Определение № 601 от 09.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4989/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 2658 от 22.10.2025 г. по ч. гр. д. № 1696/2025 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено определение № 475 от 26.08.2025 г. по гр. д. № 602/2025 г. на Районен съд-Карнобат, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба в частта по предявения от К. М. С. и Н. М. П. срещу Ф. Т. И. иск за делба на движими вещи, описани в исковата молба, както следва: кухненски шкафове – горни и долни, с мивка, готварска печка с фурна, хладилник с камера, кухненска маса със столове, легло, ракла, гардероб с надстройка, холова секция, холова масичка, пердета, покривки, диван, табуретки, фотьойл, телевизори, бойлер, шкаф за баня, мивка, тоалетно гърне с казанче, килими, черги, закачалки, картини, сервизи, сувенири, албуми, вещи на родителите на ищците със сантиментална стойност и други подобни.

Въззивният съд е приел следното:

С разпореждане № 746/27.05.2025 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба за делба на движими вещи без движение. Указал е на ищците да посочат дали поддържат иска за делба на находящи се в недвижимия имот движими вещи, както и да индивидуализират всяка движима вещ според конкретните й характеристики, чрез посочване на основните индивидуализиращи белези, които да правят възможно съответната вещ да бъде отграничена от други движими вещи от същия вид, както и да посочат в чие държане се намира всяка вещ. В мотивите на определението съдът е посочил примерни белези - например сервизи – брой сервизи, части от които се състоят и предназначение /сервиз за вино, за безалкохолно, за хранене, материал - порцеланов, стъклен/ килими и черги /материал от който са изготвени, размер и основна шарка/.

С молба – уточнение вх. № 3082/02.06.25 г., ищците са заявили, че се нуждаят от съдебно-техническа експертиза, след която ще уточнят вида и стойността на движимите вещи, т. к. не са сигурни кои от тях са налични и кои са вече унищожени. С молба -уточнение вх. № 3102/02.06.25 г. ищците са представили опис на вещи по стаите, в които се намират, като са ги посочили по вид и брой. Заявили са, че нямат достъп до имота, поради което не могат да ги опишат по-подробно и да посочат тяхната пазарна стойност, поради което правят искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза.

С разпореждане № 1065/30.07.2025 г. Карнобатският районен съд е приел, че указанията му за индивидуализация на вещите не са изпълнени. Така за маса и столове не са посочени цвят материал от който са изработени, размер; за комплект покривка за маса, комплект салфетки от плат – не е посочен материала - /памук, лен коприна/ цвят и размери; брой на салфетките – материал, цвят, размери; килим – не е посочен материал, размер, преобладаващ цвят, ако не е едноцветен; за комплект двуредни кухненски шкафове от ПДЧ с термоплот, вградена мивка със смесителна батерия, поставка – сушилник за съдове - не са посочени колко броя са кухненските шкафове, с колко врати, какъв цвят и размер /височина, дълбочина и ширина/, размера на термоплота, с колко котлона е, марката на термоплота; за сушилник за съдове - за колко броя чинии е предназначен, какъв е материалът и цвета му; за готварска печка – вградена или самостоятелна, цвят, марка и размери; за завеса - вид на материала, размер, цвят; за аспиратор – марка и модел, размер, цвят; за кафемашина – марка, размер, цвят – за кафе на капсули и какви - за насипно кафе или за друг вид; за хладилник с камера размер /височина, ширина, дълбочина/, цвят и марка, размер на камерата, вместимостта на хладилника и камерата в литри; за чинии за хранене – дълбоки – брой материал и пр. Съдът отново е оставил исковата молба без движение за индивидуализиране на вещите, съобразно указания в мотивната част начин.

С молба вх. № 4704/18.08.25 г. ищците са заявили отново, че нямат достъп до апартамента, в който се намират движимите вещи и поради това са ги индивидуализирали в максималната им възможна степен. Отново са заявили искането си за съдействие от страна на съда за назначаване на съдебно-техническа експертиза, за придружаване на вещото лице при огледа, чрез който да посочат и индивидуализират вещите съобразно дадените им указания.

Първоинстанционният съд е приел, че указанията му не са изпълнени и е прекратил производството по отношение на иска за делба на движими вещи.

Въззивният съд е приел в обжалваното определение, че прекратяването на производството за делба на движими вещи е правилно. Според твърденията в исковата молба вещите са придобити от родителите на ищците през време на брака им, който е сключен на 28.10.1984 г. и прекратен със смъртта на майка им на 16.05.2001 г. Твърдят, че на 11.08.2011 г. баща им сключил брак с ответницата, прекратен със смъртта му на 14.06.2020 г. При тези фактически твърдения на ищците правилно са дадени указания за конкретизация и индивидуализация на претендираните вещи. Прието е, че вещи, от вида на тези, претендирани от ищците, съставляват мебелировката и покъщнината на всеки български дом. Като се има предвид, че родителите на ищците са били в брак от 1984 г. до 2001 г., част от придобитите през време на брака им вещи към датата на предявяване на иска може и да не съществуват, т. к. част от тях са в известен смисъл потребими - освен че се захабяват, те лесно се чупят. Напълно реална е възможността през време на брака на ответницата с бащата на ищците да са придобити други вещи от същия вид. За такива вещи – придобити от баща им през време на брака му с ответницата, ищците не са заявили претенции с исковата молба. Най-сетне реална е възможността след смъртта на бащата ответницата да е придобила на лично основание собствеността на вещи от вида на претендираните. В допълнение е посочено, че част от вещите – кухненски шкафове, шкаф с мивка, тоалетно гърне и казанче, с монтирането и трайното им прикрепване към недвижимия имот, изгубват характера си на движими вещи и придобиват характер на подобрения на имота, поради което не подлежат на самостоятелно разпореждане, респ. – делба. Ето защо е направен извод, че пълната и точна индивидуализация на исковата претенция по отношение на движимите вещи е задължителна. След като ищците твърдят, че това са вещи със сантиментална стойност, описанието и индивидуализацията не следва да ги затруднява в такава степен. Със съдебно-икономическа експертиза тези вещи следва да се оценят, с оглед формирането на дяловете, но не и да се индивидуализират.

Частна касационна жалба на въззивното определение е подадена от ищците К. М. С. и Н. М. П..

В изложение към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли да се възприема като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск за делба на движими вещи представянето на подробен опис с максимално подробна индивидуализация при предявяването на иска за делба, ако ищците са изтъкнали като обективна пречка липсата на достъп до имота по местонахождение на същите вещи и ако са поискали от сезирания съд оказване на съдействие чрез допускане на съответна експертиза с даване на възможност за последващо уточнение на исковата молба след приемане заключението на вещото лице и след запознаване с позицията на ответната страна – съделител;

2. Следва ли да се възприема като отказ от правосъдие неоказването от съда на поискано от ищците съдействие за извършване на подробен опис чрез назначаване на вещо лице с цел точна индивидуализация на движимите вещи, предмет на иска за делба, при условие, че ищците са се позовали изначално на липса на достъп до процесния съсобствен имот, посочен и като местонахождение на тези движими вещи.

Твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Липсва оценка на движимите вещи, затова към настоящия момент не може да се направи обоснован извод, че цената на иска да делбата им е под 5000 лв. и касационния контрол е изключен. Ето защо жалбата следва да се разгледа от ВКС.

Поставените два въпроса по чл.280, ал.1 ГПК, обобщени и уточнени от ВКС съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до това дали съдът дължи съдействие на ищеца за индивидуализиране на движимите вещи, чиято делба иска, както и за установяване на тяхното местонахождение към момента на предявяване на иска. Този въпрос е обуславящ по смисъла на посоченото тълкувателно решение, а касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Както недвижимите имоти, така и движимите вещи, чиято делба се иска, следва да бъдат индивидуализирани от ищеца по начин, който да ги отграничи от други подобни имоти и вещи. Недвижимите имоти се индивидуализират чрез посочване на техния вид, местонахождение, съседи, площ, номер по регулационен план, по кадастрална карта и др., а за движимите вещи следва да се посочи вид, цвят, марка, производител и други особени белези, чрез които те могат да бъдат отделени от другите вещи на ответника. Във всички случаи съдът дължи съдействие за индивидуализиране на имотите и вещите. Това става най-често чрез издаване на съдебни удостоверения за недвижимите имоти, но също и чрез експертиза, например когато предмет на делото е реална част от недвижим имот - решение № 254 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4/2009 г., I г. о., определение № 2260 от 7.05.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1451/2025 г., I г. о., определение № 3279 от 24.06.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1921/2025 г. Същото важи и за индивидуализиране на движимите вещи – съдът може да допусне експертиза за уточняване на техните индивидуализиращи белези, ако ищецът поиска това.

Съгласно изискването на чл.344, ал.1, изр.2 ГПК, когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи. Това изискване вменява на ищеца задължението още с исковата молба за делба на движими вещи да посочи кой реално ги държи. Когато ищецът твърди, че вещите се държат от ответника, той има интерес да иска по реда на чл.207 ГПК да бъде приета експертиза, която едновременно да индивидуализира движимите вещи, ако това съставлява затруднение за него, но също и да установи, че те се държат от ответника.

В настоящия случай ищците двукратно са поискали от съда да допусне експертиза, която да извърши оглед на движимите вещи, които се намират в процесния апартамент, бивша собственост на родителите на ищците, в който понастоящем живее ответницата, с цел индивидуализиране на движимите вещи, които са предмет на иска за делба. С тази експертиза те едновременно са поискали съдействие от съда за индивидуализиране на движимите вещи като условие за редовност на исковата молба за делбата им, а същевременно с нея целят да установят и обстоятелството, че вещите се държат от ответницата. Съдът е бил длъжен да се произнесе по това тяхно искане преди да върне исковата молба като нередовна. Неизпълнението на задължението на съда да съдейства на ищците за индивидуализиране на движимите вещи, предмет на делба, опорочава постановеното определение за връщане на исковата молба като нередовна. Това налага отмяна на прекратителните определения на двете предходни инстанции и връщане на делото на районния съд с указания да допусне експертиза и да назначи вещо лице, което в присъствие на двете страни по делото да извърши оглед на движимите вещи, които се намират в апартамента на ответницата, като индивидуализира подробно тези от тях, които са предмет на иска за делба.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,