Определение № 154 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2454/2013 г.

Обжалвано е въззивното решение с № 25 от 14.01.2013 год., постановено по гр.дело № 589/2012 год. по описа на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 110 от 23.05.2012 год. по гр.дело № 1525/2011 год. на Ботевградския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск, предявен от В. Н. Ц.-Ф. срещу [община] за признаване за установено правото й на собственост върху разликата над 217/3050 идеални части(ид.ч.) до предявените 395/3050 ид.ч. от ...... – за жилищен комплекс в кв..... с идентификатор .......... по кадастралната карта на Б.. Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката В. Н. Ц.-Ф. от Б., представлявана от адвокат Х. Я., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК понеже е налице противоречива съдебна практика, а въпросът, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото е: допустимо ли е по предявен иск срещу общината същата да иска да се упражни косвен контрол за административен акт, издаден от кмета на същата община. От ответника по касация- [община], представлявана от адвокат М. Н. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Според представеното удостоверение, издадено на 14.10.2011 год. от отдел „Местни данъци и такси” на община-Б. данъчната оценка за процесния имот е 33 210 лева. Цената на иска, предявен с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК е 395/3075 ид.ч., т.е. до 5 000 лева, поради което касационната жалба е процесуално недопустима. По изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение