Определение № 2437 от 15.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 162/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа подадената касационна жалба от Х. П. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 4535 от 26.07.20124г. по в.гр.д. № 4275 по описа за 2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 1175 от 26.01.2023г. по гр.д.№ 14051/2022г. на Районен съд София като е осъден да заплати на С. А. Р. сума в размер на 19 423лв., представляваща заплатена без основание по банкова сметка на ответника с IBAN: [банкова сметка] приспадаща се на ищцата част от продажната цена на съсобствен имот- УПИ ...-..., кв..., находящ се в [община], [населено място], [улица] с площ от 1 416кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, ведно със законната лихва, считано от 17.03.2022г. и 976.55лв., обезщетение за забава за периода 16.09.2021г.-15.03.2022г. и са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от С. А. Р.,чрез процесуалния представител адвокат Ч., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на поставен материално правен или процесуално правен въпрос, като общо основание за допустимост. Намира постановения акт за правилен и претендира, по списък, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 680лв., реалното извършване на които установява с извлечение от сметка с № 225 от 28.11.2024г., платежно нареждане от 27.11.2024г. и фактура, от 28.11.2024г., ведно с анекс № 2 към договор за правна защита и съдействие от 25.11.2024г.,в който е определено дължимото възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че страните са съсобственици заедно с други лица на имот, по отношение на който е бил сключен предварителен договор за продажба. Уговорената продажна цена е била 275 899лв.,от която всеки от съсобствениците е следвало да получи част, съответна на притежаваната от него идеална част. Страните по делото като съсобственици на по 1/13 ид.ч. е следвало да получат по 19 423лв. Въззивинят съд е приел за безспорно установено по делото /въз основа на неоспореното заключение на приета експертиза и удостоверение от 2.12.2021г. на Банка ДСК ЕАД/, че ответникът е получил по своята сметка освен полагащите му се 19 423лв. с основание „Х. П. П.“, още и други 19 423лв., които са с основание „С. А. Р.“. Ответникът не е посочил надлежно правно основание за получаване или задържане на сумата, а признава, че е налице грешка при посочване на банковата сметка срещу името на ищцата /като е налице и извънсъдебно признание за този факт/. Налице е неоснователно разместване на блага, което налага уважаване на предявения иск за да бъде възстановено имущественото равновесие. При тези подробни мотиви, касаторът представя изложение, в което се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, без да формулира конкретен въпрос, като общо основание за допустимост, по което да е възможно да се извършва проверка дали е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Изложени са доводи за отхвърляне на съда на направени доказателствени искания, поради заявяването им извън установения за това срок с твърдение за неправилност Съгласно прието в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали посоченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, защото именно този въпрос определя рамките, в които касационната инстанция селектира жалбите. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. С оглед така формулираната задължителна практика – без посочен конкретен въпрос - изразеното от жалбоподателя несъгласие с правните изводи на въззивния съд, не може да бъде обсъждано в настоящето производство по чл.288 ГПК. С оглед изхода от спора, направеното искане, на основание чл.78, ал.1 ГПК и при липса на направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 680лв. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд