Определение № 60508 от 21.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2296/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДЖИ ЕЛ ЕМ СИСТЕМС ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 626 от 10.03.2020 г. по т.д. № 702/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав, с което е потвърдено решение № 1837 от 12.09.2018 г. по т.д. № 2129/2017 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от М. Ч. иск по чл.74, ал.1 ТЗ - за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на ДЖИ ЕЛ ЕМ СИСТЕМС ООД от 28.06.2017 г., с които ищцата е изключена като съдружник на осн. чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ, и е приет нов дружествен договор/учредителен акт на дружеството, поради нарушение на процедурата по свикване на общото събрание. В жалбата се поддържат касационни оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Касационният жалбоподател счита, че има право да оспорва членственото правоотношение на „Ренталтрак” ЕООД чрез възражение в настоящия исков процес, след като ищцата брани свои права въз основа на доводи за липса на изпратена покана за ОСС до приет съдружник – „Ренталтрак” ЕООД и съответно, неучастието му в ОСС, макар и последното дружество да не е вписано в търговския регистър. Твърди още, че въззивният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.74 ТЗ като единствен правен способ за защита на правата на самото дружество срещу незаконосъобразно решение на общото събрание за приемане на нов съдружник. В жалбата се сочи, че решаващият състав неправилно е изключил от доказателствения материал по делото решението на ОСС от 21.05.2014 г., на което е приет за съдружник „Ренталтрак” ЕООД, макар и да е установено в процеса, че този документ носи неистински подпис на ищцата и съответно, не са били налице необходимите мнозинства за приемането на посочения съдружник и за увеличаване на капитала на ДЖИ ЕЛ ЕМ СИСТЕМС ООД. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.трето ГПК. В изложението към жалбата са формулирани следните въпроси: „1. Допустимо ли е при иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решение на общо събрание, дружеството с ограничена отговорност, като ответник по иска, да оспорва качеството на съдружник на някой от съдружниците в дружеството; 2. Възможно ли е качеството на съдружник в дружеството с ограничена отговорност да се оспорва от самото дружество безсрочно и по реда на възражението в процеса, че дадено лице не е придобило законосъобразно качеството съдружник в дружеството и следователно не притежава правата по чл.123 ТЗ, вкл. и правото да участва в общо събрание на дружеството, чиито решения са предмет на иск за отмяна по чл.74 ТЗ; 3. С какви доказателства, в рамките на иск по чл.74 ТЗ, се доказва качеството на съдружник в дружеството с ограничена отговорност и 4. Допустимо ли е писменото доказателство – протокол с решения на общо събрание на ООД за приемане на съдружник, с което се доказва качеството съдружник в дружество с ограничена отговорност, да бъде оспорено като неистинско от дружеството – ответник по иска по чл.74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание, и при доказана неистинност, следва ли съдът да приеме липсата на качеството на съдружник на съответното лице, легитимиращо се с неистински документ“. По тези въпроси се сочи допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, основана на: решение по т.д. № 500/2009 г. на ВКС, II т.о., решение по т.д. № 269/2009 г. и решение по т.д. № 28/2010 г. на ВКС, I т.о., а по въпрос № 2 евентуално се поддържа допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационният жалбоподател твърди и очевидна неправилност на въззивното решение. В постъпил по делото отговор на касационната жалба от М. С. Ч., чрез процесуален пълномощник, е заявено становище за неоснователност на искането за достъп до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания краен резултат, въззивният съдебен състав е приел за безспорно установено, че: към 28.06.2017 г. ищцата и Г. К. Г. имат качеството на съдружници в ДЖИ ЕЛ ЕМ СИСТЕМС ООД; на посочената дата е проведено общо събрание на съдружниците на ДЖИ ЕЛ ЕМ СИСТЕМС ООД, на което са присъствали: съдружникът Г. Г., лично, и съдружника М. Ч., чрез пълномощиник, като с гласовете на съдружника Г. са взети оспорените от ищцата решения за освобождаването на Ч. като съдружник и за приемане на нов дружествен договор/учредителен акт. Констатирано е, че страните не спорят по факта, че покана за ОСС не е била изпращана на „Ренталтрак” ЕООД. Въз основа на представени протоколи от 21.05.2014 г. от последователно проведени ОСС на съдружниците на ответното дружество, решаващият въззивен състав е счел, че е взето единодушно решение за приемане на нов съдружник – „Ренталтрак” ЕООД, подписано от двамата съдружника, както и решения за избор на още един управител, и за съвместно представителство на дружеството от всеки двама управители, а на същата дата е бил подписан и приет нов дружествен договор. Извършеното вписване по партидата на ответника е било предмет на предявени от съдружника Г. искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. С влязло в сила решение на Апелативен съд – София по т.д. № 4184/2016 г. е уважен искът за установяване недопустимост на вписването по отношение на обстоятелствата, касаещи съвместното представителство на дружеството от двама управители, приемането на „Ренталтрак” ЕООД като нов съдружник и увеличението на капитала на ДЖИ ЕЛ ЕМ СИСТЕМС ООД. Последващо предявените от Г. искове, касаещи увеличението на капитала на ответното дружество, приемането на нов съдружник, избор на нов управител, при съвместно представителство на всеки двама от управителите, и приемане на нов дружествен договор, са приети да недопустими с влязло в сила определение по т.д. № 1941/2017 г. на Софийски градски съд. При постановяване на решението апелативният състав е обсъдил заключенията на приетите съдебно-почеркови експертизи, според които, подписите на М. Ч. в решенията на ОСС от 21.05.2014 г. и под новия дружествен договор, не са изпълнени от нея. Независимо от това, е изведен извод, че посочените решения не са оспорени по съдебен ред в рамките на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ, поради което са произвели правно действие. Едно от решенията - за приемането на „Ренталтрак” ЕООД за съдружник в ответното дружество, макар да не е било вписано в ТР, е произвело незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците. Затова и „Ренталтрак” ЕООД е следвало да бъде поканено на процесното ОСС, проведено на 28.06.2017 г., съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от дружествения договор на ДЖИ ЕЛ ЕМ СИСТЕМС ООД и императивната разпоредба на чл.139, ал.1 ТЗ. Вземането на атакуваните от ищцата решения в нарушение на посочените разпоредби обуславя тяхната незаконосъобразност, като в този смисъл е възприето становището на първоинстанционния съд. Апелативният съд е преценил като неоснователни възраженията на ответника във връзка с установения по делото факт, че решението за приемане като съдружник на „Ренталтрак” ЕООД не е подписано от ищцата. Счел е, че опорочаването на волята на съдружник при свикването и провеждането на ОСС рефлектира върху кворума при провеждането или вземането на конкретно решение, което съставлява незаконосъобразност, а не нищожност на взетото решение, а защитата срещу такова решение е възможна само по реда на чл.74 ТЗ, каквото производство по отношение на решенията на ОСС от 21.04.2014 г. не е проведено. При постановяване на решението съдебният състав се е позовал на ТР № 1/2002 г. ОСГК на ВКС и на цитирана в мотивите практика на ВКС. Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Формулираните от касационния жалбоподател въпроси под №№ 1, 2 и 4 не удовлетворяват основната селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото те са относими изцяло към правилността на въззивното решение, в частта, с която е даден отговор на въведените в процеса възражения за незаконосъобразно придобиване на качеството на съдружник на „Ренталтрак” ЕООД, вкл. и към дадената от съда квалификация на тези възражения. Според задължителните указания, дадени в мотивите към т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, преценката за правилност на въззивния съдебен акт не попада в обхвата на селективното производство. Липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията по чл.281, т.3 ГПК сочи на недопустимост искането по чл.280, ал.1 ГПК да е основано на доводи за неправилност на съдебния акт. Независимо от това, липсват данни за допуснато от въззивния съд отклонение от практиката на ВКС, на която се позовава дружеството касатор относно процесуалния ред за отмяна на решения на ОСС и активната легитимация по конститутивния иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ. Липсват данни и за противоречие на въззивното решение на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, като наличието на непротиворечива практика, вкл. и задължителна, във връзка с процесуалния ред за защита срещу незаконосъобразни, вкл. и срещу нищожни решения на ОСС, изключва приложението на евентуално сочената от касатора допълнителна селективна предпоставка по втория въпрос от изложението. Третият въпрос не е обуславящ за изхода на делото, тъй като въззивният съдебен състав не е коментирал какви са допустимите доказателства за установяване качеството на съдружник в дружество с ограничена отговорност в рамките на иск по чл.74 ТЗ. Касационно обжалване не би могло да се допусне и поради очевидна неправилност. Не се установява обжалваният съдебен акт да страда от явен порок, изразяващ се в превратно прилагане на закона или явна необоснованост, в резултат на допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика. Видно от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е, че касаторът е обосновал очевидната неправилност на атакуваното решение чрез възпроизвеждане на част от доводите в касационната жалба. Преценката за основателност на заявените доводи и оплаквания е допустима едва в производството по чл.290, ал.2 ГПК, което изключва наличието на очевидна неправилност, установима от самия съдебен акт, без необходимост от осъществяване на касационен контрол за законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение. Независимо от изхода на делото, настоящият състав не дължи произнасяне по отговорността за разноски, тъй като такива не са претендирани от ответницата по касация. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение