Определение № 2471 от 21.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 80/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. Л., чрез процесуалния си представител адвокат Д. С., срещу решение № 165 от 09.10.2023г. по в.гр.д.№ 266/2023 г. на Варненския апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 61 от 21.04.2023г. по гр.д. № 12/2022г. на Разградския окръжен съд, с което е уважен предявеният от касатора против Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството на РБ, отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.439, ал. 2 ДОПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване, че държавата не е била собственик на апартамент, продаден на публична продан с тайно наддаване № 17/2020/Вн, а именно ап. ***, [населено място], [улица], ет. ***, с идентификатор ****по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-52/25.11.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, като производството е прекратено поради недопустимост на така предявения иск. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което отрицателният установителен иск за собственост бъде уважен със законните последици. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите: 1.„Настъпва ли гражданска конфискация на имот, който не е бил в имуществото на лицето, от което се отнема, когато държавата не е участвала в гражданското дело по прогласяване на нищожност на правната сделка по придобиване на имота в имуществената маса на лицето, от което е отнет имота“; 2.„Има ли действие по отношение на държавата съдебното решение по гр.д.№ 1607/2007г., по което има вписана искова молба в имотен регистър към Агенция по вписванията, с което решение е прогласена нищожност на правната сделка, с която г-н Р. Р. е придобил имота и същият е предмет на гражданска конфискация по гр.д.№108/2008г. на ШОС“; 3.„Ако загубиш право на иск да защитиш правото си на собственост, загубваш ли правото си на собственост и законовата му защита“. По първите два въпроса касаторът твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 20 от 04.06.2012г. по гр.д. № 1084/2010г. на ВКС, 1-во т.о., а по последния въпрос касационно обжалване следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касация Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител на Област Шумен, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционият съд е сезиран с иск по чл. 239, ал. 2 ДОПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Установено е по делото, че ищецът С. Л. е наследник по закон на М. Н. С. /починала на 29.04.2017 г./, която е придобила право на собственост върху апартамент №***, ет.***, вх.*** в жилищна сграда, построена върху държавна земя, парцел ***, в кв.***по плана на [населено място], [улица], със застроена площ от 37.64кв.м., въз основа на договор за покупко-продажба, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ на 01.11.1983г. Посочено е, че с нотариален акт № 158, т.1, рег.№1451, д.№234 от 15.04.1999г., И. Б. Й. е предоставил на М. С. заем в размер на 3800 германски марки като за обезпечаване на заема, С. е учредила ипотека върху процесния апартамент. На 20.11.2000г. И. Б. Й., като пълномощник на М. С., е продал на себе си правото на собственост върху апартамента срещу сумата от 3500лв.В нотариален акт №144, т.ІІІ, рег.№8195, д.582/2000г. е посочено, че продавачката е получила сумата напълно и в брой, чрез пълномощник.При сключване на продажбата, е представено пълномощно, с нотариална заверка на подписа рег. № 1452/15.04.1999г., с което С. е упълномощила Й. да се разпореди със собствения й недвижим имот, като го продаде на когото намери за добре и при условия, каквито договори, включително и на самия себе си, да получи парите от продажбата и да разполага с получената сума, както намери за добре.Към момента на продажбата И. Б. Й. е бил в брак с Й. Й.. Впоследствие И. Й. и Й. Й. са продали имота на Д. И. Р. /съпруга на Р. А. Р./ с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 40, т.ІІІ, рег.№ 564, дело № 30/26.01.2001г. С влязло в сила решение по гр.д. № 1605/2007г. на ШРС по предявен от М. С. иск е прогласена нищожността на пълномощно рег.№1452/15.04.1999г. и договор за продажба на недвижим имот, обективиран в НА №144, т.ІІІ, рег.№8195, д.582/2000г. С влязло в сила на 13.01.2012г. решение, постановено по гр.д. № 108/2008г. на ШОС, по предявен от КУИППД иск по реда на ЗОПДИППД /отм./ от Р. А. Р. и Д. И. Р. е отнет процесния недвижим имот като обявата за образуване на делото е публикувана в ДВ на 28.03.2008г. След решение на МС процесния имот е изнесен на публично продан №17/2020ВН и с постановление №61/11.09.2020г. на директора на НАП Варна, е възложен на „Форъс“ООД като постановлението е вписано в СВ на 14.09.2020г, а ищецът е изведен от имота на 03.12.2020г. Въззивният съд е приел от правна страна, че искът по чл.239, ал.2 ДОПК е предвиден за защита на правата на трети лица, засегнати от приключилото изпълнение на публичния изпълнител като защита може да се проведе чрез положителен установителен иск или чрез отрицателен установителен иск - че длъжникът не е бил собственик на продадения имот към момента на публичната продан.Посочено е, че в конкретния случай искът е предявен от трето за публичното изпълнение лице срещу държавата, за да се установи, че същата не е била собственик на имота, продаден на публична продан, за който е издадено постановление за възлагане и е осъществен въвод във владение, тъй като този имот принадлежи на ищеца. Към момента на подаване на исковата молба на 13.03.2020г. е било издадено постановление за възлагане в полза на купувача по публичната продан.Последната е извършена по реда на ДОПК след решение на МС за продажба на отнет в полза на държавата недвижим имот по реда на ЗОПДИППД/отм./. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, поради настъпилата преклузия предвид незаявяването на самостоятелни парва от ищеца и неговата наследодателка по отношение на имота в производството, проведено по реда на ЗОПДИППД/отм./.Изложени са съображения, че предвид спецификата на производството по отнемане на имущество, придобито в резултат на престъпна дейност с разпоредбите на чл.28 и чл.29 ЗОПДИППД/отм./ е уредена възможност за третите лица, претендиращи самостоятелни права върху имущество, предмет на искането по ЗОПДИППД /отм./ да заявят претенциите си в рамките на специалното производство, с оглед едновременното и безпротиворечиво разрешаване на въпроса за собствеността на подлежащото на отнемане имущество и принадлежността му към патримониума на ответника по иска.В разпоредбата на чл.28, ал.2 ЗОПДИППД е предвидено, че за образуване на делото съдът обнародва в ДВ обявление, съдържащо опис на имуществото и указание за срока, в който заинтересованите лица могат да предявят претенциите си спрямо него.Прието е, че посочените правни норми уреждат възможност за третите лица да предявят самостоятелни претенции върху съответното имущество само в рамките на исковото производството по специалния конфискационен закон, а не в рамките на друго производство.Ако не са се възползвали от това право третите лица губят възможност да търсят защита на имуществените си права срещу страните по делото в друго производство, особено при наличие на влязло в сила решение за отнемане в полза на държавата на спорното имущество, което по силата на чл.297 ГПК е задължително.По делото е установено, че обява за образуване на гр.д. № 108/2008г. на ШОС е публикувана в ДВ, като ищецът или неговата наследодателка не са заявили претенции в производството по това дело.Изложени са допълнителни мотиви, че с влизане в сила на 13.01.2012г. на решение № 279/20.11.2009г., постановено по гр.д. № 108/2008г. на ШОС, процесния недвижим имот е отнет в полза на държавата от Р. А. Р. и Д. И. Р. по предявен срещу тях иск с правно основание чл.4 ЗОПДИППД/отм./, като е настъпил конститутивния ефект на решението и държавата е придобила правото на собственост върху процесния имот.Правното основание за придобиването на собствеността е проведен успешно иск по ЗОПДИППД/отм./, с който държавата е упражнила своето потестативно право.С уважаването на иска е настъпил и транслативния ефект на гражданската конфискация и имотът е станал държавна собственост. Действително упълномощителната сделка от 1999г. и разпоредителната сделка от 2000г. с която наследодателката на ищеца е прехвърлила правото на собственост върху процесния имот на праводателите на лицата, от които имотът е отнет, са прогласени за нищожни с влязло в сила решение по гр.д. № 1605/2007г. на ШРС.Нищожната правна сделка няма вещно- транслативен ефект и не поражда правни последици, т.е. собствеността не е преминала върху ответниците по иска на държавата по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ - Р. Р. и Д. Р., но постановеното решение по гр.д. № 1605/2007г. не я обвързва, тъй като тя не е участвала като страна в производството и то й е непротивопоставимо.Прието е, че в проведеното производство по чл.28 ЗОПДИППД наследодателката на ищеца е имала качеството на трето лице, което претендира самостоятелни права върху имота и е следвало да предяви правата си в това производство и да ги заяви на основание чл.29 ЗОПДИППД/отм./.Незаявяването на самостоятелни права по отношение на имота в производството проведено по реда на ЗОИППД/отм./ преклудира правото същите да бъдат заявени по -късно. След като наследодателката на ищеца не е встъпила в производството по чл.29 ЗОПДИППД/отм./ и не е заявила правата си по отношение на процесния имот, същата е загубила правото си на иск по отношение на собствеността върху имота спрямо държавата, поради което такова право не е налице и за нейния наследник - ищец в производството, а предявеният от него иск е недопустим. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.Съгласно разясненията в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като преценката за допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. Разпоредбата на чл.239, ал.2 от ДОПК предвижда, че купувачът става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик, ако до изтичането на една година от обнародването в „Държавен вестник“ на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост.Ако искът е предявен в посочения срок и с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадената недвижима вещ, купувачът може да иска платената от него цена, ако тя не е още изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки един от тях, както и от длъжника, това, което е получил. Производството по делото е било образувано по искова молба на С. Л. срещу държавата за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът не е бил собственик на апартамент, продаден на публична продан с тайно наддаване № 17/2020/Вн - ап. ***, [населено място], [улица], ет. ***.Като единствен ответник по делото е била конституирана само държавата.Следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и да се прецени неговото съответствие с т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, тъй като е налице вероятност да е процесуално недопустимо. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение