Определение № 23 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 333/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. Г. И. и Г. В. И. срещу определение № 260190 от 16.12.2020 г. по в.ч.гр.д № 789 от 2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено определение № 260159 от 12.11.2020 г. /неправилно посочено 2010 г./ за прекратяване на гр.д.№ 165 от 2020 г. на Велинградския районен съд.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал. 1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с посочена практика на ВКС /определение № 463 от 07.08.2009 г. по ч.гр.д.№ 206 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о./ по въпроса: Длъжен ли е съдът да съобщи на страната, че е постановил съдебен акт, с който е уважил искане на страната за издаване на съдебно удостоверение за снадбяване с удостоверение за данъчна оценка, да определи срок за изпълнение на това указание /срок за представяне на данъчната оценка/ и да укаже на страната, че ако не изпълни указанието в срок, производството по делото ще бъде прекратено ?

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищци по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който е потвърдено определение на първоинстанционен съд за прекратяване на делото, който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на някои от посочените в чл.280, ал.1 и или ал.2 ГПК основания за това.

По делото от фактическа страна е установено следното:

1. С разпореждане № 388 от 26.02.2020 г. по гр.д.№ 165 от 2020 г. съдът е оставил исковата молба на Б. Г. И. и Г. В. И. без движение и е дал указания на ищците в едноседмичен срок от връчване на съобщението да отстранят нередовностите на исковата молба, посочени в обстоятелствената част на разпореждането: да индивидуализират претендираните имоти съобразно актуалния им статут по площ и разположение /етаж/; да представят данъчни оценки и скици-схеми за всеки един от имотите и да уточнят обстоятелствената част на исковата молба като посочат оспорват ли ответниците, отричат ли или накърняват по някакъв начин правото на собственост на ищците върху процесните имоти и с какви действия.

2. Ищците са получили съобщение за това разпореждане на съда на 05.03.2020 г.

3. В дадения им едноседмичен срок- на 11.03.2020 г. ищците са подали молба, в която са индивидуализирали имотите, уточнили са обстоятелствената част на исковата молба съобразно искането на съда и са представили скици- схеми на имотите. По отношение на данъчните оценки, са посочили, че не могат да представят такива по независещи от тях причини. Поискали са съдът да им издане съдебно удостоверение за снабдяване с такива данъчни оценки и са заявили, че едва след снабдяването с данъчните оценки ще посочат цената на исковете и ще внесат, ако е необходимо допълнителна държавна такса и такса за вписване на исковата молба.

4. Върху молбата на ищците от 11.03.2020 г. съдът е поставил резолюция с дата 18.08.2020 г. с текст: „Да се издаде СУ“.

5. Разпореждането на съда от 18.08.2020 г. за издаване на съдебно удостоверение не е било съобщено на ищците.

6. Съдебното удостоверение е изготвено на 19.08.2020 г., но не е получено от ищците и до 12.11.2020 г. те не са представили нови данъчни оценки.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че правилно с определението си от 12.11.2020 г. първоинстанционният съд е прекратил делото, като е счел, че ищците не са представили в дадения им от съда преклузивен срок по чл.129 ГПК данъчни оценки на имотите. Действително, ищците били поискали издаването на съдебно удостоверение, но тъй като на практика е налице продължително бездействие на ищците /от издаването на удостоверението на 19.08.2020 г. до постатовяването на определението за прекратяване на делото на 12.11.2020 г./, това продължително бездействие следва да се приравни на неизпълнение на указанията на съда. Пандемията от Ковид 19 не била уважителна причина за това бездействие, както твърдяли ищците, тъй като бездействието им е продължило почти 3 месеца и тъй като нямало данни служителите на общинската администрация да са отказали да издадат поисканите от ищците с молба данъчни оценки за имотите.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Пазарджишкия окръжен съд по поставения въпрос. В посоченото от ищците определение на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК /определение № 463 от 07.08.2009 г. по ч.гр.д.№ 206 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о./ е прието, че определение за оставяне на искова молба без движение е непълно, ако в него съдът не укаже на страната какви са последиците от неизправяне на нередовната искова молба в срок- връщане на исковата молба и прекратяване на делото. Приетото в обжалваното определение не противоречи на тази практика на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с нея в разпореждането на първоинстанционния съд за оставяне на исковата молба без движение от 26.02.2020 г., съдът е дал едноседмичен срок на ищците да отстранят констатираните от съда нередовности на исковата молба и ги е предупредил за последиците от неизпълнение на указанията в срок, а именно че исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено. Съдът не е бил длъжен да определя нов срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба след издаване на съдебното удостоверение, тъй като ищците не са поискали това в молбата им от 11.03.2020 г.- не са поискали нито определянето на нов срок, нито удължаване на вече дадения срок, а съгласно чл.63 ГПК съдът не може да продължи срока служебно, без искане на страната. Както правилно е посочил първоинстанционния съд в разпореждането си от 12.11.2020 г., дори и да се приеме, че искане за удължаване на срока имплицидно се съдържа в молбата на ищците за издаване на съдебно удостоверение, то и от 18.08.2020 г. до 12.11.2020 г. продълженият срок отдавна е изтекъл.

Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Пазарджишкия окръжен съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.

Определението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора норми на ГПК, в тяхната действаща редакция. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид на всичко гореизложено касационно обжалване на определението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение