Определение № 60845 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2155/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. П. Л. срещу решение № V-18/22.02.21г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение №260/20г. на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени исковете на касатора по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ срещу Регионална дирекция по горите- Бургас. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос- „Когато датата на разрешението на Инспекцията по труда по чл. 333, ал.1 КТ съвпада с датата на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение, може ли да се счита, че предварителната закрила е преодоляна?“. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, защото поставеният въпрос не е обуславящ съгласно т.р. №1/10г. на ОСГТК. Той няма връзка с основанията за касационно обжалване, посочени в касационната жалба, и няма отношение към основанията за отмяна на уволнението, посочени в исковата молба. Касационният съд се произнася само по основанията, посочени в касационната жалба (чл. 290, ал.2 ГПК). В случая касационната жалба на ищеца, с вх.№ 264694/22.03.21г. по описа на Бургаски окръжен съд, не съдържа оплакване за нарушение на чл. 333, ал.1 КТ. Такова касационно основание е въведено едва с Допълнение към касационна жалба с вх.№ 265832/16.04.21г., което е обаче извън 1- месечния срок по чл. 283 ГПК, защото препис от въззивното решение е връчен на ищеца чрез адв. М. Т. (пълн. на стр. 20 от въззивното дело) на 23.02.21г.. Това касационно основание не се взима предвид от съда на основание чл. 64, ал.1 ГПК, поради което поставеният в изложението въпрос е без значение за касационното решение. Освен това, в исковата молба, Я. Л. не е въвел като основание за незаконност на уволнението- непреодоляване на закрилата по чл. 333, ал.1 КТ. Ищецът твърди в исковата молба, че не е извършил нарушението за което е уволнен, заповедта не е мотивирана, и заповедта за уволнение не е съобразена с ЕР №1816/29.05.20г., издадена съгласно чл. 333, ал.2 КТ, в което се посочва, че съкращаването на ищеца би се отразило неблагоприятно на здравословното състояние на ищеца. Съдът се произнася само по основанията за незаконосъобразност на уволнението, въведени с исковата молба, защото това са правопораждащите факти на правото да се иска отмяна на уволнението по чл. 344, ал.1, т.1 КТ и те се въвеждат с исковата молба, като се доказват от ищеца. Когато съдът се произнесе по незаконност на уволнението въз основа на факт, който не е въведен с исковата молба, съдът постановява решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, приемайки за установен факт, извън предмета на доказване (реш.№290/12 на ІV ГО). Тъй като в случая ищецът не е въвел като основание за отмяна на уволнението „непреодоляване на закрилата“ по чл. 333, ал.1 КТ, то поставеният в изложението въпрос не обуславя изхода на спора между страните. При този изход на спора, в полза на Регионална дирекция по горите- Бургас, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, за настоящата инстанция, в размер на 150лв. (чл. 78, ал.8 ГПК). Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО