Определение № 758 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1415/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по [фирма] срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд /БАС/ от 04.VІІ.2011г. по в.гр.д. № 134/2011г. Ответницата по касационната жалба О. А. С. със съдебен адрес в отговора си по чл.287 ал.1 от ГПК чрез адв.В. е заела становище за недопускане на касационно обжалване поради липса на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за това. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение БАС е потвърдил решението на Бургаския ОС от 23.ІІІ.2011г. по гр.д. № 1405/2010г., с което е обявен за окончателен предварителния договор от 02.ІІ.2009г., сключен между [фирма], представлявано от пълномощника [фирма], и О. А..С., гражданка на Руската федерация, за покупко-продажба на самостоятелен обект ст.** в сграда № * в [населено място], [улица], ет., при условие, че купувачката - ищца в двуседмичен срок от влизане на решението в сила заплати на продавача - ответник остатъка от продажната цена в размер на 3296.65 евро без ДДС, присъдено е в тежест на ищцата заплащането на местен данък, наредено е вписването на законна ипотека върху имота до изплащането на данъка, указана е възможността за вписване на решението, присъдени са и държавна такса и разноски. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че предварителния договор е валиден и макар да не е участвал в подписването му, възникналите с него права обвързват ответника. Прието е, че със сключения между ответника и [фирма] Договор за изключителни агентски права на последното дружество не е възложена само посредническа дейност – да намира купувачи и „да създава условия за сключването на сделки, но без да е упълномощен да сключва сделки”, каквото е твърдението на ответника, а са му били дадени много по-големи правомощия да сключва договори за продажба от името и за сметка на ответника, което следва от ясно формулираните разпоредби на чл.2, чл.3, чл.6 ал.3 изр.1 и 2 и ал.5 и чл.7 ал.1 от Договора. Тъй като не се касае само до посредническа дейност, респ. до обикновено упълномощаване, липсата на изрично отбелязване в предварителния договор, че посредникът не действа от свое име, не означава, че възникналите с договора права са за посредника [фирма]. В договора има и разпоредби – чл.3, 4 и 5, установяващи по категоричен начин, че [фирма] е действал от името на ответното дружество. Като неоснователни са оценени възраженията на ответника, че платените суми по предварителния договор не са постъпили по сметката му – този въпрос е предмет на вътрешщните отношения между него и [фирма]; че не е бил уведомен за сключването на предварителния договор – установено е по делото, че на ответника е изпратено копие от договора; че ищцата приела за собственик на продавания имот [фирма] – това се опровергава от съдържанието на изпратените от ищцата писма. Като неоснователно е оценено и възражението за липса на решение на едноличния собственик на капитала на ответното дружество за продажба на имота. Решението по чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ е необходимо при отчуждаване на недвижими имоти, а сключения предварителен договор не е разпоредителна сделка; решението на ОС на търговско дружество не е сред съществените условия на предварителния договор; нелогично е да се иска такова решение при предявяване на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД, защото ако между страните по предварителен договор е налице съгласие за сключване на окончателен, не би се стигнало до предявяване на такъв иск, предявен ли е обаче, съдебното решение по него замества окончателния договор. В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроси в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата. Изложени са съображения, че в Договора за изключителни агентски права неколкократно се посочва качеството на третото лице – „посредник”, че в т.2 от договора е посочено, че посредникът има право да осъществява „посредничеството при извършване на сделки с недвижими имоти”, че този договор, сключен между търговци, е типична търговска сделка, към която е приложим чл.49 от ТЗ, която разпоредба съдът въобще не е съобразявал; съдът не изследвал и обичайната употреба на това понятие, нито обичайното съдържание на посредническите договори /сочи са определение на ВКС по чл.288 от ГПК и решение № 81/07.VІІ.2009г. по т.д. № 761/2008г. на ВКС ТО/. Като подложил на тълкуване всички клаузи на договора за изключителни агентски права, включително ясните и неподлежащи на тълкуване клаузи, определящи договора като посреднически, въззивният съд постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посоченото решение по т.д. № 761/2008г. на ВКС ТО, постановено по реда на чл.290 и следв. от ГПК. Въпросът за съдържанието на посредническия договор и произтичащите от него права и задължения бил разрешен в противоречие с едно решение на състав на ВС и с едно на ОС Смолян. По поставения трети въпрос, уточнен от съда – може ли предварителен договор да бъде обявен за окончателен, ако липсва решение на общото събрание /едноличният собственик на капитала/ на дружеството за разпореждане с недвижимия имот, се сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено в три решения /и в едно определение по чл.288 от ГПК, което не се включва в обхвата на съдебната практика /виж ТР № 2/2010г. на ОСГТК/ на състави на ВКС. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /тъй като представената практика на ВКС е създадена при действието на ГПК /отм./, поради което тя не е задължителна такава по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК/ предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение само по третия поставен от касатора материалноправен въпрос, по който с представените решения на състави на ВКС № 542/21.VІІ.2005г. по т.д. № 852/2004г. ІІ ТО и № 648/28.ІХ.2007г. по т.д. № 301/2007г. на ІІ ТО се обосновава наличие на противоречива практика. По останалите два въпроса касационно обжалване не следва да бъде допускано. По първия въпрос по приложението на чл.20 от ЗЗД въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие с разрешението, дадено в решението по т.д. № 761/2008г. на ВКС ТО, според което на тълкуване подлежи не само неясната договорна клауза, а и тази, по която е налице спор между страните. Останалите релевирани в изложението съображения във връзка с този въпрос представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те се подлагат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането му. По втория въпрос въззивният съд не се е произнесъл с оглед приетото от него, че с договора за изключителни агентски права на [фирма] не е възложена само посредническа дейност, а това дружество е упълномощено от ответното и да сключва договори за продажба от името и за сметка на последното. За касационното обжалване [фирма] следва да внесе 614.11лв. д.т. по сметката на ВКС на РБ. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,