Определение № 332 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 695/2023 г.

Образувано е по КЖ от страна на процесуалния представител на сдружение „Следваща стъпка“ ЕИК[ЕИК] срещу решение № 1348 / 11.11.2022 г. по в.гр.дело №1054/22 г. на САС-ГО, с което е потвърдено решение от 07.01.2022 г. по гр.д. № 2067 /21 на СГС, ГО с което са били уважени предявените от Център за развитие на човешките ресурси –София БУЛСТАТ[ЕИК] срещу сдружение „Следваща стъпка” кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 14760 евро, представляваща дадено при отпаднало с обратна сила правно основание (Договор за финансова подкрепа № 2018-1- BG01-KA105-047761/30.05.2018 г.), ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 16.02.2021 г., до окончателното й заплащане, както и за заплащане на сумата от 1363,21 лв. – законна лихва за забава върху главното парично притезание, изтекла за периода от 31.08.2020 г. до 16.02.2021 г.. Навеждат се оплаквания за обоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по КЖ изпраща писмен отговор със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като констатира, че решението е въззивно и подлежи на обжалване намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да се произнесе, въззивният съд е изложил следните съображения: С Договор за финансова подкрепа № 2018-1-BG01-KA105-047761/30.05.2018 г., сключен между страните спора, се установява, че по одобрения образователен проект „Традиции и перспективи”, по програма „Еразъм+” финансиращ орган се явява ищецът Център за развитие на човешките ресурси –София, координатор(бенефициер) е ответникът сдружение „Следваща стъпка”, а друг бенефициер се явява „London Mobility Company 2000” Ltd (този факт се установява от проектното предложение – раздел „Партньорски организации”; в Приложение II, Анекс II). Съгласно клаузата, уговорена в чл. I.4.1. от договора, финансиращият орган – ищецът (Националната агенция), следва да заплати на ответника (координатора) авансово определена сума, която е насочена към финансиране на бенефициерите (третите ползващи се лица от това финансиране – изпълнители по одобрения проект). Според въззивния съд, договорът между Националната агенция и координатора и договорът между координатора и бенефициера разкриват една неразривна връзка, един правен и житейски конекситет, с цел да се постигне социалното назначение на извършеното публично финансиране, което се разкрива и от клаузата, уговорена в чл. II.25.1.18 от договора, съгласно която Националната агенция може да изиска непосредствено от бенефициерите (третите ползващи се лица – изпълнители по проекта) да предоставят за нуждите на надзорната дейност на финансиращия орган „всякаква информация”, а когато проверка или одит започва след плащането на баланса, тази информация се предоставя от „съответния бенефициер” и в случай че те откажат тази информация, Националната агенция може да счете за недопустими всички разходи, които не са достатъчно обосновани с представената от бенефициера информация и за недължима всяка единична сума, която не е достатъчно обоснована с представената от бенефициера информация. Тази неразривна правна връзка в отношенията между всички правни субекти, заели се да осъществяват целите на съответната образователна програма, финансирана от фондовете на ЕС, според съда, е подчертана и от уговорките в сключения на 24.06.2018 г. между координатора (ответника) и третото ползващо се лице (бенефициера – изпълнителя по проекта) - „London Mobility Company 2000” Ltd, и по-конкретно от клаузите на чл. 10 от договора („Прекратяване на договора”). Така в чл. 10, б. „г” е уговорено– „в случай че бенефициерът установи или има сериозни подозрения за осъществяването на измама, корупция, участие в престъпна организация или други незаконни действия, неблагоприятни от гледна точка на финансовите интереси на ЕС, от страна на бенефициера или свързано с него физическо или юридическо лице или на техен представител, вкл. за извършване на опит и приготовление за горните действия”; чл. 10, б. „д” – „в случай че бенефициерът установи предоставяне на неверни декларации, данни и твърдения относно изпълнението на договора, в това число и нарушения относно изискванията за предотвратяване на конфликт на интереси”. По този начин координаторът е обезпечил своите интереси по договора с финансиращия орган, а именно да изпълни своите задължения, уговорени в Общите условия към процесния договор .Съгласно чл. II.5.2. „бенефициерите уведомяват незабавно Комисията за всяка ситуация, която представлява конфликт на интереси или която има вероятност да доведе до конфликт на интереси”. Те незабавно предприемат всички необходими мерки за коригиране на тази ситуация” (в чл. II.1 от Общите условия страните са изяснили понятието на следните термини: „конфликт на интереси” – „положение, при което безпристрастното и обективно изпълнение на договора от бенефициер е опорочено по причини, свързани със семейството, емоционален живот, политическата или националната принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг интерес, който се споделя от Комисията или от трета страна и е свързан с предмета на договора”; „измама” – „всяко преднамерено действие или бездействие, което засяга финансовите интереси на Съюза и е свързано с използването или предоставяне на фалшиви, неверни или непълни отчети или документи, и с неоповестяването на информация в нарушение на конкретно задължение”; „нередност” – всяко нарушение на разпоредба на правото на Съюза, което произтича от действие или бездействие на бенефициер и което засяга или ще засегне бюджета на Съюза”; „ свързано лице” – „всяко лице, което има правото да представлява бенефициера или да взима решение от негово име”). Неизпълнението на тези правни задължения е прието от страните за толкова съществено, че то би породило потестативното право за разваляне на договора между финансиращия орган и координатора – арг. чл. II.17.3.1., б. „ж” от Общите условия – „Комисията може да прекрати договора или участието на един или няколко бенефициери, ако Комисията разполага с доказателства, че бенефициер или свързано с него лица са извършили съществени грешки, нередности или измама в рамките на процедурата по предоставяне на средства или по време на изпълнението на договора, вкл. когато този бенефициер или свързано с него лице са подали невярна информация или не са подали изисканата информация”. На база горните уговорки въззивният съд е извел правния извод, че ответникът-координатор е обещал третото лице – бенефициерът-изпълнител „London Mobility Company 2000” Ltd, да действа добросъвестно в „в рамките на процедурата по предоставяне на средства или по време на изпълнението на договора”, който трябва да предоставя всяка съществено информация до Националната агенция, свързана с пораждане или вероятност за пораждане на конфликт на интереси. Позовал се е и на правната норма, уредена в чл. 23 ЗЗД, която урежда възможност на страна по договора да обещае задължението или действието на едно трето лице като отговаря спрямо отсрещната страна за изпълнението от страна на това трето лице, като е приел за такова бенефициера „London Mobility Company 2000” Ltd), и че координаторът носи отговорност като при неизпълнение за свое задължения. В изпълнение на това обещание координаторът е сключил договор с бенефициера, по силата на който „London Mobility Company 2000” Ltd е поело правно задължение да уведоми координатора за всяко обстоятелство, което поражда дори и „сериозни подозрения” за осъществяването на измама или други незаконни действия, неблагоприятни от гледна точка на финансовите интереси на ЕС, от страна на бенефициера или свързано с него физическо или юридическо лице или на техен представител, вкл. за извършване на опит и приготовление за горните действия”, както и когато установи предоставяне на неверни декларации, в това число и нарушения относно изискванията за предотвратяване на конфликт на интереси. В основния договор с ищеца, координаторът е обещал в клаузата на чл. II.5.2. задължението на бенефициерите да уведомяват незабавно Комисията за всяка ситуация, която представлява конфликт на интереси или която има вероятност да доведе до конфликт на интереси, като неизпълнението на това задължение („обещание”) представлява съществено за страните по договора нарушение, обуславящо възникването на преобразуващото право с едностранно волеизявление ищецът да развали с обратна сила договора на основание чл. II.17.3.1., б. „ж” от Общите условия. От своя страна координаторът е поел задължение да информира Националната агенция - лично или чрез бенефициера, за всяко съмнение („подозрение”) за наличие на конфликт на интереси между участващите правни субекти и при одобряването на проекта („в рамките на процедурата по предоставяне на средства” – изрично в този смисъл е клаузата на чл. II.17.3.1., б. „ж” от Общите условия, предоставяща правна възможност на финансиращия орган да развали с едностранно волеизявление процесния договор). Ето защо, според въззивния състав, не могат да се приемат за основателни правните доводи на въззивника-ответник по иска, че възприетото от страните по делото понятие „конфликт на интереси” представлява „единствено положение, при което е опорочено безпристрастното и обективното изпълнение на договора”, а „не обхваща отношенията между страните преди сключване на договора”. Съдът се е позовал на приетото от ВКС в Решение № 60153 от 4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 686/2020 г., II т. о., ТК, че Програма „Еразъм +” е създадена с Регламент (ЕС) № 1288/2013 на ЕП и на Съвета от 11.12.2013 г., като е предназначена за насърчаване развитието и подпомагане дейностите в областта на образованието, обучението, младежта и спорта за постигане установените в чл. 4 цели, чийто основен елемент е безвъзмездното предоставяне на финансови средства от бюджета на ЕС. Позовал се е и на чл. 26 от Регламента като е приел, че на национално равнище тази програма се изпълнява от съответната национална агенция в държавата-членка, каквато се явява ищецът, на която е вменена отговорността за правилното управление на преведените от ЕК в рамките на програмата средства (чл. 27, т. 12) и възложени контролни функции за използването им по предназначение и в съответствие с приложимите правила на Съюза (чл. 31, т. 3). Тези правила са установени в Регламент № 966/2012 на ЕП и на Съвета от 25.10.2012 г., уреждащ общите принципи при предоставянето, управлението, разходването и отчетността на финансовите средства от общия бюджет на ЕС; редът и условията за кандидатстване по програми за безвъзмездно финансиране; критериите за подбор и процедура за оценяване на проектите; условията, на които следва да отговарят кандидатите и всички участници в този процес; правила за плащане и контрол. Според изложеното от състава на САС, чл. 135, т. 2 от този Регламент предписва, че ако се установи, че процедурата за отпускане на безвъзмездните средства е опорочена поради съществени грешки, нередности или измами, отговорният разпоредител с бюджетни кредити спира временно процедурата и може да предприеме всички необходими мерки, включително отмяна на процедурата, а съгласно т. 3 ако впоследствие се установи, че процедурата по отпускането или усвояването на безвъзмездните средства са опорочени от съществени грешки, нередности, измами или неизпълнение на задължения, отговорният разпоредител с бюджетни кредити може, в зависимост от достигнатия етап в процедурата и при условие, че на заявителя или бенефициера е дадена възможност да представи своите забележки, да упражни някое от правата по б. „а” до б. „в”, вкл. да развали („прекрати) договора. Едно от изискванията за целевото финансиране със средства на ЕС е участниците в тази процедура да не са в конфликт на интереси (чл. 32, т. 3, б. „в” – „Ефективният вътрешен контрол се основава на най-добрите международни практики и включва поспециално следното:… предотвратяване на конфликти на интереси”). Ето закщо, според въззивния съд, конфликтът на интереси е порок в процедурата както преди, така и след сключване на договора в хода на неговото изпълнение, който попада в приложното поле на чл. 135 от Регламент № 966/2012 г. и може да послужи като основание за налагането на определени санкционни мерки, вкл. да се достигне и до 6 разваляне („прекратяване”) на договора. Изложени са съображения, че съгласно чл. 135 от Регламента в чл. II.1 от Общите условия към процесния договор конфликтът на интереси е определен като положение, при което безпристрастното и обективно изпълнение на договора от бенефициера е опорочено по причини, свързани със семейството, емоционалния живот, политическата или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг интерес, който се споделя от Комисията или от трета страна и е свързан с предмета на договора, а за нередност е определено всяко нарушение на разпоредба на правото на ЕС, което произтича от действие или бездействие на бенефициент и което засяга или ще засегне бюджета на Съюза. В случая, според съда, се установява от събраните по делото доказателства, че преди сключване на договора „в рамките на предварителната процедура”, Панджелова е била оценител за качество на проектното предложение на ответника, която е дала своята положителна оценка на 30.03.2018 г., а процесният договор, вкл. въз основа на положителната оценка на този независим оценител, е сключен на 30.05.2018 г. Установено е, че на 16.06.2018 г. този оценител и управителят на търговското дружество-бенефициер (изпълнител по релевантния образователен проект) „London Mobility Company 2000” Ltd – Д. К., са сключили граждански брак, поради което между тях е съществувал конфликт на интереси. Същите,според съда, са били в интимна и емоционална връзка към момента на изготвянето и представянето на оценката. За да бъде квалифициран този факт като „конфликт на интереси”, според съда на база гореизложените съображения, е достатъчно само да се създаде обосновано съмнение по смисъла на чл. II.5.2. от Общите условия – „всяка ситуация, която представлява конфликт на интереси или която има вероятност да доведе до конфликт на интереси”. Емоционалната и интимната връзка между две лица, които участват в процедура по оценка и финансиране на проекти (с очевидна пряка или опосредена полза за един или двамата от тях) не само създава обосновано съмнение, но и представлява конфликт на интереси. В този смисъл, процедурата по възстановяване на предоставените финансови средства цели, от една страна, дисциплиниране на всички участници в този процес, а от друга, да се санкционира всяко незаконно и неморално поведение. Според съда, това е неизпълнение на договорното задължение е в процесния договор уредено като абсолютно основание за разваляне на двустранното облигационно правоотношение, доколкото тези отношения обективно повлияват или могат да повлияят на безпристрастната оценка на независимия оценител. Според съда, ответникът отговаря и за бездействието на бенефициера (арг. чл. 23 ЗЗД), чийто органен представител не е обявил нито пред координатора, нито пред финансиращия орган този съществен факт, създаващ обосновано съмнение за безпристрастно дадената оценка от интимно и емоционално свързан с него оценител, т.е. пораждат се подозрения за неговата „независимост”. Именно защото конфликтът на интереси е „нередност” по смисъла на Общите условия към договора, за страните по него то представлява съществено неизпълнение, което представлява абсолютно основание за разваляне („прекратяване”) на договора на основание чл. II.17.3.1. от Общите условия. При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи въззивният съд е счел, че в полза на ищеца е породено потестативното право с едностранно волеизявление да развали („прекрати”) с обратна сила процесния договор на основание чл. II.17.3.1. от Общите условия (арг. чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Тъй като въззивникът не навежда конкретни правни доводи и относно неправилността на първоинстанционното решение в частта, в която е уважен акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на законна мораторна лихва върху главното парично притезание, изтекла за периода от 31.08.2020 г. до 16.02.2021 г. въззивният съд следва да го потвърди в тази част (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК). Въз основа на тези правни съображения и с оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение е било потвърдено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на така постановеното въззивно решение от страна на касатора се сочат въпроси относно това, длъжен ли е съдът да установи действителната воля на страните намерила израз в процесния догвор между страните, може ли същият да променя уговорените между страните задължения и следва ли съдът да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички относими събрани по делото доказателства. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Настоящият състав на ВКС, Първо т.о. счита, че първите два въпроса имплицитно съдържат в себе си и се основават на оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалваното решение във връзка със законосъобразността при решаването на конкретния спор, т.е. същите са изцяло по правилността на обжалваното решение, а не по тълкуването на определена правна разпоредба с цел изясняване на съдържанието на конкретна правна норма. В рамките на производството по чл.288 ГПК е недопустимо ВКС да се произнася по правилността на обжалвания акт като взима отношение по неговата законосъобразност и обоснованост. Ето защо липсва конкретен правен въпрос, който да се подложи на дискреция по допълнителните правила за това в чл.280 ал.1, т.т. 1-3 ГПК. Същите характеристики се отнасят и за третия процесуален въпрос. Не е налице и очевидна неправилност, която според касатора, се изразява в необсъждане на всички доводи и защитни тези на страната от страна на въззивня съд. Съобразно установените в практиката на ВКС критерии, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая, касационният жалбоподател твърди основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК по отношение на необсъждане на всички възражения на страната и в следствие на това- необоснованост на изводите на съда във въззивното решение за доказаност на това, че отношенията между Панджелова като оценител за качество на проектното предложение и Д. К. - управител на дружеството- бенефициер по проекта „London Mobility Company 2000” Ltd са довели до неизпълнение на процесния договор за финансова подкрепа № 2018-1-BG01-KA105-047761/30.05.2018 г., сключен между страните по спора Център за развитие на човешките ресурси и сдружение „Следваща стъпка” като координатор. Подобни оплаквания, обаче, не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС като очевидна неправилност. Това е така, доколкото за да извърши проверка за основателността на тези оплаквания, ВКС следва да разгледа спора по същество и да подложи на нова преценка събраните по делото доказателства за приетите като установени факти, което изключва очевидността на твърдяните пороци на въззивния акт и предполага произнасяне по неговата правилност по реда на чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание и по чл.280 ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски пред касационната инстанция с оглед липсата на установени такива. Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение