Определение № 641 от 05.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2541/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца „Нагел алт“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 212 от 24.07.2025г. по в.гр.д. № 373/2025г. на Окръжен съд Стара Загора. Въззивната инстанция е отменила решението по гр.д.№ 618/2024г. на РС Стара Загора, с което е уважена изцяло предявената в общ размер претенция за сумата от 8 374,61 лева - незаплатено възнаграждение за извършени СМР, от които: 3 881,61 лева за полагане на труд; 1 593,00 лева за доставени материали; и 2 900 лева за механизация, изпълнени на обект - апартамент № 35 в [населено място], [улица], собственост на ответницата В. Г. Р., квалифициран по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.258 ЗЗД, и е постановила отхвърлянето му. С касационната жалба се иска отмяна на въззивния акт като неправилен на основанията по чл.281,т.3 ГПК и уважаването му. Касаторът излага подробни съображения, включително и такива, основани на издадени от дружеството като изпълнител на възложеното три фактури от 07.12.2023г. № 4, 5 и 6 на обща стойност 8 374,61 лева, осчетоводени по дебитна сметка 411 „Клиенти“ и по кредита на сметка „Клиенти по аванси“ със знак минус, по които няма плащания. Представено е изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, в което са поставени въпроси, въз основа на които се иска да се осъществи факултативният касационен контрол, както и се поддържа искане за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивния акт. В писмен отговор В. Р. оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира разноски за производството пред ВКС. Настоящият състав счита, че касационната жалба е недопустима при преценката, че делото, което подлежи на разглеждане като гражданско (чл.113,изр. второ ГПК при съобразяване и на разясненията в ТР №3/2019г. на ОСГТК на ВКС), има за предмет три обективно съединени иска, всеки с цена под 5 000лв., поради което решението по него не подлежи на касационно обжалване - чл.280,ал.3, т.1, предложение първо ГПК. В уточненията към исковата молба ищецът е посочил, че претенцията му, заявена в общ размер на 8 374.61лв., включва дължими от ответницата суми за: - закупени материали във връзка с ремонт на жилището й, възложен на „Нагел алт“ в размер на 1 593лв. (т.9 от молбата от 15.04.2024г. на стр.32); - възнаграждение за труд и печалба в размера, посочен в исковата молба 6 781.61лева (т.12 от уточнението), която сума включва и разходи за строителна механизация. В исковата молба ищецът е заявил, че претенцията му в общ размер от 8 374.61лв. е формирана след приспаднатите авансови плащания на ответницата. Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е установила, че ищецът е издал три фактури №№ 4, 5 и 6 от дата 07.12.2023г., които са изравнителни - отчитат извършените от ответницата авансови плащания. Фактура № 4 е за стойност на извършените строителни дейности и е за сумата 3 881.61лв.; фактура № 5 е за стойността на материали и е за сумата 1 593лв.; фактура № 6 е за осигурена механизация за ремонтните дейности и е за сумата 2 900лв. Първоинстанционният съд, при преценка, че именно сумите в издадените от дружеството фактури № 4-6 съставляват на търсеното по реда на чл. 266 ЗЗД вземане на ищеца, е постановил диспозитив за уважаване на исковете на основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.266 ЗЗД вр. и чл.258 ЗЗД „в общ размер от 8374,61 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за изпълнени СМР на обект – апартамент в [населено място], [улица], ап.35, от които: 3881,61 лева за полагане на труд, 1593,00 лева за доставените материали и 2900 лева за механизация“. От изложеното следва, че независимо от неуказаната на ищеца необходимост от изрично уточняване на размера на претенцията за вложени разходи за механизация, които той претендира като отделно свое вземане, именно сумата 2 900лв. е коректният негов размер, което е видно и от издадената фактура № 6/07.12.2023г. В касационната жалба касаторът отново се позовава на трите фактури, като установяващи вземането му по заявените претенции, които както се посочи, са предявени чрез три самостоятелни иска. От значение за преценката по чл.280, ал.3, т.1 ГПК при обективно кумулативно съединяване е цената на всеки иск, а не общият им сбор. При цена на исковете под 5 000лв. касационното обжалване е недопустимо. Неточното посочване в диспозитива на въззивния акт за възможността да бъде обжалван не създава такава възможност. Нормите, уреждащи инстанционния контрол са императивни. Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба 1 200лв., която сума следва да бъде присъдена в евро - 613.55 евро. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.