Определение № 22 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 6/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 18.10.2011г. по гр.д.№399 / 2011г. на ОС Благоевград, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД. Жалбоподателят – М. И. В. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо. С обжалваното решение въззивният съд като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от М. И. иск с правно основание чл.227, ал.1,б”в” ЗЗД за отмяна на дарение, извършено с нот.акт №29/1993г. на нотариус при РС Сандански. Данъчната оценка на имота, предмет на дарението, чиято отмяна се претендира, е 1458,70 лева, т.е. с оглед разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената на иска е 729,35 лева, тъй като само единия от двама дарители предявявя иск. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на иска е 729,35 лева, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид изложените съображения, съдът