Определение № 1235 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2012 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Р. С. И., чрез процесуалния му представител адв. Л. В. срещу решение № 95/11.05.2012 г. по гр.д.№203/2012 г. на Варненския Апелативен съд. Ответникът по касационната жалба П. на РБ не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск в размер на сумата 60 000 лв. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното: Жалбоподателят е предявил иск по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, претендирайки обезщетение в размер на посочената сума за причинените му неимуществени вреди от незаконно воденото против него наказателно производство в продължение на 9 години и 11 месеца и неприключило в разумен срок, незаконното му задържане под стража за срок от една година и незаконното му лишаване от право да напуска страната за срок от 6 години и осем месеца.С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 225/08.02.2012 г. по гр.д.№ 2057/2011 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която искът е бил отхвърлен до размер на сумата 4000 лв., уважил го е в този размер и го е потвърдил в отхвърлителната част до пълния предявен размер. Въззивният съд се е мотивирал с това ,че срещу жалбоподателя е било образувано наказателно производство на 29.03.2000 г.по обвинение по чл.211 вр.чл.209 ал.1 НК за това, че с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуда у зърнопроизводителя [фирма], закупил от него и впоследствие продал 487 920 кг пшеница, които след реализацията не заплатил на продавача, с което му причинил вреда от 73 312,77 лв., която е в големи размери.Първоначално му била определена мярка за неотклонение”подписка”, след това „парична гаранция” в размер на 1000 лв.,впоследствие „задържане под стража”, която отново била изменена в „парична гаранция ” от 10 000 лв., по-късно намалена на 3000 лв. Сумата не била внесена от жалбоподателя, но той бил освободен поради изтичане на едногодишния срок на задържане по чл.152 ал.5 НПК /отм./ На 29.01.2003 г.му била наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на РБ”, тъй като не живеел постоянно в България и имало данни, че може да напусне, която била отменена на 16.10.2009 г. Мярката за неотклонение „задържане под стража” и мярката за процесуална принуда”забрана за напускане пределите на РБ” били наложени след като жалбоподателят не бил намерен на посочения адрес, напуснал страната и бил обявен за общодържавно издирване. На 16.07.2007г. бил внесен обвинителен акт срещу него. Първоначално бил оправдан, впоследствие присъдата била отменена и делото върнато за ново разглеждане, последвала нова оправдателна присъда. Тя била потвърдена от въззивния съд на 04.03.2010 г., с което наказателното производство приключило. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за установяване на причинените му вреди, поддържал становище, че те са общоизвестни факти, неподлежащи на доказване.Съдът е счел, че по презумпция дълго търпяните от него ограничения са му причинили вреди, които следва да бъдат уважени до презюмирания размер на присъдената сума, а за установяване на вреди в по-голям размер жалбоподателят носи доказателствената тежест. Приел е, че следва да се отчете поведението му, довело до промяната в мярката за неотклонение, както и миналите му осъждания и да приложи обществения критерий за справедливост, отчитайки стандарта на живот в страната. В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване касаторът е извел следните материалноправни въпроси, съответно уточнени и конкретизирани от съда, а именно: -какъв е обществения критерий за справедливост при определяне на обезщетение за обичайни неимуществени вреди от незаконно обвинение; -процесуалното поведение на незаконно обвинено лице и предходното му осъждане от значение ли са за размера на присъденото обезщетение; -каква е връзката между стандарта на живот в страната и реално претърпените вреди; -ЗОДОВ представлява ли ефективно правно средство за защита съгласно изискването на чл.13 КЗПЧОС. Жалбоподателят счита, въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с решение 37/11.02.2009 г. по гр.д.№5367/2007 г., І г.о. и решение №26/04.03.2009 г. по гр.д.№4724/2007 г., ІІІ г.о., които не прилага към жалбата. Намира,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, както и че са налице и останалите основания за допускане на касационно обжалване. По така поставените въпроси настоящият състав на ВКС, ІV г.о. намира следното: Цитираните от жалбоподателя решения не представляват задължителна съдебна практика, тъй като са постановени по реда на чл. 218-а ГПК /отм./. Не е аргументирано и основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Отговорите на първите три въпроса следва да се разгледат в светлината на обстоятелството, че по делото са претендирани вреди освен от незаконни обвинение, задържане под стража и лишаване от право да се напуска страната и вреди от неприключило в разумен срок наказателно производство.Уточнени по този начин въпросите са обуславящи изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, поради което следва да бъдат допуснати до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Последният въпрос не е обуславящ обжалваното решение, тъй като въззивният съд не е изразявал становище по него. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,