Определение № 1602 от 28.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 573/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Й. К. К., постоянен синдик на „ЙЕЛ България“ ООД (в несъстоятелност) срещу решение № 29 от 10.01.2025г. по в.гр.д. № 1816/2024г. на Окръжен съд – Варна. С въззивното решение е обезсилено решение № 2281 от 17.06.2024г. по гр.д. № 4891/2023г. на Районен съд – Варна и производството по делото е прекратено като недопустимо.

Производството е образувано въз основа на искова молба на синдика срещу „Айкарт“ АД за заплащане на сумата от 14 307. 98 лева, дължима по сключен с „ЙЕЛ България“ ООД договор за платежна услуга от 09.03.2018г. Съгласно изложеното в исковата молба и направените по делото уточнения, в периода от 01.06.2021г. до 28.10.2021г. по нареждания на управителя на „ЙЕЛ България“ ООД са били теглени и плащани на трети лица суми в общ размер от 14 307. 98 лева. Същевременно съгласно постановеното по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ решение № 114 от 05.05.2021г. по т.д. № 1093/2020г на Окръжен съд – Варна, обявено в търговския регистър на 11.05.2021г., по отношение на дружеството е било открито производство по несъстоятелност и то е било обявено в несъстоятелност, с налагане на общ запор и възбрана върху имуществото му. При тези обстоятелства синдикът има право да претендира платените суми. Приложима е разпоредбата на чл. 452, ал. 3 от ГПК, съгласно която взискателят и присъединените кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било изпратено запорно съобщение.

Според възприетото от въззивния съд синдикът не е активно процесуалноправно легитимиран да води предявения иск. Синдикът разполага със самостоятелна процесуална легитимация да действа от свое име единствено в предвидените по закон случаи, а по искове, целящи връщане на имущество в масата на несъстоятелността – по обусловените искове по чл. 649, ал. 1 от ТЗ. Не се установява синдикът Й. К. К. да е водил искове по чл. 645 – чл. 647 от ТЗ и чл. 135 от ЗЗД и предявеният по делото иск да е свързан с такива искове, при което производството е недопустимо.

Й. К. К. намира изводите на въззивния съд неправилни. Като синдик той представлява предприятието на длъжника. Легитимацията на синдика да предявява искове за попълване масата на несъстоятелността се преценява по всеки иск конкретно. С извършване на плащанията от платежната сметка на „ЙЕЛ България“ ООД (в несъстоятелност) в „Айкарт“ АД след налагане на общия запор върху вземанията на дружеството е намаляла масата на несъстоятелността, от която биха могли да се удовлетворят кредиторите. Възникнало е вземане спрямо ответника за връщане на платеното въпреки наложения запор. Уведени са масата на несъстоятелността и кредиторите.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1. С оглед обстоятелството, че длъжникът защитава общия интерес на участниците в производството и има задължение да издирва и попълва масата на несъстоятелността, допустимо ли е предявяване на самостоятелен иск от името на синдика срещу трето задължено лице, спрямо което дружеството – длъжник в производството по несъстоятелност има вземане по договор за откриване и водене на сметка за електронни пари, ако върху това вземане е наложен общ запор и възбрана с решението за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване на длъжника в несъстоятелност на основание чл. 632 от ТЗ?

2. Представлява ли иск за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 649, ал. 2 от ТЗ искът, предявен от името на синдика срещу трето задължено лице, спрямо което дружеството – длъжник в производството по несъстоятелност има вземане по договор за откриване и водене на сметка за електронни пари, върху което вземане е наложен общ запор и възбрана с решението за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване на длъжника в несъстоятелност на основание чл. 632 от ТЗ?

3. Представлява ли абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на такъв иск от името на синдика срещу трето задължено лице предявяването и успешното провеждане на някой от специалните искове по раздел І на глава ХLІ, част ІV на ТЗ, посочени в чл. 649, ал. 1 от ТЗ, чието предназначение е за попълване на масата на несъстоятелността?

Във връзка с поставените въпроси касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019г. по тълк. дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС, определение № 102 от 13.02.2023г. по ч.т.д. № 146/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 136 от 02.12.2010г. по т.д. № 242/2010г. на ВКС, ТК, І т.о.

Насрещната страна „Айкарт“ АД отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, че касационната жалба е неоснователна, но и недопустима. Касае се за спор по търговско дело, а цената на иска е под 20 000 лева.

В този смисъл са били и указанията на Окръжен съд - Варна относно обжалваемостта на въззивното решение.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима. Тя е подадена от надлежна страна, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол.

Въззивното решение е постановено по търговско дело с цена на иска до 20 000 лева и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, в редакцията на разпоредбата към датата на постановяване на решението, то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Характерът на делото като търговско е с оглед на неговия предмет –

право, отнасящо се до търговска сделка по чл. 286, ал. 1 от ТЗ (сделка, сключена между търговци и свързана с упражняваното от тях занятие), каквато е договорът за платежна услуга от 09.03.2018г., сключен между „ЙЕЛ България“ ООД и „Айкарт“ АД. Налице е изискваната в задължителната практика на ВКС функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка, достатъчно делото да бъде определено като търговско (Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.02.2022г. по тълк. дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно твърденията на ищеца, синдик на „ЙЕЛ България“ ООД, по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност и воденият иск е за попълване на масата на несъстоятелността, след като от задълженото лице „Айкарт“ АД, при наложен общ запор на вземанията на несъстоятелното дружество, са извършени плащания. Относим е предметът на делото - субективното право, заявено или отричано с иска, и неговата парична оценка (чл. 68 от ГПК), която в случая е 14 307. 98 лева.

Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, независимо от правното основание, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването.

За редовността и допустимостта на касационната жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд по чл. 285 и чл. 286 от ГПК, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна. В случая по допустимостта на касационната жалба насрещната страна изрично възразява, както и указанията на въззивния съд също са били за необжалваемост на решението.

При изложеното касационната жалба на Й. К. К., постоянен синдик на „ЙЕЛ България“ ООД (в несъстоятелност), като недопустима подлежи на връщане по реда на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Образуваното касационно производство следва да бъде прекратено.

С отговора на касационната жалба „Айкарт“ АД е поискало присъждане на сторените в касационното производство разноски. Установяват се разноски от 1 518. 88 лева за платено адвокатско възнаграждение с ДДС, за което са представени фактура от 19.02.2025г. и преводно нареждане за кредитен превод в полза на Адвокатско дружество „Прокопиева, Цоневски, Янкулова и Партньори“. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени в цялост (чл. 78, ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК).

Воден от горното съдът