Определение № 695 от 20.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 451/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Г. Л. Г., представляван от адвокат Пл. С. е подал частна жалба срещу определение № 156 от 20.06.2012 г. по гр.д. № 199 от 2012 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 972 от 3.05.2012 г. по гр.д. № 825 от 2012 г. на Ямболския районен съд и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд, [населено място]. Към частната жалба е представено изложение на основания по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, като Г. Л. Г. поставя въпросите: може ли обичайното място за полагане на труд по смисъла на чл.114 ГПК да е различно от определеното с трудовия договор и при определено с трудовия договор място на работа, може ли работникът като подържа, че мястото, където обичайно полага своя труд с оглед характера на работата е различно от посоченото в трудовия договор да избере местна подсъдност по чл.114 ГПК; как следва да бъде определено и къде е мястото на работа на работник по трудово правоотношение при положение, че характера на работата налага полагането на труда да е на определено място. Представя решения. Ответникът [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор Е. С. М. е депозирало отговор в който подържа, че не следва да се допуска касационно обжалване от въззивното определение тъй като не е налице противоречиво разрешаване на поставените въпроси от съдилищата. Върховния касационен съд, Първо отделение като взе предвид становищата на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страни, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, в законният срок по чл.275, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивното определението по чл.121 ГПК вр. с чл.114 от КТ, постановено по частна жалба срещу определение във връзка с подсъдността, подлежи на обжалване пред ВКС в хипотезата на чл.274, ал.3, т. 2 ГПК. В Ямболския районен съд, Г. Л. Г. е предявил срещу [фирма], със седалище в [населено място] в обективно съединение искове по чл.344, ал.1 ГПК. Ответникът в отговора по исковата молба е направил възражение за местната подсъдност и поискал делото да се разгледа от Шуменския районен съд, тъй като в сключеният трудов договор е посочена месторабота, съвпадаща със седалището на предприятието. Жалбоподателят е поискал приложението на чл.114 ГПК, но не е установил, че преобладаващата част от работата се осъществява в [населено място]. Това е мотивирало ЯРС да приложи разпоредбата на чл.105 ГПК. Тези са били съображенията и на Ямболския окръжен съд да потвърди първостепенното определение. Разяснените по делото обстоятелства не налагат допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставените въпроси, тъй като фактите по случая не им съответстват. Липсва противоречие в практиката по приложението на чл.114 ГПК стига работникът или служителят да установи, че мястото, където той обичайно полага своя труд е района на съда, където е подадена исковата молба и което е различно от уговореното в трудовия договор. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,