Определение № 50936 от 12.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2663/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадени две касационна жалби против въззивно решение № 10356 от 7.05.2021г. по в.гр.д. № 862 по описа за 2020г. на Софийски апелативен съд Първата е с вх.№ 34927 от 29.06.2021г. и е подадена от К. Д. И. и И. Д. И., двамата от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат М. и е досежно ЧАСТТА с която е отменено решение № 357 от 18.11.2019г. по гр.д. № 671/2017г. на ОС Враца, с която са отхвърлени предявените от Н. М. С. искове, с правно основание чл.59 ЗЗД, за разликата над по 11 435.79 лв. до по 24 369лв. /ил иза по 12 933.51лв./ и вместо това е постановено друго, с което те са осъдени да заплатят на ищцата сумата от по 12 933.51лв., представляващи обезщетение за полагане на грижи за общия наследодател на ответниците Д. К. И. за периода от м.май 1010г. до смъртта му на 24.07.2015г. Срещу тази касационна жалба е постъпил отговор от С. Г. С. и от Б. Г. С., чрез процесуалния представител адвокат Х., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира разноски без да представя доказателства за реалното им извършване. Втората касационна жалба е с вх.№ 37111 от 20.12.2021г. и е подадена от С. Г. С. от [населено място] и от Б. Г. С., двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Х. против решение № 10356 от 7.05.2021г./ като наследници-деца на Н. М. С./ в часттите, с които са отхвърлени искове за заплащане на по 70лв., направени разходи за заплащане на публични задължения на наследодателя на ответниците Д. К. И. за здравно осигуряване, данъци за недвижим имот, такса битови отпадъци и лихви, и е обезсилено решение № 357 от 18.11.2019г. като са отхвърлени исковете на Н. М. С. срещу всеки един от ответниците поотделно с правно основание чл.72 ЗС, за заплащане на сумата от по 1 557лв., извършени подобрения преди смъртта на техния наследодател чрез засаждане на многогодишни растетия и дървета и за сумата от по 2 050лв., извръшени подобрения след смъртта на техния наследодател чрез поставяне на алуминиеви врати и P. прозорци, с които се е увеличила стойността на имота, поради недопустимост и е прекратено производството в тази част. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Касационите жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Касационна жалба е с вх.№ 37111 от 20.12.2021г., подадена от С. Г. С. и от Б. Г. С. следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, с оглед цената на иска на всеки един от исковете, която е под 5000лв. /предявените искове са за: 274.75лв., 964.63лв.,405.50лв.,1 775лв.и 1 557лв./ Досежно касационна жалба с вх.№ 34927 от 29.06.2021г.: Въззивният съд е приел за основателен предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 25 050лв., спестени разходи за гледане за периода 21.05.2010г. до 24.05.2015г. поради следното: Установено е, че касаторите /ответници в производството/ като деца на Д. К. И., починал на 24.07.2015г., са имали - съгласно чл.124, ал.5 СК -задължение да се грижат за своя родител, което те не са изпълнявали. Безспорно е, че вички грижи за него - от 21.05.2010г., когато е получил инсулт до смъртта му - са полагани от ищцата Н. С. /починала в хода на производството/. Следователно, ищцата е обедняла, а ответниците неоснователно са се обогатили със спестените за гледане разходи, които те неизбежно биха направили, ако надлежно бяха изпълнили установеното в закона задължение, поради което й дължат обезщетение. За неоснователни и недоказани въззивният съд е възприел двете наведени възражения, че ищцата е живеела на семейни начала с наследодателя на ответниците и че тя е изпълнявала свой нравствен дълг пред вид обстоятелството, че наследодателят й е дарил Ѕ ид.ч.от свой имот. Според съда първото възражение е недоказано, а второто е неоснователно, тъй като не е установено изискуемото се съгласно дадените разяснения с ТР № 1/21.10.2013г. по т.д.№ 1/2013г.на ОСГК на ВКС условие – дарителят да е поискал от надарената издръжка. Като допълнителен мотив е посочено, че тя не е имала възможност да дава издръжка, тъй като нейните доходи са били два пъти по-малки от тези на дарителя. Въззивният съд се е позовал на ТР № 12 от 22.03.1971г. по гр.д.№ 112/70г.на ОСГК, което е приел за приложимо по аналогия. В представеното изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1, и т.3 ГПК по следните четири въпроса: 1. Каква е правната квалификация на претенцията, заявена от трето лице, полагало грижи вместо пълнолетно дете, което не е изпълнило задължението си по чл.124, ал.5 СК да се грижи за свой възрастен и болен родител, към пълнолетното дете за овъзмездяване на положените грижи? Представлява ли предпоставка за уважаване на такава претенция, поискването за полагане на грижи от нуждаещия се родител към пълнолетното му дете?, Тезата на касатора е, че задължението за полагане на грижи по чл.124, ал.5 СК е лично, непрехвърлимо и ненаследимо, като не може да бъде изпълнявано по принудителен път. Пред вид неговите вид и характер, аналогията със задължението за издръжка и гледане е неуместна и правилната квалификация следва да е по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, а не по чл.59 ЗЗД, която норма предполага липса на друга защита. Счита и че аналогията с издръжката предполага съдействие от страна на кредитора, а в случая такова не е установено. В тази връзка счита постановения въззивен акт и за недопустим като постановен по непредявен иск, 2. Включва ли задължението за признателност на дарения към дарителя и задължение да се грижи за него, когато последния има нужда? Представлява ли в този случай полагането на грижи от дарения към дарителя съзнателно изпълнение на нравствен дълг?, 3. При полагане на тези грижи, когато дарителят има пълнолетни деца, обедняването на дарения за сметка на обогатяване на задължените да полагат грижи пълнолетни деца ли е или е за сметка на обогатяване на дарителя? и 4. Задължението за грижи напълнолетните деца към родителя, ако е възрастен и болен, произтичащо от чл.124, ал.5 СК, лично задължение ли е и подлежи ли то на принудително изпълнение или на изпълнение от друго лице? По последните три въпроса касаторът поставя на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед дадените разясния в т.4 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че по нито един от поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.2 и т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Съображенията: Постановеният въззивен акт не е недопустим, доколкото съдът се е произнесъл по предмета, с който е сезиран. Следва да се посочи и че пред вид наведените от касатора твърдения, при евентуална неправилна правна квалификация /вместо по чл. 59 ЗЗД, чл.55 ЗЗД/, актът би бил неправилен поради нарушение на материалния закон, а не недопустим. С оглед поставените от касатора въпроси с №№ 1 и 4, следва да се посочи, че според настоящият съдебен състав, в случая са приложими принципните постановки развити в цитираното ТР № 12 от 22.03.1971г. по гр.д.№ 112/70г. на ОСГК. Съгласно същото, когато се касае за установено със закон задължение, което е с паричен характер /каквото е и задължението по чл.124, ал.5 СК/, ако задълженото лице не го изпълни, а това бъде направено от трето лице, са налице изискванията на чл.59 ЗЗД. Това е така, защото се касае до изпълнение на законово установено задължение с имуществен характер - с неизпълнението му задълженото лице неоснователно се обогатява за сметка на другото лице, което го е изпълнило. Правото по иск по чл.59 ЗЗД се поражда, независимо от това дали имащият право да получи изпълнението на задължението е предявил иск или не, защото възниква с факта на изпълнение от третото лице. Обогатилото се пълнолетно дете е спестило средствата, които е било длъжно да даде, за да изпълни задължението си да се грижи за своя възрастен или болен родител, докато третото лице ги е дало, без да има подобно задължение. В това се състои причинната връзка между обогатяването на единия и обедняването на другия, която е неоснователна и не се допуска от закона. Именно защото задължението за полагане на грижи по чл.124, ал.5 СК е лично, непрехвърлимо и не може да бъде изпълнявано по принудителен път, когато неизпълнението му води до неоснователно разместване на блага, обогатилият се дължи плащане. В случая разместването е установено, защото е било безспорно че наследодателят на ищците е бил в много тежко здравословно състояние – страдал е от парализа на долни крайници, имал е множество съпътстващи заболявания, прекарал е инсулт, което е изключвало възможността да се грижи сам за себе си и е налагало да бъде денонощно обгрижван, не само заради хигиенните си потребности и нуждата от храна, но и заради необходимостта от приемане на постоянно медикаментозно лечение. Досежно поставените от касатора въпроси с №№ 2 и 3, следва да се посочи, че същите са разрешени от въззивния съд съгласно установената с ТР № 1 от 21.10.2013г. по т.д.№ 1/2013г.на ОСГК на ВКС практика. В същото изрично е посочено, че моралното задължение на надареният към дарителя за признателност не винаги /а само при определени обстоятелства/ се трансформира в задължение за даване на издръжка. При възникнала остра нужда за дарителя от издръжка с траен характер, винаги се преценяват възможностите на надарения, а в случая въззивният съд е приел, че ответницата /поради липса на достатъчно средства/ е била в обективна невъзможност да дава такава. Следва да се посочи и че моралното задължение за признателност на надарения не е от вид и характер, че да изключи изпълнението на задължението по чл.124, ал.5 СК на децата да се грижат за своите възстрастни и болни родители. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не е налице никое от посочените от касатора основания по чл.280, ал.1 ГПК