Определение № 2237 от 11.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1015/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Ф. Х. от [населено място] - чрез адв. В. В., срещу решение № 23 от 20.01.2025 г., постановено по в. т. д. № 517/2024 г. на Апелативен съд - Варна в частта, с която е потвърдено решение № 161 от 12.08.2024 г. по гр. д. № 46/2024 г. на Окръжен съд - Разград в частта за отхвърляне на предявения от касатора против ЗД „Бул Инс“ АД пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над сумата 80 000 лв. до сумата 120 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 06.09.2021 г. пътно - транспортно произшествие. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за присъждане на допълнително обезщетение в размер на 40 000 лв. (разликата над сумата 80 000 лв. до сумата 120 000 лв.), ведно с разноски. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд за наличие на принос от негова страна по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съставляващ основание за редуциране на определеното по справедливост обезщетение в размер на 120 000 лв. Поддържа, че изводът за съпричиняване на вредите е необоснован и незаконосъобразен, тъй като е основан единствено на заключението на назначената в първоинстанционното производство комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, което не е обсъдено в цялост и във връзка с останалите доказателства по делото. Излага оплакване, че въззивният съд е определил принос в размер на 1/3, като е възприел констатацията в т. III от експертното заключение за липса на поставен предпазен колан, но не е взел предвид релевантното за преценката на приноса обстоятелство, че след произшествието коланът е бил срязан, за да може пострадалият да бъде изваден от превозното средство. Позовава се на несъобразяване на изразеното в заключението експертно мнение, че телесните увреждания, в т. ч. фрактури на ребрата и вътрешните органи, биха настъпили и в случай на използване на предпазен колан. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулиран е следният въпрос, за който се твърди, че е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд и е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение 1 от 04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, и с практика на ВКС, обективирана в посочени решения по чл.290 ГПК: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си“. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация ЗД „Бул Инс“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. А. И., който оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната от касатора част. Отговор не е подаден от третото лице - помагач на ответника А. Ф. Р.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Ф. Х. против ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432 КЗ за разликата над сумата 80 000 лв., Апелативен съд - Варна е приел, че ищецът има право на справедливо обезщетение за причинените при ПТП на 06.09.2021 г. неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., което подлежи на намаляване с 1/3 до размер на 80 000 лв. при предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради доказан по делото принос на ищеца за настъпване на вредите. След преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е счел за справедлив определения от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди - 120 000 лв. Изхождайки от критериите, указани в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС, съдът се е произнесъл, че обезщетението от 120 000 лв. удовлетворява изискването за справедливост с оглед получените от ищеца увреждания в резултат на произшествието (сътресение на мозъка, счупване на 4 ребра, плеврални изливи, ръзкъсване на слезката и охлузвания на крайниците, коматозно състояние в продължение на 14 дни), съпроводени с продължителни болки, страдания, неудобства и неблагоприятни изживявания. При разрешаване на спорния във въззивното производство въпрос за наличие на принос от страна на пострадалия ищец за настъпване на вредите въззивният съд е анализирал подробно заключението на назначената в производството пред първата инстанция комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза. Въз основа на констатациите в заключението съдът е приел за установено по несъмнен начин, че към момента на произшествието ищецът е пътувал на предната седалка до водача на лекия автомобил, реализирал произшествието, без поставен предпазен колан и че това негово бездействие, съставляващо нарушение на правилата за движение по чл.137а, ал.1 ЗДвП, се намира в пряка причинно - следствена връзка с получените травми, а оттук - и с понесените по повод на тях неимуществени вреди. Изводът за наличие на принос е мотивиран със становището на вещите лица, че основната част от тежките телесни увреждания са получени вследствие на сблъсък с лявата на част на тялото на ищеца в елементи от купето на автомобила, който сблъсък е резултат от инерционни сили, предизвикани от свободно движение на тялото напред и вляво; Ефектът от инерционните сили не е могъл да бъде ограничен по причина на непоставянето на предпазен колан и като последица от това се е стигнало до счупване на четири леви ребра, пневмоторакс и хемоторакс вляво, както и до разкъсване на слезката, довели трайно затруднение на движението на снагата. След преценка на установения от експертизата механизъм на произшествието и на получените увреждания въззивният съд е формирал самостоятелен извод, че приносът на ищеца за настъпване на вредите е в степен 1/3. Въззивният съд е взел предвид и разгледаната в експертното заключение хипотеза на движение на автомобила преди инцидента със скорост около 96 км/ч, при която - според експертите, с оглед реализирания челен удар в дърво ищецът също би получил увреди по тялото като фрактури на ребрата и наранявания по вътрешните органи, дори да е бил с поставен предпазен колан. След като е преценил, че хипотетичният отговор на въпроса какви биха били тези увреди е без значение за спора, въззивният съд е приел, че от значение за произнасянето по възражението за принос е категоричното становище на експертите, че ищецът не би получил установените по делото тежки увреждания в случай на използване на предпазен колан. В съответствие с този извод въззивният съд е заключил, че установеният принос в степен 1/3 съставлява основание за намаляване на определеното по справедливост обезщетение от 120 000 лв. до 80 000 лв., съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Варна въззивно решение. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по посочен от касатора правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, ако по отношение на въпроса са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В съобразителната част на тълкувателното решение е проведено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, въз основа на които Върховният касационен съд селектира касационните жалби в производството по чл. 288 ГПК, и касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на преценка само в производството по чл. 290 ГПК в случай, че обжалваното въззивно решение бъде допуснато до касационно обжалване. Разяснено е, че въпросите, които имат значение за преценката на доказателствата, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за правилността на обжалваното въззивно решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК въпрос, за който се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е значим за делото, но видно от аргументите в изложението същият е насочен към проверка на правилността на решаващия извод на въззивния съд за наличие на принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предпоставящ намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди. За да достигне до този извод, въззивният съд е обсъдил заключението на назначената по делото комплексна експертиза (автотехническа и медицинска) и е възприел съдържащите се в него констатации относно механизма, по който е реализирано произшествието, и телесните увреждания, които е получил ищецът. Въз основа на констатациите в заключението съдът е приел за установено по несъмнен начин, че към момента на инцидента ищецът е пътувал без поставен предпазен колан и че това негово бездействие се намира в причинна връзка с основните и най-тежки увреждания, по повод на които са претърпени подлежащите на обезщетяване вреди. Правилността на фактическите и правни извод, до които е достигнал въззивният съд след самостоятелен анализ и преценка на доказателствата, не е предмет на производството по чл. 288 ГПК и доводите на касатора срещу тяхната обоснованост и законосъобразност не могат да бъдат подведени под общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване. При формиране на решаващите си изводи във връзка с приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД и при разглеждане на въззивната жалба на касатора въззивният съд не се е отклонил от посочената в изложението задължителна съдебна практика и практика на ВКС, относима към въпроса за правомощията на въззивната инстанция като втора инстанция по съществото на правния спор. Поради това по отношение на обжалваното решение не е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено по в. т. д. № 517/2024 г. на Апелативен съд - Варна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение