Определение № 300 от 16.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Н. И. и М. Ю. И. срещу определение № 709 /22.12.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 821 /2021 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1160 /27.09.2021 г. по гр.д. № 1146 /2021 г. на Добричкия районен съд, за допълване на определение № 439 / 07.06.2021 г. за прекратяване на производството по делото по предявени от частните жалбоподатели искове с присъждане на разноски на ответника по прекратените искове Ф. М. Х.. Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, която не трябва да се тълкува изолирано, а във връзка с разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и ответникът да има право на разноски, ако не е дал повод за завеждане на делото, а в случая е обратното, тъй като Ф. М. Х. е дала повод за предявяване на исковете на А. Н. И. и М. Ю. И. срещу нея, като не е върнала доброволно получената продажна цена съгласно чл.34 ЗЗД след влизане в сила на решение за прогласяване на нищожност на сделката, по която я е получила от ищците. Ф. М. Х. не е подала писмен отговор срещу частната жалба. Единственият довод на А. Н. И. и М. Ю. И. срещу правилността на първоинстанционното определение по чл.248 ГПК е, че ответницата Ф. М. Х. своевременно е направила искане за разноски – с отговора на исковата молба, но е представила списък по чл.80 ГПК и доказателства за разноски едва с молбата си по чл.248 ГПК, т.е. несвоевременно, поради което съдът не е следвало да ги цени и зачита. Въззивният съд е приел този довод за неоснователен със следните мотиви: Спор между страните, че при прекратяване на производството по главните искове на ищците по тях се дължат разноски на ответницата на основание чл.78, ал.4 ГПК няма. Няма спор и относно размера, който е удостоверен с доказателства. Възражението на жалбоподателите за несвоевременното им представяне е неоснователно. Ответникът няма задължение да представи доказателства за направените разноски с отговора н исковата молба. Ако производството е прекратено в закрито заседание ответникът може да претендира заплащането и да представи доказателство за сторените разноски и в срока и по реда на чл.248 ГПК. Разноските трябва да са направени във връзка с висящото съдебно производство, т.е. да са извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на воденото срещу него производство (така определение по ч.гр.д. № 1389 /2020 г. на I т.о. на ВКС). В случая е точно така. Частната жалба е допустима, но соченото основание за допускане до касационно обжалване не е налице поради следното: Частните жалбоподатели извеждат следните процесуалноправни въпроси, за които твърдят, че имат значение за спора: Когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето и отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски; От друга страна ищецът не дължи разноски на ответника при прекратяване на делото, когато с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска; В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството и да изследва, дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска с оглед определянето на отговорността. Жалбоподателите твърдят, че въззивният съд е разрешил въпросите в противоречие с с практиката на ВКС, отразена в определения по частни дела: ч.т.д. № 831 /2017 г. на II т.о; ч.гр.д. № 245 /2012 г. на IV г.о.; ч.гр.д. № 275 /2010 г. на IV г.о.; ч.гр.д. № 2432 /2014 г. на I г.о. и ч.гр.д. № 205 /2012 г. на I г.о., с което твърдят, че е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Първият въпрос не е обуславящ, защото съдът не се е произнасял по искане на ищците А. Н. И. и М. Ю. И. за присъждане на разноски при прекратяване на производството по техните искове, а единствено по искане на ответника и тъй като производството не е прекратено поради оттегляне или отказ от исковете. Вторият въпрос не е обуславящ, защото съдът не е бил сезиран с такъв довод от частните жалбоподатели А. Н. И. и М. Ю. И.. Както беше посочено по-горе, единственият довод за неоснователност на искането е за несвоевременното представяне на списък и доказателства за разноски. Въззивният съд е обсъдил този довод и е изложил мотиви за неговата неоснователност. Преди да се произнесе по единствения довод за неоснователност на искането въззивният съд е приел изрично, че спор между страните, че при прекратяване на производството по главните искове на ищците по тях се дължат разноски на ответницата на основание чл.78, ал.4 ГПК няма (т.е., че в частната жалба няма такъв довод за незаконосъобразност). Срещу обосноваността на този извод частните жалбоподатели не са навели доводи. Но дори да се приеме, че въпросът е обуславящ и че въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по него, то неговото разрешение не е в противоречие с разрешенията в посочените определения на ВКС, с които е разгледана различна хипотеза – когато ответникът е дал повод за завеждането на делото, но производството по делото е прекратено поради оттеглянето или отказ от иска, които са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума. Прието е, че в тази хипотеза, ищецът има право на разноски. Липсва сходство на разглежданите случаи, а следователно и противоречие между разрешението на въззивния съд и разрешението в посочените определения на ВКС, защото, както беше посочено, производството по исковете на ищците не е прекратено поради оттегляне или отказ от исковете от тях, причинени поради действия на ответницата след предявяването им и насочени към погасяване на задълженията, за които са били предявени исковете. Поради изложеното настоящият състав приема, че сочените основания за допускане на касационно обжалване не са осъществени. С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски, а ответницата не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът