Определение № 3387 от 02.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 370/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Тома строй“ЕООД /в несъстоятелност/, чрез синдика А. Б., срещу определение № 13333 от 06.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 7182/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 12495/03.04.2023 г. по гр. д. № 24275/2022 г. на Софийския районен съд.С последното е прекратено като недопустимо производството по предявените от частния жалбоподател срещу К. С. Д. искове с правна квалификация чл. 90, ал. 1 ЗКИР, поради липса на правен интерес.

Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска неговата отмяна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Има ли правно значение за праводателя-длъжник по изпълнително дело (несъстоятелно дружество) и за неговите кредитори заличаването на вписването на придобивен титул на купувач на публична продан, ако това вписване е порочно по смисъла на чл. 90 ЗКИР и предхожда вписването на придобивния титул на приобретател по чл. 718 ТЗ;

2. Има ли праводателят-длъжник по изпълнително дело (несъстоятелно дружество) правен интерес (включително с оглед избягването на отговорността си за евикция и гарантирането на процеса на осребряване на масата на несъстоятелността си и удовлетворяването на своите кредитори) да атакува вписването на придобивен титул на купувач на публична продан, ако това вписване е порочно по смисъла на чл. 90 ЗКИР и предхожда вписването на придобивния титул на приобретател по чл. 718 ТЗ;

3. Какво е съотношението между петиторните искове, от една страна и специалните искове за атакуване на порочни вписвания в Имотния регистър, от друга и изключва ли наличието на петиторна защита правния интерес от предявяването на иск по чл. 90 ЗКИР;

4. Налице ли е дефинитивен правен интерес на титуляра на персонална партида в Имотния регистър да атакува порочни вписвания по тази партида.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника по касационната частна жалба- К. С. Д..

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение на СРС, с което са приети за недопустими предявените от „Тома строй“ЕООД/в несъстоятелност/ срещу К. С. Д. искове с правна квалификация чл. 90, ал. 1 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответника, че следните вписани в Имотния регистър обстоятелства са несъществуващи, а в условията на евентуалност – недействителни: вписване извършено на 19.09.2017г. по персоналната партида на „Тома строй“ЕООД/в несъстоятелност/, с вх. № 61109, Акт № 147, том 138 на следното обстоятелство: „Придобиване чрез публичен търг/постановление за възлагане (ГПК) с посочен длъжник по изпълнението „Тома строй“ ЕООД и купувач на публичната продан К. С. Д. и вписване, извършено на 19.09.2017г. по персоналната партида на ответницата К. С. Д. с вх. № 61109, Акт № 147, том 138, на следното обстоятелство: „Придобиване чрез публичен търг/постановление за възлагане (ГПК)“ с посочен длъжник по изпълнението „Тома строй“ЕООД и купувач на публичната продан К. С. Д., които вписвания са извършени въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 04.02.2016г. по изп. дело № 887/2014 г. на ЧСИ М. Б., по отношение на самостоятелен обект в сграда, пл. № *, предназначение - жилище, стара имотна партида: *, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, надпартер, с идентификатор ***, ведно с 1/9 ид. част от общите части на сградата и от поземления имот.

За да потвърди определението на първоинстанционния съд, въззивният съд е констатирал, че ищецът е придобил правото на собственост върху описания недвижим имот по договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 16.04.2014г.За дружеството е открито производство по несъстоятелност, с обявена неплатежоспособност към 27.07.2016г., като с решение от 03.01.2017 г. дружеството е обявено в несъстоятелност.

През 2018 г. ищецът е продал описания имот чрез пряко договаряне по чл.718 ТЗ на третото лице „Совтранс ауто“ЕООД.

Към момента на първоначалното придобиване на имота от дружеството в несъстоятелност, същият бил ипотекиран и възбранен в полза на Райфайзенбанк /България/ЕАД/към момента - „ОББ“ АД/, поради което е било образувано изп. дело № 887/2014г., по описа на ЧСИ М. Б. срещу ипотекарния длъжник „Тома строй“ЕООД/в несъстоятелност/.С постановление за възлагане на недвижимо имущество от 04.02.2016г., което е влязло в сила на 27.07.2017г. и е вписано в имотния регистър на 19.09.2017г., след извършена публична продан по изп.д.№ 20148380410887 в периода 28.12.2015г. - 28.01.2016 г. на недвижимо имущество на „Тома строй“ ЕООД/в несъстоятелност/, К. Д. е обявена за купувач на процесния апартамент и на нея е възложено правото на собственост върху имота.

Въззивният съд е приел, че охранителното производство относно вписването по чл. 90 ЗКИР протича отделно и самостоятелно от производството по спор за принадлежността на материалното право, удостоверено в акта, подлежащ на вписване в рамките на охранителното производство.Посочено е, че в случая ищецът е обосновал интереса си от водене на исковете по чл. 90 ЗКИР с доводи, че ако постигне заличаване на вписването, може да осигури успешно осребряване на процесния апартамент №4 в масата на несъстоятелността, както и с доводи, че ако не проведе исковете, вписването е противопоставимо на третото лице - приобретател по сделка с длъжника в несъстоятелност, поради което последният ще отговаря за евикция по отношение на имота.Споровете, касаещи засегнатите от вписването права или свързаните с него правоотношения трябва да бъдат разрешени в исковите производства, с предмет тези права и правоотношения, каквото производство е образувано по предявен от К. Д. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу длъжника в несъстоятелност, приключило с влязло в сила решение, с което ревандикационният иск е уважен.Посочено е, че сьгласно постановките на т. 3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСТГК на ВКС, при извършена публична продан възбраната не следва да бъде вдигната след изплащането на сумите по разпределението, тъй като тя брани интереса на купувача от публичната продан.Когато бъде вписано постановлението за възлагане, то придобива ред не от вписването му, а от най - ранно вписаната възбрана от кредитора, който е участвал в разпределението на сумата по проданта.В случая възбрана върху процесния апартамент е наложена в полза на кредитора „Райфайзен банк България“ ЕАД /към момента „ОББ“ АД/ още през 2009г., т.е много преди да бъде открито производството по несъстоятелност на ищеца и да бъде наложена общата възбрана върху имуществото на длъжника в хода на производството по несъстоятелност, поради което е непротивопоставима на длъжника в несъстоятелност и на приобретателя „Совтранс ауто“ ЕООД, както и на всички кредитори на масата на несъстоятелността. Посочено е също така, че в определението на ВКС, с което решението по ревандикационния иск между страните не е допуснато до касация, е прието, че в масата на несъстоятелността на длъжника „Тома Строй“ ЕООД/в несъстоятелност/ се включва внесената от купувача по публичната продан К. С. Д. цена на апартамент № 4, тъй като издаденото вследствие на проведената публична продан в производството по индивидуално изпълнение по изп.дело № 877/2014 г., но преди откриване производството по несъстоятелност по отношение на длъжника, постановление за възлагане е противопоставимо на длъжника в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, включително и на банката, ипотекарен кредитор и взискател в индивидуалното изпълнение, чието вземане е прието и включено в сметка за разпределение по чл. 717н ТЗ.

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната частна жалба до разглеждане в случая не са налице.

По отношение на първите три формулирани в изложението въпроси, даденото разрешение от въззивния съдебен състав, относно правния интерес от търсената защита в производството по чл. 90, ал. 1 ЗКИР, е съобразено с установената практика на ВКС, съгласно която правен интерес от предявяването на иск по чл. 90, ал. 1 ЗКИР е налице, ако с вписването са засегнати права на ищеца или той не може да реализира свои предоставени от закона права поради допуснато незаконосъобразно вписване на други права, като предмет на иска е самото вписване - дали са спазени правилата за вписване, предвидени в Правилника за вписване и ЗКИР, действали към момента на извършването му, но не и пороци на сделка, която вписаният акт материализира/определение №304/2013г. по ч.гр.2821/2013г., ВКС, І г.о./.

В случая касаторът е обосновал правния си интерес от предявяване на исковете с това, че при евентуалното им уважаване ще отпадне отговорността му по отношение на дружество, което е придобило имота чрез пряко договаряне по чл.718 ТЗ.От изложеното следва, че не са засегнати права на ищеца, а на дружеството, което е придобило този имот, тъй като конкуренция на права по смисъла на чл.113 от Закона за собствеността може да възникне само между него и лицето, което е придобило имота въз основа на проведено индивидуално принудително изпълнение.

Не може да се обоснове правния интерес от предявяване на иск по чл.90 от ЗС с довода, че ако постигне заличаване на вписването, ищецът може да осигури успешно осребряване на процесния апартамент №4 в масата на несъстоятелността.По делото е безспорно, че с решение от 27.07.2016г., постановено по т.д.№105/2016г. на ОС-гр.Плевен е било открито производство по несъстоятелност срещу „Тома строй“ЕООД, като е допуснато обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху длъжниковото имущество.Установява се още, че по искане на кредитор на „Тома строй“ЕООД е било образувано индивидуално изпълнение по изп.дело № 877/2014г. по описа на ЧСИ М.Б., който на 04.02.2016г. е издал постановление за възлагане на процесния имот в полза на ответницата К. С. Д..С решение № 55/20.05.2021г. по гр.д.№ 3415/2020г. на ВКС, ІІг.о., изводите по което се споделят от настоящия състав, е прието, че постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнително производство, издадено от ЧСИ преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, е противопоставимо на длъжника-в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на банката-ипотекарен кредитор и взискател в индивидуалното принудително изпълнение и чието вземане е прието и включено в сметка за разпределение по чл. 717н ТЗ, като в масата по несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена.Процесният случай е идентичен с този, който е разгледан в цитираното решение, което следва да обоснове извода, че евентуалното уважаване на предявения с правно основание иск по чл.90 от ЗКИР няма да доведе до връщане на възложения имот в масата на несъстоятелността.

Не е налице основания за допускане на касационно обжалване по въпроса, който е поставен при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като неговия отговор не би допринесъл за правилното приложение на закона и развитие на правото.По-горе бе цитирана съдебна практика на ВКС, която разглежда възможните хипотези при които е налице интерес от предявяване на иск за оспорване на порочни вписвания по чл.90 от ЗКИР. Активната процесуална легитимация не е обусловена от титулярството на партидата в Имотния регистър, по която е вписан оспорвания акт, а с това дали с вписването са засягат права на ищеца или възможността да реализира свои предоставени от закона права.

С оглед изложеното, предвид липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,