Определение № 42 от 09.11.2020 г. на ВКС по д. № 8/2019 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Районен съд София е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд София - град по иск, предявен от А. А. В. срещу Българска народна банка, за заплащане на обезщетение в размер на 8 627,97 лв. - преки имуществени вреди от забавено плащане на гарантирани вземания, представляващи натрупаната лихва върху главницата от 196 000 лв. за периода 30.06.2014 г. - 04.12.2014 г. Отправеното до съда искане е за обезщетяване на вредите, настъпили в резултат на неправомерното бездействие на БНБ да изпълни задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на ЕС в областта на изплащане на гарантирани депозити по чл. 1, § 3, б. "1" от Директива 94/19/ЕО на ЕП и Съвета от 30.05.1994 г. Съставът по чл. 135, ал. 4 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Сезираният Административен съд - София град е прекратил пред себе си производството, образувано по иска на А. А. В., като е изпратил делото за разглеждане на Софийски районен съд. Изложил е съображения, че е сезиран с иск за реализиране на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС, с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС, който не попада в обсега на ЗОДОВ. Административните съдилища са компетентни да разглеждат искове за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на граждани и юридически лица, единствено и само в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като във всички останали случаи отговорността на държавата за вреди се реализира по общия исков ред. В случая няма отменен административен акт, от който да се претендират вредите, каквото е императивното изискване на чл. 204, ал. 1 АПК. От своя страна, приемащият Софийски районен съд е отказал да разгледа исковете и е повдигнал препирня за подсъдност. Позовал се е с нормата на чл. 128, ал.1, т. 5 АПК, предвиждаща че исковете за установяване на нарушения и вреди, произтичащи от актове, действия и бездействия на административните органи и длъжностни лица се разглеждат от административен съд. С определение № 18 от 06.03.2019 г. по гр. д. № 8/2019 г. по описа на ВКС, 5- чл. състав, производството по делото е спряно на осн. чл. 292, вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 144 АПК, до приемане на тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2015 г. от общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, по въпроса: "По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз. " В проведено на 6.02.2020 г. заседание се взе решение за отклоняване на предложението на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос, с оглед променената нормативна уредба, поради което е налице основание по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството. По повдигнатата препирня за подсъдност настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да разгледа предявения от А. А. В. против Българска народна банка иск с правно основание чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС е Административен съд - София град. В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на неизпълнение от БНБ на чл. 1, т. 3, буква