Определение № 5176 от 13.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 360/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на собствениците в Етажна собственост на сграда „У.“, находяща се в [населено място], район „В.“, ул.М. А. Р.“ № 6 срещу решение № 4961 от 28.09.2023 г. по в.гр.д.№ 5378 от 2022 г. на Софийския градски съд, въззивен IV-Е състав, с което е отменено решение № 20200001 от 18.10.2021 г. по гр.д.№ 81549 от 2018 г. на Софийския районен съд, 28 състав и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от етажните собственици срещу Л. В. Е. иск по чл.41 ЗС във връзка с чл.48, ал.3 ЗУЕС за сумата 22 420 лв., като частична претенция от задължение в общ размер от 44 420 лв., представляващи задължение за плащане на разходи за извършване на ремонтни дейности в общите части на сградата, съгласно решение по т.1 от дневния ред, взето на общо събрание на етажните собственици от 30.12.2015 г. В касационната жалба се твърди, че решението на съда е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена практика на ВКС /т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 2 от 09.02.2017 г. по гр.д.№ 2947 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следния правен въпрос: Допустимо ли е съдът при постановяване на решението си да вземе предвид факти, настъпили след приключване на устните състезания в производството, по което е постановено решението ? В писмен отговор от 19.01.2024 г. ответникът по жалбата Л. В. Е. оспорва тази жалба. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано поради липса на основания за това, а евентуално- касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за заплащане на направените разноски по делото пред ВКС. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. За да постанови решението си за отхвърляне на предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ЕС сума, дължима като разходи за извършване на ремонтни дейности в общите части на сградата, съгласно решение по т.1 от дневния ред, взето на общо събрание на етажните собственици от 30.12.2015 г., въззивният съд е приел, че ответникът не дължи тази сума, тъй като решението на ОС на ЕС от 30.12.2015 г. е отменено с влязло в сила съдебно решение /решение № 4091 от 20.07.2023 г. по в.гр.д.№ 12472 от 2021 г. на Софийския градски съд/. Тоест, съдът е основал решението си на юридически факт, настъпил след приключване на устните състезания по въззивното дело на 01.06.2023 г.- влизане в сила на решение № 4091 от 20.07.2023 г. по в.г.р.д.№ 12472 от 2021 г. на Софийския градски съд. Предвид на това поставеният от касаторите правен въпрос /Допустимо ли е съдът при постановяване на решението си да вземе предвид факти, настъпили след приключване на устните състезания в производството, по което е постановено решението ?/ е от значение за конкретното дело. Приетото от въззивния съд по този въпрос е в противоречие с посочената практика на ВКС, поради което касационното обжалване на решението следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение