Определение № 3877 от 02.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4554/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Велико Търново против Определение № 166 от 18.04.2023 г., постановено по адм. д. № 208 по описа за 2023 г. на Административен съд – Велико Търново. В частния протест се излагат съображения за неправилност на протестираното определение поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – директор на Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ – Велико Търново оспорва частния протест с доводи за неоснователността му в писмен отговор от 02.05.2023 г. Иска отхвърлянето му и потвърждаване на атакувания съдебен акт. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на протестиращия и ответника, приема следното: Частният протест е подаден в срока по чл. 230, във вр. с чл. 16, ал. 2 АПК и е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен. Производството пред Административен съд – Велико Търново е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Велико Търново, с който е оспорена законосъобразността на разпоредбите на чл. 6 в частта му „и заплащане на нейната цена определена със Заповед № 23 от 15.12.2017 г.“, чл. 8 и чл. 9, ал. 2, т. 5 от Правила за обслужване на потребителите на Регионална народна библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново (Правила/та), приети на 04.01.2021 г. от Дирекционния съвет, подпомагащ директора на Регионална библиотека „П.Р. Славейков” – Велико Търново, утвърдени на 01.03.2021 г. от този директор. По делото е повдигнат спор за подсъдност между Върховния административен съд и Административен съд – Велико Търново, разрешен с Определение № 3541/04.04.2023 г. по адм. д. № 2654/2023 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, с което, на основание чл. 135, ал. 4 АПК, касационната инстанция е определила Административен съд – Велико Търново, като компетентен да разгледа протестa на прокурор при Окръжна прокуратура – Велико Търново по оспорване законосъобразността на конкретни разпоредби от Правилата. С протестираното определение, на основание чл. 159, т. 5 АПК, производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът се е мотивирал, че, съгласно мотивите на определението, постановено от Върховния административен съд, за определяне на подсъдността на конкретния спор, частично протестираните Правила не представляват нормативен административен акт и следователно се явяват общ административен акт. Поради това е приел, че за допустимостта на протеста, следва да се съобрази нормата на чл. 179 АПК, предписваща, че общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. Подчертал е, че изключение по отношение на Прокуратурата на Република България от това общо правило не е предвидено. Посочил е, че доказателствата по делото установяват, че процесните Правила са публикувани на Интернет страницата на Община – Велико Търново непосредствено след приемането им. Като съобразил датата на подаване на протеста на прокурора – 11.11.2022 г., е преценил, че срокът за протестирането на Правила за обслужване на потребителите на Регионална народна библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново, е изтекъл още през месец май 2021 г. Формирал e решаващия извод за недопустимост на подадения протест поради изтичане на преклузивния срок за оспорване на общ административен акт. Така постановеното определение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради допуснато, при постановяването му, нарушение на материалния закон. Преценката дали частично протестирания Правилник има характер на административен акт, подлежащ на оспорване/протестиране, съобразно нормите на АПК, респ. какъв е неговият вид, е преюдициална спрямо допустимостта на оспорването/протестирането. Определение № 3541/04.04.2023 г. по адм. д. № 2654/2023 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, с което, на основание чл. 135, ал. 4 АПК, касационната инстанция е разрешила спора за подсъдност по конкретния протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Велико Търново, не подвежда Правила за обслужване на потребителите на Регионална народна библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново под нормата на чл. 179 АПК. В мотивите на това определение е прието, че с „акта се създават права или задължения за органи, подчинени на органа, издал акта и той евентуално би могъл да засегне права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица“. С обжалваното определение административният съд е приел, че Правилата представляват общ административен съд, съобразно легалното определение на чл. 65 АПК. При така извършената преценка, правилно е съобразил, че съгласно чл. 179, предл. първо АПК, общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им. Не е отчел обаче, че съгласно чл. 184 АПК, за неуредените в този раздел („Оспорване на общи административни актове“) въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове, а оспорването относно действителността на административния акт не е ограничено със срок. Съобразно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, чието систематично място е в Раздел I („Оспорване на индивидуални административни актове“) на Глава десета от Кодекса, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. По силата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. По аргумент от чл. 168, ал. 2 АПК, дори да няма такива оплаквания в протеста, съдът е длъжен да провери служебно дали оспореният административен акт е действителен. В случая доводи за нищожност са наведени изрично с протеста. В същия материалната незаконосъобразност на протестираните разпоредби от Правилата се обосновава с липсата на законово основание за тяхното приемане. Поради това обжалваното прекратително определение следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане по същество на протеста на прокурор при Окръжна прокуратура – Велико Търново против чл. 6 в частта му „и заплащане на нейната цена определена със Заповед № 23 от 15.12.2017 г.“, чл. 8 и чл. 9, ал. 2, т. 5 от Правила за обслужване на потребителите на Регионална народна библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия