Определение № 2054 от 08.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 806/2026 г.

Производството е по чл. 295, ал. 1 вр. с чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “БРОМАК” ЕООД (н.), ЕИК[ЕИК], против решение № 108/11.03.2026 г. по в.т.д. № 814/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, 6 състав, с което е потвърдено решение № 18/04.01.2023 г. по т.д. № 498/2022 г. на Софийски градски съд, VІ-1 състав. С първоинстанционното решение на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на “БРОМАК” ЕООД с начална дата 31.12.2018 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, същото е обявено в несъстоятелност, наложени са запор и възбрана върху имуществото му, постановено е прекратяване на дейността на предприятието и производството по делото е спряно.

С касационната жалба се въвеждат оплаквания по чл. 281, т. 3, предл.1, 2 и 3 ГПК за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основното оплакване се свежда до неправилна преценка на въззивния съд при изчисляване стойностите на коефициента за обща ликвидност на дружеството длъжник, предвид приетото, че в числителя на формулата трябва да бъде поставена само стойността на паричните средства в безсрочни сметки (депозити) и да бъдат изключени всички други краткотрайни активи по изготвените от вещото лице баланси за изследвания период, които неправилно са счетени за несъбираеми. Възразява се срещу извода на въззивната инстанция, че не следва да се кредитира заключението на съдебно-икономическата експертиза в частта относно стойностите на финансовите показатели на дружеството и събираемостта на вземанията на “БРОМАК” ЕООД, вкл. вземането му от “К.” АД (н.). Развиват се подробни съображения, че възприетата от съда несъбираемост на вземанията на дружество се основава на превратен анализ на събраните по делото доказателства. Оспорва се изводът, че предвид наложените запори от НАП и КОНПИ вземането на “БРОМАК” ЕООД от “К.” АД (н.) следва да се приема за несъбираемо, както и че вземанията на КОНПИ, непредявени в производството по несъстоятелност на “БРОМАК” ЕООД, не са погасени поради неприложимост на разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ. Твърди се, че при повторното разглеждане на делото въззивният съд е нарушил указанията, дадени от ВКС в решение № 151/10.10.2024 г. по т.д. № 629/2024 г. на I т.о., като е извършил преценка на обстоятелства, които не са посочени от касационната инстанция, и не е изпълнил указаното му и предвидено в императивната разпоредба на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ задължение служебно да събере доказателства за ликвидността на краткосрочните инвестиции, включени в активите на “БРОМАК” ЕООД. Последното е било вменено неправилно в доказателствена тежест на дружеството. Изтъква се, че презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, послужила за определяне началната дата на неплатежоспособност, е приложена погрешно, като предвидените в същата три години са броени от последния “обявен” годишен финансов отчет на дружеството – този за 2018 г., а не от “заявен” такъв, както се изисква. Поддържа се тезата, че презумпцията не е пречка длъжникът да представи съставените, но необявени ГФО като доказателства в производството по несъстоятелност, както е направено в случая за периода 2019 г. – 2022 г., но същите са били игнорирани от въззивната инстанция. По тези доводи се иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ, както и присъждане на разноските по делото за всички инстанции.

Във връзка с така заявените оплаквания в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК се претендира допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като се твърди, че от решаващо значение за изхода на спора са следните въпроси:

1. “Какви обстоятелства трябва съдът да съобрази, за да приеме едно вземане на длъжника за несъбираемо при преценка за наличие на състояние на неплатежоспособност в производство по откриване на производство по несъстоятелност на длъжника? Достатъчно ли е да се прецени едно вземане като несъбираемо само поради наличието на наложени запори от кредитори на длъжника, или съдът следва да изследва и обективното състояние и характеристики на вземането и на наложените върху него запори, както и дали по своя характер и правни последици наложените запори са обезпечителни или изпълнителни?”;

2. “Може ли вземане на държавата по предявен от КОНПИ осъдителен иск по чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ (чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) да бъде предявено в открито производството по несъстоятелност на ответник по иска, и приложима ли е разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ по отношение на това вземане в случай на неговото непредявяване в преклузивния срок по чл. чл. 688, ал. 1, във връзка с чл. 685, ал. 1 ТЗ?”;

3. “Длъжен ли е съдът по несъстоятелността (включително въззивният съд) при разглеждане на делото за откриване на производство по несъстоятелност служебно да установява факти и да събира доказателства, релевантни към въпроса за наличието или липсата на състояние на неплатежоспособност на длъжника, в т.ч. да назначи съдебна финансово-икономическа експертиза за установяване на реалното съществуване в актива на дружеството на посочени в неговия счетоводен баланс краткосрочни инвестиции и други краткотрайни активи?”;

4. “Може ли съдът да приеме за недоказан факт, който е релевантен за конкретния спор и е от решаващо значение за делото, без да е посочил този факт като нуждаещ се от доказване и без преди това във въззивното производство да е уведомил страните, че го счита за спорен?”;

5. “Каква е степента на задължителност на указанията на Върховен касационен съд по прилагането и тълкуването на закона за въззивния съд, на когото делото се връща за ново разглеждане, съобразно разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК - безусловна ли е тази задължителност или са допустими отклонения от указанията при повторното разглеждане на делото от въззивния съд?”.

По отношение на първия и втория въпрос се поддържа наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По третото питане се твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с трайната практика на касационната инстанция – решение № 179/30.10.2017 г. по т.д. № 1048/2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 14/16.01.2025 г. по т.д. № 1723/2023 г. на ВКС, II т.о., решение № 18/10.05.2019 г. по т.д. № 1845/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 149/10.06.2025 г. по т.д. № 1533/2024 г. на ВКС, решение № 164/30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 191/11.07.2025 г. по т.д. № 126/2024 г. на ВКС, решение № 241/21.06.2012 г. по т.д. № 158/2012 г. на ВКС, II т.о. По четвъртия въпрос се сочи, че е налице хипотезата на чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК поради несъответствие на обжалвания съдебен акт с разрешението, дадено в каузалната практика на касацията - решение № 418/27.06.2024 г. по гр.д. № 1665/2023 г. на ВКС, III г.о., а по петия – с решение № 344/01.11.2011 г. по гр.д. № 1451/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 88/09.05.2011 г. по гр.д. № 1062/2009 г. на ВКС, II г.о., решение № 115/30.04.2013 г. по т.д. № 805/2011 г. на ВКС, II т.о.

Иска се допускане на касационен контрол и на основание чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение, с твърдения, че в разрез с разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ въззивният съд е намерил за недоказано съществуването в актива на предприятието на краткосрочни инвестиции в посочения размер и е приложил презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ при грубо нарушение на правилата на формалната логика.

От ответника по касация “ХИДРОЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТИ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], е подаден отговор, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на искането за допускане на касационна проверка и се оспорва депозираната касационна жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

При повторното разглеждане на делото по реда на чл. 294 ГПК въззивната инстанция, сезирана с жалба на длъжника “БРОМАК” ЕООД, е съобразила указанията в решение № 151/10.10.2024 г. по т.д. № 629/2024 г. на ВКС, I т.о., акцентиращи върху задължението на съда да съобрази при анализа на цялостното икономическо състояние на длъжника структурата на активите - дали краткотрайните активи са реално реализируеми, ликвидни, дали са към свързани лица, респ. дали вземанията са събираеми или не. Във връзка с това на основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ служебно са събрани доказателства чрез назначената съдебно-счетоводна експертиза, изследвала икономическото състояние на въззивника в периода 2018 г. - 2022 г. Въз основа на данните от същата, решаващият състав на САС е анализирал събираемостта на отразените в актива на предприятието краткосрочни вземания, имащи решаващо значение при определянето на стойностите на икономическите показатели, които показват способността на търговеца да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, както и неговата финансова независимост от кредиторите му.

По отношение на най-голямото по размер вземане – включеното в списъка на приетите вземания на “К.” АД (н.) вземане в общ размер на 11 062 000 лева, въззивният съд е посочил, че част от него (2 866 626,54 лева общо) е била разпределена в полза на “БРОМАК” ЕООД по четири частични сметки, но сумите не били изплатени поради наложени запори върху сметките на дружеството. Изтъкнал е, че наличието на наложени запори върху сметките на ответника е факт, който принципно е достатъчен да обуслови извод за несъбираемост на вземането за един неопределен и надхвърлящ една година период от време, в който титулярът е лишен от правото да се разпорежда с паричните средства. Съобразил е, че четири запора са наложени за обезпечаване на публичните вземания на НАП за суми на обща стойност 24 065 092,59 лева. С определение № 1317/28.03.2025 г. по т.д. № 498/2022 г. на Софийски градски съд, VІ-1 състав, на основание чл. 692 ТЗ по подадено от длъжника възражение с вх. № 27269/22.03.2023 г., е изключено от списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ (обявен в Търговския регистър на 17.03.2023 г.) вземането на НАП в частта по т. 2.1 за сумата в общ размер 26 969 657,41 лева, от които до 04.01.2023 г. (датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност) главница от 11 608 701,88 лева, лихви в общ размер на 15 209 892,05 лева, както и законна лихва за периода 04.01.2023 г. - 14.02.2023 г. в размер на 150 973,48 лева. При тези данни въззивният състав е намерил за основателно възражението на длъжника за недължимост на вземанията на НАП, тъй като с погасяването им по давност е отпаднало основанието за налагане на запорите и за длъжника е възникнало правото да сезира публичния изпълнител по реда на чл. 208, ал. 1 ДОПК с искане за тяхната отмяна. По отношение на шест запора, наложени според заключението на експертизата за обезпечение на иска на КОНПИ по чл. 72, вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2 и чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) на обща стойност 2 211 836 353,34 лева, въззивният съд е взел предвид, че с определение от 9.10.2023 г. по гр.д. № 3406/2016 г. на Софийски градски съд, І-15 състав, производството по делото е било частично прекратено на основание чл. 233 ГПК относно следните суми: 1) 185 130 773,70 лева, получена през 2009 г. при продажбата на 1 800 000 броя акции от капитала на “К.” АД; 2) 25 392 655,46 лева, получена през 2011 г., представляваща 74.69 % от продажната цена на акциите на “К.” АД; 3) 45 509 100 лева, получена през 2012 г. при продажбата на 606 788 броя акции от капитала на “Булгартабак Холдинг” АД; 4) 4 889 575 лева, получена през 2009 г. при продажбата на акциите от капитала на “К. Т.” ЕАД на “Трелекс Инвестмънтс Л.” – К., и 5) 12 615 103,50 лева, получена през 2012 г. при продажбата на дружествените дялове от капитала на “Синектик” ЕООД, т.е. в общ размер 273 537 207,66 лева. Преценил е, че това процесуално действие не е довело до отпадане на причината за допускане на обезпечението, тъй като и самият въззивник е посочил, че “Искът на КОНПИ против “Бромак” ЕООД (н.)…понастоящем е в остатъчен размер от 123 244 565,84 лева”. При тези данни съставът на САС е намерил, че остойностяването на материалните активи за целите на производството по специалния иск на КОПНИ не променя правната характеристика на предмета на т.нар. “гражданска конфискация” и не прави държавата, представлявана от независимия специализиран постоянно действащ орган по чл. 5, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), кредитор в производството по несъстоятелност на търговеца, конституиран като един от ответниците по иска. Затова непредявяването в сроковете по чл. 685, ал.1 и чл. 688 ТЗ на претендираните със специалния иск суми, представляващи паричната равностойност на липсващо или отчуждено незаконно придобито имущество, не се свързва с правните последици на чл. 739, ал. 1 ТЗ. В обобщение е извел извода, че разглежданото като краткотраен актив вземане на дружеството длъжник от “К.” АД (н.) в общ размер 11 062 000 лева е несъбираемо и с него предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения.

За такова е прието и вземането на длъжника от “Юлинор” ЕООД (н.) в размер на 3 413 314 лева, с непосочено в експертизата основание, след като е направен извод, че то не е било предявено в сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ в производството по несъстоятелност по т.д. № 559/2021 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав, и съобразно разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ следва да се счита за погасено.

Въззивният състав е преценил, че при изчисляване на финансовите показатели следва да се изключат от актива на “БРОМАК” ЕООД вземанията от “Бромак инвест” АД (след 12.12.2012 г. “Технотел инвест” АД) за сумата 7 847 313,72 лева и от “Инвест мениджмънт” ООД за сумата 117 661,25 лева, с непосочени в експертизата основания. Пояснил е, че длъжниците са “предприятия от група” - термин, който се отнася до икономическа единица, която е част от по-голяма структура, контролирана от общо управление, в която участва и техният кредитор “БРОМАК” ЕООД. Съобразявайки тази свързаност на юридическите лица, неяснотата около основанията за възникване на задълженията, която не е преодоляна от констатациите в допълнителното заключение на експертизата и от отговорите на вещото лице при изслушването му в съдебното заседание, както и липсата на данни за погасяване на вземанията или част от тях през целия изследван период, въззивният състав е стигнал до извода, че практически се изключва вероятността те да бъдат реализирани или уредени в рамките на една година. Като допълнителен аргумент в тази насока е посочил факта, че и двете дружества са ответници по предявения от КОНПИ иск, за обезпечаването на който с определение № 4/07.03.2016 г. по гр.д. № С-4/2016 г. на Софийски градски съд, Първи брачен състав, е наложен запор на 500 000 броя акции на стойност 500 000 лева, собственост на “БРОМАК” ЕООД, представляващи 0.50 % от капитала на “Технотел Инвест” АД.

Апелативният съд е изтъкнал, че не е посочено основанието за произход на вземането от “State G. R. F.” (Държавен резервен фонд на О.) в размер на 2 000 000 евро/ 3 911 660 лева, което в нарушение на принципите по чл. 3 и чл. 24 ЗСч е отразено в сметка 459, която съгласно българския счетоводен сметкоплан се използва като “Други разчети с бюджета и с ведомства”. От това е направил извод, че съществуването на вземането не може да се приеме за установено единствено по силата на факта на неговото счетоводно отразяване. Отбелязал е и факта, който е счел за общоизвестен и неподлежащ на доказване на основание чл. 155 ГПК, че фондът в качеството си на акционер, притежаващ около 30 % от акциите в капитала на “К.” АД, е предявил срещу Република България през м. 10.2015 г. в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) в [населено място], САЩ, претенция за сумата от 150 000 000 евро - обезщетение за нарушаване на стандартите за защита на инвестициите при фалита на банката, което след отказ от иска е прекратено от арбитражния съд с окончателно решение от 13.08.2019 г. Това е отчетено като индиция, че дори такова вземане да съществува, очакването да бъде реализирано в парични средства или уредено в рамките на една година е безпредметно.

Като е съобразил наложения с определение № 4/07.03.2016 г. по гр.д. № С-4/2016 г. на Софийски градски съд, Първи брачен състав, запор на общо 4 335 000 броя акции на стойност 43 350 000 лева, собственост на “БРОМАК” ЕООД, представляващи 25.50 % от капитала на “Бромак Т. Инвест” ООД, който запор съгласно чл. 515, ал. 2, предл. 3 обхваща всички имуществени права по ценната книга, включително и правото на получаване на дивиденти, въззивният състав е намерил, че до отмяната на обезпечителната мярка няма да бъде реализирано вземането от общо 1 950 200 лева, формирано от дължими суми по неплатени дивиденти в периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2022 г.

Съставът на САС е преценил като несъбираемо отразеното в сметка 452 “Разчети за корпоративен данък” вземане за надвнесен корпоративен данък в общ размер 60 000 лева, с мотива, че по делото няма данни въззивникът да е подал искане за възстановяването на сумата в срока по чл. 129, ал. 1 ДОПК. Поставил е под основателно съмнение събираемостта на вземанията по сметка 411/1 “Клиенти в лева” от Адвокатско дружество “К. и партньори” в общ размер 1 320 лева и от “С. пропъртис Л.” в общ размер 11 160 лева с оглед възможността същите да се позоват на изтекла погасителна давност, предвид факта, че падежът на последното задължение на адвокатското дружество е на 01.09.2016 г., а този на търговското - на 03.01.2019 г. Счел е, че не може да бъде извършена положителна преценка за събираемост на вземанията по Сметка 498 “Други дебитори”, тъй като в заключението на експертизата няма данни за вида на договора с Т. Й., от който произтича вземането за сумата от 25 000 лева, както и за падежа на същото. Същото е положението с вземането от 758,12 лева - по фактура от “Порше интер ау”.

Въз основа на направения анализ въззивният съд е достигнал до извода, че не е възможно така отразените в баланса на предприятието краткосрочни вземания да бъдат реализирани или уредени в рамките на една година, поради което не следва да участват като част от актива на предприятието при изчисляване на стойностите на икономическите показатели.

Изключил е от текущите активи на длъжника “други инвестиции” на стойност от 7 733 000 лева за всяка година от изследвания период, поради недоказване от въззивника на реалното им съществуване в посочения размер.

При това положение въззивният съд е стигнал до извода, че не следва да кредитира заключението на експертизата в частта относно стойностите на икономическите показатели на предприятието. Изтъкнал е, че като меродавни при преценката за имущественото състояние на въззивника в числителя на формулата следва да бъде включена единствено стойността на паричните средства в безсрочни сметки (депозити), която за всяка от годините на изследвания период е 15 000 лева, а в знаменателя - сумата от 12 533 067,30 лева, представляваща сбора от 9 779 150 лева/съответно 5 000 000 евро - главница, дължима на молителя “Хидроенергийни проекти” ЕООД (н.) по договор за заем от 25.03.2014 г., и 2 753 917,30 лева/ 1 408 055,56 евро - лихва върху главницата за периода от 30.01.2020 г. до 30.01.2023 г., съгласно определение № 1317/28.03.2025 г. по т.д. № 498/2022 г. на Софийски градски съд, VІ-1 състав, с което на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ е одобрен обявения на 17.03.2023 г. в търговския регистър списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Изчислена по този начин стойност на коефициента на обща ликвидност (която с оглед липсата на други активи е стойността и на коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност) е 0.0012, т.е. далеч по-ниска от общоприетата стойност 0.5 - 1.0. От това е заключил, че бързоликвидните активи не осигуряват над 50 % от краткосрочните задължения на дружеството, което обуславя решаващия извод, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите.

От заключенията на експертизите, приети в първоинстанционното производство (с предмет на изследване на финансовото състояние на търговеца за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2017 г.) и във въззивното (за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2022 г.) и представените от страните писмени доказателства съставът на САС е формирал категоричния извод, че презумпциите по чл. 608, ал. 2-4 ТЗ не са оборени от ответника, а констатациите относно финансово-икономическото състояние за изследвания период 01.01.2015 г. - 31.12.2022 г. сочат на трайна обективна невъзможност на търговеца да изпълни задълженията към кредиторите си.

Съобразявайки факта, че последният обявен в търговския регистър годишен финансов отчет на “БРОМАК” ЕООД е за 2018 г., както и констатацията на експертизата, че в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. Дружеството е извършило само едно плащане – в брой, на 31.10.2018 г. на сумата 612,77 лева, въззивният състав е преценил, че негативните тенденции на влошаване на финансовото състояние на търговеца са придобили необратим характер и процесът на декапитализация е станал непреодолим към 31.12.2018 г Това е и определената дата на неплатежоспособността.

По тези мотиви апелативният съд е потвърдил уважителното първоинстанционно решение.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира допускане на касационно обжалване поради “очевидна неправилност” на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Този тежък порок следва да бъде установим пряко и единствено от съдържанието на мотивите на въззивния съдебен акт, без необходимост от обследване на събрания по делото доказателствен материал. Според формираната практика на касацията очевидна неправилност е налице, когато законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. В случая доводите на касатора, че от въззивния съд неправилно е прието за недоказано съществуването в активите на предприятието на краткосрочните инвестиции в указания в баланса размер, както и относно приложението на нормата на чл. 608, ал. 2 ТЗ, представляват оплаквания за обикновена неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т.3, предл. 1 и 2 ГПК поради нарушения на материалния и съответно на процесуалния закон. Същите не могат да послужат за селектиране на касационната жалба за осъществяване на директна касационна проверка по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Следва да се разгледа искането за факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е обусловена от произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора и отговарящ на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК.

Поставените от касатора първо и трето питане могат да се обобщят като правен въпрос относно правомощията на съда при обследване на финансово-икономическото състояние на длъжника по молба за откриване на производство по несъстоятелност. Същият е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и е релевантен, поради което удовлетворява общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. По този въпрос в трайната практика на касационната инстанция, обективирана в решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 18/10.05.2019 г. по т.д. № 1845/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 164/30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 225/08.12.2016 г. по т.д. № 2572/2015 г. на ВКС, I т.о., др., е прието, че при извършване на финансово-икономическия анализ простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. Основен показател при този анализ по правило е коефициентът на обща ликвидност, но само при условие, че е налице действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обръщаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност (бърза, незабавна, абсолютна), при изчисляването на който включените активи, могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. Коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще. Според константната практика на ВКС, намерила израз в решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 149/10.06.2025 г. по т.д. № 1533/2024 г. на ВКС, I т.о., решение № 18/10.05.2019 г. по т.д. № 1845/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 164/30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 179/30.10.2017 г. по т.д. № 1048/2017 г. на ВКС, I т.о., др., при възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на несъбираеми и/или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност. Същата корекция е приложима и при установяване на документална необоснованост на счетоводните записвания по баланса - актив/пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения или отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни/дългосрочни. При наличие на така формираната практика на ВКС отсъства основание за достъп до касация в поддържаната от касатора хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В обжалваното решение апелативният съд, в съответствие с константната практика на ВКС и съобразно въведеното в чл. 621а, ал. 1, т.2 ТЗ засилено служебно начало в производството по несъстоятелност, е обсъдил събраните по делото доказателства от значение за установяване на финансово-икономическото състояние на длъжника. След обстойна преценка на събираемостта на вземанията, отразени в актива на баланса на длъжника, е стигнал до извода, че част от тях не могат да бъдат реализирани, превърнати в парични средства в рамките на една година, поради което не следва да участват в актива на баланса при изчисляването на стойностите на икономическите показатели. Относно включените в текущите активи на длъжника “други инвестиции” е счел, че същите не са доказани в посочения размер. При тези данни въззивната инстанция е приела, че при преценката на финансово-икономическото състояние на “БРОМАК” ЕООД в числителя на формулата следва да се включи единствено стойността на паричните средства в безсрочни сметки (депозити), възлизащи на 15 000 лева за всяка една от годините на изследвания период, а в знаменателя – сумата от 12 533 067,30 лева (главница и лихва) по договор за заем от 25.03.2014 г., сключен с молителя “Хидроенергийни проекти” ЕООД (н.). Доводите на касатора, оспорващи така извършената преценка и изводите на апелативния съд за несъбираемост, съответно липса на ликвидност на отразени в баланса краткотрайни активи, представляват оплаквания по същество, които не могат да бъдат разглеждани във фазата за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. При липсата на отклонение на въззивното решение от константната практика на касацията по така обобщеното правно питане не може да се обоснове наличие на релевираната от обжалващия допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за факултативна касационна проверка.

Вторият въпрос е общотеоретичен. Съдържанието му предполага недопустимо смесване на етапите в производството по несъстоятелност – разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ и предявяване на вземания по реда на чл. 685, респ. чл. 688 ТЗ. В случая производството по несъстоятелност е открито с решение № 18/04.01.2023 г. по т.д. № 498/2022 г. на Софийски градски съд, VІ-1 състав, като в обжалвания въззивен акт изследваният релевантен период обхваща 01.01.2015 г. - 31.12.2022 г., през който продължава делото по заведения от КОНПИ специален иск за гражданска конфискация. Ето защо, въпросите дали вземането на комисията подлежи на предявяване или не, дали са извършени действия за неговото предявяване, са без значение за предмета на настоящото производство и не могат да обусловят друга резултативност на спора. При това положение така поставеното питане не удовлетворява общото селективно изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол,поради което лишено от смисъл остава разглеждането на поддържаното от страната допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поставените от касатора четвърти и пети въпрос нямат характеристиката на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не покриват общата предпоставка за достъп до касационна проверка. Четвъртото питане е поставено в контекста на оплакването на касатора, че въззивният съд е разгледал въпроса за реалното съществуване на отразените в баланса на длъжника краткосрочни инвестиции. В мотивите на решение № 151/10.10.2024 г. по т.д. № 629/2024 г. на ВКС, I т.о., с което делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция, е прието, че при извършване на анализ на цялостното икономическо състояние на длъжника съдът е длъжен да съобрази структурата на активите, като от значение за коефициентите на ликвидност е дали краткотрайните активи са реално реализируеми, ликвидни, дали са към свързани лица, респ. дали вземанията са събираеми или не. На въззивния съд е указано, че следва да събере доказателства, чрез възлагане на допълнителна задача на ССчЕ за изследване събираемостта на включените в списъка на приетите от синдиците на “К.” АД вземания на “БРОМАК” ЕООД. При анализа на събраните по делото доказателства, за да достигне до правните си изводи относно реализируемост на активите на длъжника, въззивният съд е съобразил указанията, дадени от касацията при първото разглеждане на делото. Длъжникът е следвало да докаже, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите, както е разпределена доказателствената тежест с определение от 17.03.2022 г. в първоинстанционното производство, в хода на което същият е бездействал. Петият въпрос предпоставя да се приеме наличие на отклонение от указанията на касационната инстанция при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, тъй като бил разгледал всички отразени в баланса на “БРОМАК” ЕООД краткотрайни активи, а не само вземането на дружеството от “К.” АД (н.). Съобразно горепосочените мотиви към решението на касационната инстанция, петото питане не може да се приеме за кореспондиращо с конкретните данни по делото. Поради липсата на обосноваване на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно остава обсъждането на сочения от страната допълнителен такъв по т. 1 на цитираната разпоредба.

По тези съображения следва да бъде отказан достъп до касационна проверка на обжалваното решение на Апелативен съд – София.

При това положение право на разноски има ответникът по касация, който не претендира и не представя доказателства за извършването на такива, поради което не му се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,