Определение № 431 от 26.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3205/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Е. М. чрез процесуалния й представител адв.М. М. срещу определение № 330 от 11.5.2016 г, постановено по въззивно ч.гр.дело № 124/2016 г по описа на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 166 от 14.3.2016 г по гр.дело № 876/2015 г на Районен съд-Севлиево в частта, с която е прекратено производството по предявения от М. насрещен иск за определяне на по-голям дял в общото придобито в режим на СИО имущество по време на брака й с А. Н. М.. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му като незаконосъобразно и връщане на делото на Районен съд-Севлиево за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения насрещен иск. Ответникът по частната жалба А. Н. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.С.Б..Подържа че не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допускано до касационен контрол. В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК жалбоподателят сочи касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Подържа, че липсва съдебна практика по следните правни въпроси: 1/ Допустимо ли е съдът служебно да прекрати производството по предявен иск по иск с правно основание чл.29 ал.3 от СК като предявен след изтичане на срока по чл.31 от СК, при липса на възражение от ответника по него, че същият е погасен по давност. 2/ От кога тече началният срок за предявяване на иска по чл.29 ал.3 от СК за съпруг, който не знае, че бракът му е прекратен, тъй като бракоразводния процес е протекъл в негово отсъствие и същият е бил представляван от назначен от съда особен представител на основание чл.47 ал.6 от ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на Четвърто гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което съдът я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният от Л. Е. М. насрещен иск за определяне на по-голям дял от имущественото, придобито в режим на СИО по време на брака й с А. Н. М. е недопустим, тъй като исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.31 от СК, за спазването на който съдът следи служебно.Съдът е приел, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила на 15.9.2014 г съдебно решение, а искът по чл.29 ал.3 от СК е предявен на 1.12.2015 г.Срокът по чл.31 от СК е процесуално преклузивен, а за спазването му съдът следи служебно, тъй като е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск. По така повдигнатите в изложението въпроси. Касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК не е налице. По първия поставен въпрос е налице задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, обективирана в решение № 155 от 14.12.2015 г на ВКС по гр.дело № 3099/2015 на Второ гражданско отделение, с което е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 30 СК/85 год. - отм., приложим закон по имуществени спорове между бивши съпрузи, чиито брак е прекратен при действието на СК/85 –отм., по аргумент на парагр.4 ал.1 от ПЗР на СК/ 2009год. по който семеен кодекс се преуреждат имуществените отношения само по заварени бракове т.е. бракове, който не са прекратени на някое от основанията по чл. 44 СК/2009 година, искът по чл. 28 ал.3 СК/85 –отм. може да се предяви до 1 година от прекратяване на брака. Срокът по чл. 30 СК/85 –отм. ,както и този по чл.31 СК/2009 година, е процесуално преклузивен. С неговото изтичане се преклудира правото на иск, като този срок тече по отношение на цялото вземане. Съдът е служебно задължен да следи за спазването на този срок, който срок е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск. Втората инстанция, имаща служебното задължение да следи за валидността и процесуалната допустимост на обжалваните съдебни решения, също има задължението да провери надлежно ли е упражнено, при разгледан по същество от първата инстанция дело, правото на иск. Заявеният след срока по чл. 30 СК/85-отм. иск с правно основание чл. 28 ал.3 СК/85 -отм. е ненадлежно предявен иск, а постановеното по такъв иск съдебно решение е процесуално недопустимо- чл. 209 ал.1 изр. първо ГПК / отм./, доколкото се прилагат процесуалните правила на отменения ГПК, респ. на основание чл. 270 ал.3 изр. първо, съгласно действащия ГПК от 2009 година. При наличие на задължителна съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, постановена по поставения от касатора въпрос № 1 е неприложимо касационното основание на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, поради което същото не е налице. По втория въпрос също не е налице основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Налице е правна норма-чл.31 от СК сочеща от кога тече преклузивния срок и обстоятелството, че страната твърди да е узнала за съдебното решение в друг момент не променя началния срок за предявяване на иска по чл.29 ал.3 от СК.В случая с влязло в сила съдебно решение бракът между страните е прекратен и е без значение за настоящото производство, че в бракоразводния процес ответницата е била представлявана от назначен от съда особен представител.Жалбоподателката подържа, че е научила за това, че бракът й с ответника е прекратен от момента на подаване на молба за препис от съдебното решение-28.4.15 г.Към този момент обаче едногодишният срок не е бил изтекъл следователно ако бе предявила искът той би бил допустим. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение