Определение № 50007 от 13.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1982/2022 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Ц. С. С. с направено искане за изменение на постановеното определение по чл.288 ГПК по делото, в частта за присъдените в полза на ответника по касационната жалба съдебни разноски, предвид прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор. С определението, постановено по реда на чл.288 ГПК, в полза на ответника по касационната жалба са присъдени съдебни разноски в размер на 1500 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на сключването на договора за правна помощ и съдействие – 18.03.3033 г., минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, без процесуално представителство в открито съдебно заседание, е в размер на 641 лева, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 вр. чл.9, ал.3 от наредбата. Защитата на ответната страна по касационната жалба по делото се изразява в изготвяне на отговор на касационна жалба с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, без явяване в открито съдебно заседание. Адвокатското възнаграждение на страната следва да се намали до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, при съобразяване разпоредбата на чл.9, ал.3 от същата. Производството пред ВКС е приключило с недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, с което е препятствана възможността за разглеждане на делото по реда на чл. 290 ГПК с призоваване на страните и явяване на процесуалните им представители в открито съдебно заседание. Поради това няма основание в тежест на касатора да се възлага цялото предварително платено от ответника адвокатско възнаграждение, респективно касаторът дължи на ответника само направените за производството по чл. 288 ГПК разноски, изразяващи се в изготвянето на отговор на касационната жалба. Настоящия състав на ВКС не споделя възприетото с цитираното от ответника по молбата определение № 47/14.03.2022 г. по гр.д.№ 3309/2021 г. на ВКС, І-во гр.отд., като споделя разрешението, дадено с опр. №50414/2022 г. по гр.д.№ 732/2022 г. на ІІІ гр.отд., опр. № 50240/2022 г. и №50494/2022 г. по т.д.№ 2141/2021 г. на І.во т.отд. на ВКС и др. Предвид изложеното, състав на ВКС