Определение № 1261 от 05.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 2457/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД срещу решение № 443/08.07.2024г. по в.т.д. № 122/2024г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1534/11.12.2023г. по т.д. № 1873/2022г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ ЕАД против Н. Г. Д. /ипотекарен длъжник и присъединен взискател/ и „А и Л КОРПОРАЦИЯ“ ООД - в несъстоятелност /длъжник по изпълнително дело № 20229270400735 по описа на ЧСИ С. Л., рег. № 927 на КЧСИ с район на действие СОС/ отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.464 ГПК, за установяване несъществяване на вземания в полза на Н. Г. Д. в размер на 28 700 лева, представляваща стойността на полезни разноски, с които е увеличена стойността на гореописания недвижим имот и в размер на 10 000 лева, представляваща сторени необходими разноски, ведно със законната лихва върху сумите от 24.06.2019г. до окончателното им заплащане и разноски в размер на 1554,41 лева, които вземания са обективирани в изпълнителен лист от 24.09.2019г., издаден по т. дело № 57/2019г. по описа на Окържен съд Перник, за които вземания са разпределени на ответника Н. Д. суми, на основание чл.177, ал.1 ЗЗД, с протокол от 16.09.2022г. по изп. дело № 20229270400735 по описа на ЧСИ С. Л., рег. № 927 на КЧСИ, с район на действие СОС. Касаторът твърди, че атакува въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие както с практиката на ВКС, така и в противоречие на импертативни материално и процесуално правни норми. Също така обжалвания съдебен акт бил необоснован и немотивиран, което довело до неговата очевидна неправилност. Съдът неправилно приел, че издаденият изпълнителен титул в полза на Д. е надлежен изпълнителен титул, годен да конкурира вземанията на ипотекарния кредитор- касатора. Излага становище, че неучастието на „Първа инвестиционна банка“ АД в процеса по търговско дело № 57/2019г. на Окръжен съд - Перник довело до липса на обвързваща сила спрямо банката на това съдебно решение, което освен това било и недопустимо, поради което не можело да бъде приведено в изпълнение. Позовава се на решение № 60167 / 30. 07. 2021г. по т.д.№ 2314/2019г. на II т.о. на ВКС, че искът по чл. 177, ал. 1 ЗЗД следва да бъде предявен едновременно срещу ипотекарния кредитор и длъжника, чийто дълг е обезпечен с имущество, собственост на ищеца. В този смисъл цитира още: определение № 229/16.06.2022г. по ч.гр.д.№ 841/2022г. на III г.о. на ВКС и определение № 383/09.02.2023г. по ч.гр.д.№ 366/2023г. на Апелативен съд- София. Твърди, че била налице хипотезата на т.6 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар. От друга страна ответникът Д. не доказал претенциите свързани с направени от него полезни разноски и такива, с които стойността на имота е била увеличена. В тази връзка неправилно съдът кредитирал показанията на разпитания свидетел И. Й., който бил длъжник по делото, по което се провежда изпълнение. Също така кредитираните представени писмени документи нямали достоверна дата и били изцяло и единствено създадени за доказване на факти и обстоятелства в полза на ответника Д.. Липсвали доказателства, че сочените от ответника дейности по запазване на вещта реално са извършени. Излага, че не са представени никакви доказателства за начина на ползване на тези средства като договори с фирми по поддръжка, за извършване на ремонтни дейности, за закупуване на материали или инструменти и т.н., откъдето да бъде направен извод попадат ли те в хипотезата на чл.177, ал.1 ЗЗД. От друга страна сочи, че основанието на всяко от плащанията по представените разписки са „за поддръжката на общи части и за извършване на текущи и неотложни ремонтни и възстановителни дейности в сградата“, а не за поддръжка на процесния самостоятелен обект в сградата- Студио С2. Счита, че съдът трябвало да приложи чл.192, ал.1 ЗЗД, който предвижда, че ответникът по настоящият иск - Д. е недобросъвестен приобретател, който при евикция няма право да иска друго освен връщане на продажната цена за имота от своя праводател. Позовава се на решение № 146/19.02.2018г. по гр.д.№ 60399/2016г. на 1во гр.о. на ВКС. Поддържа, че Н. Д. няма привилегия пред ипотечното право на банката, дори и да разполага с вземане от „А и Л КОРПОРАЦИЯ“ ООД, тъй като ипотеката е вписана преди прехвърлитената сделка, с която самостоятелният обект се прехвърля на несъстоятелното дружество. Поддържа още, че вземането на ответника Д. е погасено по давност, поради непредявяването му в производството по несъстоятелност на „А и Л КОРПОРАЦИЯ“ ООД - в несъстоятелност. Претендира направените разноски в производството за всички съдебни инстанци. Ответникът по жалбата и по делото, НИКОЛАЙ Г. Д., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Моли на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата на процесуалния представител адвокат К. М. да бъде определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие, включително и за изготвяне на настоящия отговор в размер не по-нисък от предвидения минимален размер по чл.7 ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима по иска с цена над 20 000 лева, като е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. № 66646/14.10.2022г. по описа на СГС, с която са предявени от „Първа Инвестиционна Банка“ АД срещу Н. Г. Д. и „А и Л Корпорация“ ООД (н) при условията на субективно и обективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.464 ГПК за установяване несъществуването на вземанията на присъединения взискател Н. Г. Д., обективирани в изпълнителен лист от 24.09.2019г., издаден по търг. дело № 57/2019г., по описа на Окръжен съд - Перник за сумата 30 000 лева, представляваща увеличената стойност вследствие на извършени в периода 20.10.2008г. -31.03.2009г. подобрения в недвижим имот, представляващ Студио № 2, с идентификатор 65231.919.144.4.10, находящо се в к.к. Боровец, ап. хотел „Кокиче“ (сега хотел „Айсберг“), ет.1, ап. С2; сумата от 10 000 лева, представляваща необходими разноски за поддържане на горепосочения недвижим имот; ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 24.06.2019г. до окончателното плащане; както и сумата от 1 606.63 лева, представляваща разноски. От фактическа страна е установено, че по молба на „Първа Инвестиционна Банка“ АД и изпълнителен лист, издаден на 11.04.2018г. от Софийски районен съд въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 22545/2018г. на същия съд е образувано изпълнително дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ В. Н., с рег. № 864 от РКЧСИ и район на действие СОС със страни банката като взискател и длъжници „А и Л Корпорация“ ООД (н) (с предходно наименование „Търговска Къща Й.“ ЕООД), „В. Бийч“ ЕООД (в ликвидация) и И. Ц. Й. за солидарно заплащане на сумата от 952 695.45 евро - главница по договор за банков кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007г. и 7 броя анекси към него и договор за встъпване в дълг от 28.11.2012г., ведно със законната лихва и разноски. На 15.06.2007г. между „Първа Инвестиционна Банка“ АД като кредитодател и „Търговска Къща Й.“ ЕООД (понастоящем „А и Л Корпорация“ ООД (н)) като кредитополучател и ипотекарен длъжник е сключен договор за учредяване на договорна ипотека с нотариален акт № 197, т. 111-А, рег. № 3957, д. № 573/2007г. на нотариус Б. М. с рег. № 411 в НК и район па действие Самоковски районен съд, вписан в Служба по вписвания [населено място] с вх. рег. № 1393/15.06.2007г., акт № 118, том I от 2007г., по силата на който договор за обезпечаване вземанията на банката по цитирания по-горе договор за банков кредит, ипотекарният длъжник „Търговска Къща Й.“ ЕООД (понастоящем „А и Л Корпорация“ ООД (н)) е учредил в полза на кредитора договорна ипотека върху поземлен имот с идентификатор 65231.919.144, находящ се в к.к. Боровец, [населено място], общ. Самоков, обл. София, както и върху правото на строеж за построяване в описания поземлен имот сграда съгласно ПУП - ПЗ, одобрен със заповед № РД-02-14-503 от 27.07.2006г. на МРРБ, съгласуван и одобрен от Главния архитект на [община] инвестиционен проект от 17.05.2007г., представляваща „апартаментен хотел“ (ресторант, ски гардероб, магазин, пиано-бар, спа център с басейн, дискотека, боулинг и хотелски апартаменти), състоящ се от самостоятелни обекти - студия, апартаменти и мезонети, един от които и процесното студио № 2, със застроена площ от 32.75 кв.м., находящо се на първи хотелски етаж, изграден на кота +3,90 м., заедно с 0.4080 % идеални части от общите части на сградата. В т.3 от нотариалния акт е уговорено, че учредената договорна ипотека върху правото на строеж обхваща правото на собственост върху предвидената за построяване в поземления имот сграда, независимо от етапа на нейното изграждане: както правото на строеж за нейното построяване, така и построените в „груб строеж“, незавършен вид или окончателно завършен вид имоти след реализирането на правото на строеж. Така учредената договорна ипотека е подновена от банката с молба, вписана в Служба по вписванията [населено място] под акт № 145, том 1, дв. вх. рег. № 1332/12.06.2017г. С нотариален акт № 189/01.10.2008г., том 11А, д. № 366/2008г. на нотариус С. Х. с рег. № 239 в НК и район на действие Самоковски районен съд, „Търговска Къща Й.“ ЕООД (понастоящем „А и Л Корпорация“ ООД (н)) е продало на Н. Г. Д. процесния самостоятелен обект в сграда, представляващ студио - С 2 с идентификатор 65231.919.144.4.10 с адрес к.к. Боровец, ап. хотел „Кокиче“, ет. 1, ап. С2, който самоятелен обект попада в сграда с идентификатор 65231.919.144.4, построена във фаза „груб строеж“, с площ по документ 32.75 кв.м., като неразделна част от самостоятелния обект са и 8.32 кв.м. ид. части от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот за продажна цена от 24 642 евро с включен ДДС, която цена включва цената на довършителните работи за имота. В нотариалния акт изрично е посочено, че недвижимият имот, предмет на покупко- продажбата е обременен с описаната по-горе договорна ипотека, учредена в полза на „Първа Инвестиционна Банка“ АД. Към датата на придобиване на недвижимия имот Н. Г. Д. е в граждански брак със Свилена Д. Д. като двамата се явяват и ипотекарни длъжници на банката по горепосоченото изпълнителното дело. На 20.10.2008г. между Н. Г. Д., в качеството му на възложител, и „Търговска Къща Й.“ ЕООД (понастоящем „А и Л Корпорация“ ООД (н), в качеството му на изпълнител, е сключен приложения по делото договор за изработка, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши в процесния имот подробно описаните в договора довършителни работи. Съгласно чл.2 от договора всички довършителни работи в самостоятелния обект - студио С2 изпълнителят приема да извърши самостоятелно или чрез избран от него подизпълнител. Договорен е срок за изпълнение на довършителните работи - до въвеждането в експлоатация на сградата, в която се намира обекта, респ. до датата на съставянето на Констативния акт за установяване годността за приемане на строежа, като възложителят следва да заплати на изпълнителя за извършените от него довършителни работи еднократно сумата в размер на 30 000 лева, която възложителят заплаща на изпълнителя в момента на подписването на договора, който служи за разписка за получената сума. Установено е от разрешение за ползване № ДК-07-Сф-14 от 27.03.2009г. на строеж „Апартаментен хотел Кокиче“, в който се намира процесното студио, издадено от Началника на Софийска РДНСК и протокол за установяване на годността за ползване на строеж „Апартаментен хотел Кокиче“ от 25.03.2009г., че към края на месец март 2009г. цялата сграда, в това число и процесното студио са били напълно изградени, в завършен вид и годни за ползване по предназначение. Възприети са представените по делото разписки от 10.01.2009г., 11.01.2010г., 05.01.2011г., 09.01.2012г., 07.01.2013г. и 05.01.2014г., в първите пет от които И. Ц. Й., в качеството му на управител и представляващ „Търговска Къща Й.“ ЕООД, се е подписал, че е получил от собственика на процесния имот Н. Д. сума от по 1 000 лева за всяка календарна година за поддръжката на общите части на сградата, в която се намира Студио С2 и за извършване на текущи неотложни ремонтни и възстановителни дейности в сградата, наложени от амортизирането и овехтяването на същата, като в последната разписка от 05.01.2014г. е получил сумата в размер на 5 000 лева за поддържката на общите части на сградата и за извършване на текущи неотложни ремонтни и възстановителни дейности в сградата през календарните 2014 - 2018г., наложени от амортизирането и овехтяването на същата. По изпълнителен лист от 24.09.2019г., издаден по т. дело № 57/2019г. по описа на Окръжен съд - Перник, „А и Л Корпорация“ ООД (н) е осъдено да заплати на Н. Г. Д. сумата от 30 000 лева, представляваща увеличена стойност вследствие на извършени в периода 20.10.2008г. -31.03.2009г. подобрения (полагане на хидро и топлоизолация на жилището; полагане на външна минерална мазилка и поставяне на пластмасова врата и пластмасови прозорци (ПВЦ дограма) на жилището; поставяне на дървен парапет на терасата и полагане на теракотени плочи на пода на терасата; поставяне на гипсокартон и боядисване с латекс на външните стени на жилището (откъм коридора) и боядисване на тавана и инсталиране на осветление; изграждане на ревизионна шахта на жилището - с вертикални и хоризонтални щрангове; поставяне на водомери и топломери; изграждане вътре в жилището на ВиК инсталация и канализация; ел. инсталация - инсталиране на ключове и контакти във всички помещения; ел. табло - апартаментно разпределително табло; поставяне на противовлажни осветителни тела в мокри помещения, тераси и общи части, звънчева система; прекарване на инсталация за топлоподаване и парно; в антрето на жилището: поставяне на входна врата МОР; на пода на ламинат, на стените тапети, на тавана с латекс; осветление и стенно огледало; в банята - облицоване на пода с теракот, на стените с фаянс до тавана; поставяне на санитарно оборудване - тоалетна чиния, мивка със смесителен кран, огледало, поставки за сапунерка и тоалетни принадлежности, сешоар, душ, вана, окачен таван, осветление, лира за парно, вентилатор и врата от MDF; в дневната: поставяне на пода на ламинат; на стените тапети; боядисване на тавана с латекс; поставяне на радиатор за парно; на осветителни тела и на пластмасови корнизи за пердета; в кухненския бокс: поставяне на ламинат; на стените - тапети; монтиране на мивка със смесителен кран, горен шкаф с надстройка, долен шкаф, въздуховод, абсорбатор; поставяне на осветление, на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, представляващ Студио - С2 с идентифнкатор 65231.919.144.4.10 с адрес: к.к.. Боровец, ап. хотел „Кокиче“, ет. 1, ап. С2; сумата от 10 000 лева, представляваща необходими разноски за поддържане на недвижимия имот (за подмяна на настилки, за подмяна на фасадна облицовка, за подмяна на тапети в коридорите, за ремонт на ел. инсталация, за ремонт на ВиК инсталация, за ремонт и поддръжка на локалната топлофикационна инсталация и на асансьорите, за подмяна на дефектирали врати, прозорци и осветителни тела в общи части); ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на исковата молба - 24.06.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 606.63 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса. От приложеното търговско дело № 57/2019г. по описа на Окръжен съд - Перник е установено, че изпълнителният лист е издаден въз основа на постановено неприсъствено решение № 68/20.09.2019г. на основание чл.239, ал.1, т.2 ГПК. По молба с вх. № 102/10.01.2022г. и приложен към нея изпълнителен лист от 24.09.2019г. по изпълнително дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ В. Н., на основание чл.456, ал.1 ГПК, Н. Г. Д. е присъединен в качеството на взискател, като с молбата му за присъединяване се претендират, на основание чл.177, ал.1 ЗЗД, вземания, дължими за извършени от него необходими и полезни разноски за процесния имот Студио С2, с идентификатор 65231.919.144.4.10. По молба на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, производството по изпълнителното дело по описа на ЧСИ В. Н. е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия под № 20229270400735 по описа на ЧСИ С. Л., рег. № 927 на КЧСИ и район на действие СОС, като в хода на изпълнителното производство ипотекираният имот е изнесен на публична продан, като с протокол за обявяване на наддавателни предложения и купувач от 09.08.2022г. ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е обявен за купувач на процесния самостоятелен обект с идентификатор 65231.919.144.4.10. за цена в размер на 72 400 лева. С протокол за разпределение по чл.495 ГПК от 16.09.2022г. е изготвено разпределение на събраната по изпълнителното дело сума в размер на 72 400 лева, като в трети ред вземания - преди вземания на взискателя „Първа Инвестиционна Банка“ АД, са посочени вземания за необходими и полезни разноски по чл.177, ал.1 ЗЗД в полза на Н. Г. Д. по изпълнителен лист, изд. на 24.09.2019г. от ОС Перник по т.д.№ 57/2019г. в общ размер на 54 717.74 лева, от които 40 000 лева - главница, законна лихва върху главницата за периода от 24.06.2019г. до 16.09.2022г. - 13 111.11 лева и разноски за държавна такса в размер на 1 606.63 лева. Посочено е, че вземанията на взискателя Н. Г. Д. по изпълнителния лист представляват необходими и полезни разноски, сторени за процесния имот и като такива, по отношение на постъпилата от публичната продан за процесния имот сума, на основание чл.177, ал.1 ЗЗД, подлежат на удовлетворение преди вземанията на останалите взискатели. От представената от банката частна жалба е установено, че постановлението за разпределение е обжалвано и не е влязло в сила. По делото са събрани и гласни доказателства - като свидетел е разпитан И. Ц. Й. на 53г., за който е установено, че има съдебни и изпълнителни дела с ищеца по делото, като въззивният състав е преценил показанията при отчитане възможната заинтересованост на свидетеля съобразно чл.172 ГПК. Свидетелят твърди, че познавал Н. Д. като купувач, клиент на студио в парк-хотел „Айсберг“, с бивше име „Кокиче“, намиращ се в курортен комплекс „Боровец“. Започнал да строи сградата през 2007г., а впоследствие започнал да продава апартаменти, някои от които продавал „на зелено“, някои на „груб строеж“, а някои продал след като сградата била завършена. Спомня си, че продал студиото на г-н Д. по време на изграждането на сградата, когато тя била във фаза на „груб строеж“. Спомня си, че през м. април 2009г. взел разрешение за ползване, а през 2008г. сградата била в груб строеж - зидариите били направени, а след това всичко друго се изпълнявало на втори етап - довършителните работи. Довършителните работи на цялата сграда се заплащали от „Търговска къща Й.“. Фирмата като инвеститор и като продавач направила всички разходи по тези работи. С част от собствениците свидетелят сключил отделен договор за довършителни работи, за които му били платени допълнително средства. От всеки, от който свидетелят събирал пари, включително и от г-н Д., той ги влагал в неговия апартамент, в неговото студио, за извършване на довършителните работи. Тези средства включвали всички довършителни работи на студиото, като се тръгнело от грубия строеж, с инсталации, замазка, дограми, плочки. Свидетелят не може да си спомни с точност с оглед изминалия период от време колко пари е взел, но може да ги сметне, като сочи, че за 30 кв. м. довършителни работи по 500 евро е взел 15 000 евро, приблизително. Толкова стрували довършителните работи за студиото на Д.. Когато бил издаден акт 16 свидетелят привел имота в състояние изцяло завършено с всичко до ключ, с всичко оборудвано, с ламинати, с тоалетни, огледала, радиатори, и пр. Поддръжката на студиото в периода, в който се извършвали довършителните работи, обхващал два етапа: единият етап включвал изграждането и вкарването в експлоатация на сградата, а вторият етап била поддръжката на сградата, в течение на ползването от клиентите. В първия етап свидетелят се занимавал със строителни дейности изцяло - изпълнявал, довършвал, строил и завършил сградата, слагал врати и прозорци. След това след 2009 г. свидетелят се занимавал с поддръжката на сградата от общ характер - облицовка, фасади, бордюри, асансьори, инсталации, бойлери, вентилации. По-големите неотложни ремонти, които са извършвани от 2009-2018 г. се изразявали в смяна на две фасади, цели на сградата от травертина, тъй като не били съобразени с атмосферните условия и започнали да падат камъните, които били лепени и съответно се свалили целите фасади. Свидетелят поръчал конструкции от Германия, където отишли доста пари, част от камъните се повредили, но се направили фасадите. Друг по- голям ремонт, който бил извършен било пребоядисване на цялата сграда, защото тя била с много дървения, много дървени обшивки, парапети и цели пана били почерняли, понеже според атмосферните условия не били пригодени и свидетелят купувал лакове, специални финландски, с покритие. За всичките тези ремонти свидетелят събирал средства от собствениците и сам давал свои средства. С тези средства и със средства на свидетеля били направени по-големите ремонти. За осъществяването на тези ремонти, свидетелят взимал също пари от г-н Д., и от всички собственици, за да поддържа сградата. Събирал от собствениците една сума, която била приблизително равна за студио и с тези пари, които събирал един път, правил общия ремонт. Тогава още нямало етажна собственост, поради което свидетелят като инвеститор и строител, и едновременно с това оперирал част от сградата като хотел, събирал средства от собствениците. Откакто построил сградата от 2009г. до 2018г. свидетелят събирал по 1 000 лева на година за неотложните работи. Г-н Д. плащал по 1 000 лева на година и един път 5 000 лева, с които предплатил за няколко години напред за поддръжка на сградата. Нотариалните актове за продажба били типови, стандартни за всичките купувачи, изготвени от адвокатите и първоначално това било крайната цена, която включвала абсолютно всичко и „груб строеж“ и довършителни работи, т.е. цената по нотариалния акт, включвала всичко до завършване на сградата. Но впоследствие през 2008г. дошла световната икономическа криза. Тогава настъпили страшно много фалити и много сгради останали недовършени. Това наложило, да се направят индивидуални договори с много от хората, както и да бъдат проведени разговори дали собствениците са склонни да дадат допълнително пари за довършване на сградата, защото имало опасност сградата да остане недовършена. Това щяло да нанесе вреди на всички - както на собствениците, така и на свидетеля. По този повод свидетелят провел разговори с една голяма част от собствениците да инвестират допълнително пари в сградата, за да успеят да я завършат. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б. Т., от която е установено, че процесното Студио № 2 се намира в хотел „Айсберг“, въведен в експлоатация с издадено разрешение за ползване на 27.03.2009г. Сградата се намира в началото на к.к. „Боровец“ и на около един километър от централната част на комплекса и ски зоната с лифт. Хотелът бил изцяло завършен и функциониращ по предназначение, като в двора са обособени и места за паркиране с изграден дървен навес над всички. Процесното студио се намира на първи надпартерен етаж в сградата. Към момента на извършения от вещото лице оглед Студио № 2 е напълно годно за ползване по предназначение и в много добро състояние. Вещото лице е посочило, че увеличената стойност на имота е определена като разлика в пазарната цена при извършени подобрения и без тях, като за привеждане на увеличената стойност към днешна дата е приложен процент на амортизация. Вещото лице е дало заключение, че като видове строително-монтажни работи, изпълнените на място в студиото, отговарят на заложените в сключения договор за изработка, представен по делото. Вещото лице е посочило количествата изпълнени строително-монтажни работи, определени на база направени измервания на място по време на огледа. Стойността на извършените строително-монтажни работи за довършване на процесното Студио № 2 е в размер на 20 141.14 лева. В резултат на изпълнените строително- монтажни работи, стойността на сумата, с която се е увеличила стойността на имота, е както следва: към 2009г. 30 488 лева, към 2023г. - 42 364 лева. В резултат на извършените довършителни работи след придобиване на имота от Н. Г. Д. на 01.10.2008г., пазарната стойност на самостоятелния обект към момента на изготвяне на експертизата е 90 442 лева, а стойността на резултата от извършените в студиото довършителни работи е 42 364 лева. Вещото лице посочва, че довършителните работи са извършени в периода след закупуване от ответника на жилището през 2008 г. до въвеждане в експлоатация на сградата на 27.03.2009 г. По делото е приета и тричленна съдебно-оценителна експертиза, изготвена от инж. Д. Б., инж. П. Ц. и инж. П. С. след извършен от тях оглед на процесния имот и запознаване с материалите по делото, както и с приложени материали от РДНСК и изпълнителното дело № 20229270400735 по описа на ЧСИ С. Л.. Съгласно заключението им, процесният имот представлява Студио № 2 с адрес [населено място], к.к. „Боровец“, апартаментен хотел „Кокиче“ (сега хотел „Айсберг“), ет. 1, ап. С2 със застроена площ от 32.75 кв.м., съгласно КККР обекта е с идентификатор 65231.919.144.4.10, състоящ се от дневна-спалня с кухненска ниша и място за хранене, баня с тоалетна, антре и открита тераса. Процесното студио се намира на първи надпартерен етаж в сградата, като коридорът на етажа е завършен с настилка от гранитогрес /гранитни плочи, стени с крайно покритие от релефни тапети и окачен таван от гипсокартон с крайно покритие латекс. От външна страна на студиото е направена предстенна обшивка от гипсокартон; обособена е ревизионна шахта за жилището, в която са монтирани водомери и топломери. По време на огледа вещите лица са констатирали деформация на предстенната обшивка от гипсокартон по цялата западна стена на ателието, изразяваща се в пукнатини между фугите, загуба на равнинност и отлепяне от основата на стената; тапетът е скъсан. Вещите лица са описали в таблица № 1 количествата изпълнени строително-монтажни работи в имота на база направени измервания на място по време на огледа, които отговарят на заложените в сключения договор за изработка. Посочили са, че според акт 15 изпълнените строително-монтажни работи са в съответствие с одобрените работни проекти и нормативните изисквания за такъв вид обекти, като няма неизвършени, недовършени и недобре извършени видове работи. Стойността на извършените СМР в процесното студио, изпълнени след фаза „груб строеж“ за неговото довършване и привеждането му във вид годен за експлоатация към 2009г. е в размер на 17 400 лева, а стойността на тези извършени строително-монтажни работи след вземане предвид физическата амортизация към 2023г. е в размер на 19 400 лева. В резултат на изпълнените строително-монтажни работи стойността на сумата, с която се е увеличила стойността на имота е, както следва: към 2009 г. - 24 200 лв., а към 2023г. - 28 700 лева. Пазарната стойност на имота, към момента на огледа е в размер на 89 500 лева, а пазарната стойност на имота без стойността на подобренията, към момента би бил в размер на 60 800 лева. Вещите лица посочват, че довършителните работи са извършени в периода след закупуването на студиото през 2008г. до въвеждане на сградата в експлоатация на 27.03.2009г. С оглед на така установеното от фактическа страна, апелативният състав е намерил предявените от „Първа Инвестиционна Банка“ АД срещу Н. Г. Д. и „А и Л Корпорация“ ООД (н) отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.464 ГПК за частично основателни, а именно за сумата от 1 300 лева, претендирана от присъединения взискател Н. Г. Д. като увеличена стойност вследствие на извършени подобрения в процесното Студио № 2, находящо се в к.к. „Боровец“, в апартаментен хотел „Кокиче“ (сега хотел „Айсберг“), ет. 1, ап. С2, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2019г. до окончателното плащане на сумата и разноски в размер на 52.22 лева, поради което в тази им част следва да бъдат уважени. В останалата обжалвана с настоящата касационна жалба част, а именно за установяване несъществуването на вземанията на присъединения взискател Д., обективирани в изпълнителен лист от 24.09.2019г., издаден по т. дело № 57/2019г. по описа на Окръжен съд - Перник за сумата 28 700 лева, представляваща увеличената стойност вследствие на извършени подобрения в недвижимия имот и за сумата от 10 000 лева, представляваща стойността на сторени необходими разноски, ведно със законната лихва върху сумите от 24.06.2019г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 1 554.41 лева, исковете били неоснователни, поради което потвърждил първоинстанционното отхвърлително решение. Въззивният състав намерил за неоснователно възражението на банката, че ответникът Д. не разполагал с валиден изпълнителен титул, който доказвал вземане в негова полза и това вземане имало привилегия пред тази на ипотекарния кредитор „ПИБ“ АД, а именно издадения изп.лист от 24.09.2019г. на основание решението на Окръжен съд - Перник по т. дело № 57/2019г. В мотивната си част е приел, че наведените оплаквания са всъщност ирелевантни. Посочил е, че ищецът по иск с правно основание чл.464 ГПК може да оспори и такова притезание, което е установено с влязло в сила решение. Същевременно, когато изпълнителното основание е съдебно решение при признание на иска (чл. 237 ГПК), каквато е настоящата хипотеза, конкуриращият взискател може да предяви иска по чл.464 ГПК и въз основа на факти, които към признанието на иска са били осъществени, за разлика от длъжника, за който те са преклудирани съгласно чл.240, ал.2 ГПК, при което и не е необходимо конкуриращият взискател да доказва, че признанието на иска е симулативно, респ. че процесът е симулативен. Поради това, след като силата не пресъдено нещо на цитираното по-горе решение на Окръжен съд - Перник не обвързва банката-ищец, в какъвто смисъл е и определение № 500/01.07.2020 г. по гр. д. № 643/2020 г., IV г.о. на ВКС, то и без значение са изложените оплаквания на банката във връзка с неучастието й в производството пред окръжия съд, при положение, че по настоящия отрицателен установителен иск по чл. 464 ГПК в тежест на ответника-кредитор Д. е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на оспорваното вземане, независимо от това, дали този въпрос е разрешен между него и длъжника със сила на пресъдено нещо. Намерил за неоснователни и възраженията, че ответникът Д. не е доказал претенциите, свързани с направени от него полезни разноски и такива, с които стойността на имота била увеличена. В мотивната си част съдът се е позовал на събраните по делото доказателства - писмени, гласни и заключения на вещи лице, от които установил, че ответникът Д., след като е придобил в собственост процесния недвижим имот, представляващ Студио № 2, с идентификатор 65231.919.144.4.10, находящо се в к.к. Боровец, ап. хотел „Кокиче“ (сега хотел „Айсберг“), ет. 1, ап. С2, е извършил в него и най-късно до 27.03.2009г. (датата, на която сградата е приета с разрешение за ползване № ДК-07-Сф-14/27.03.2009г.) твърдените строително-монтажни работи. Намерил е за неоснователно и възражението на банката, че не били представени никакви доказателства за начина на ползване на заплащаните от ответника Д. средства за поддръжка и за извършване на ремонтни дейности, които да позволят да бъде направен извод дали те попадат в хипотезата на чл.177, ал.1 ЗЗД. Съдът се е позовал на показанията на свидетелят Й., които е намерил за кореспондиращи с въпросните 6 бр. разписки и със заключенията на вещите лице. Съдът е счел за неоснователно и твърдението, че извършените разноски от ответника Д. не представлявали необходими разноски за запазване на вещта, без които последната би погинала, като се посочват дейности по лакиране на дървена обшивка, скъсан тапет в коридора или подмяна на осветителни тела (крушки, лампи); както и неоснователно се твърди, че извършените от ответника Д. плащания по представените от него разписки били за поддръжка на общите части на сградата, но и за процесния недвижим имот, представляващ студио С2. Намерил е за установено, че извършените от ответника Д. разноски по представените 6 бр. разписки са необходими такива за съхранение и поддържане на процесния недвижим имот, тъй като са свързани с неотложни (аварийни) ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на имота, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие или свързани с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на имота в състояние, годно за ползване. Намерил за неоснователни възраженията на банката относно неколкократно извършване на една и съща ремонтна дейност, лош избор на изпълнител или некачествен ремонт. Посочено е, че в случая се касае за периодична необходимост от извършването на поддържащи и възстановителни ремонтни дейности, при което е напълно нормално и логично да е налице известна повторяемост и цикличност на някои от тези дейности, касаещи поддържането и възстановяването на общите части на сградата, наложени от износването и овехтяването на същата. Съдът е приел, че направените от ответника Д. разноските са за подобряване на състоянието на вещта като цяло и несъмнено обслужват интереса на ипотекарния кредитор, тъй като без извършването им, обезпечения недвижим имот би погинал, респ. би се обезценил. Намерил е за неоснователни оплакванията на банката-ищец, че представеният с отговора на исковата молба договор за изработка не бил от естество да установи изпълнението на уговорените с него дейности, като съдът неправилно кредитирал този писмен документ като годно доказателствено средство, както и че не били ангажирани от ищеца доказателства за изпълнение на процесните претендираните подобрения и строително-монтажни работи. Мотивирано е, че „Първа Инвестиционна Банка“ АД не е страна по представения от ответника договор за изработка от 20.10.2008 г., с който са възложени процесните довършителни работи, поради което този документ не може да бъде противопоставен на ищеца, предвид оспорването му. На основание чл.181 ГПК е приел за достоверна датата на депозиране на исковата молба по търг. дело № 57/2019 г. по описа на Окръжен съд - Перник, към която договорът е приложен. Съобразявайки горното, въззивният състав, вземайки предвид в съвкупност писмените доказателства, заключенията и по двете приети от съда експертизи, както и показанията на свидетеля Й., е приел за установено по делото, че след придобиването на процесното студио във фаза на груб строеж от страна на ответника Д. на 01.10.2008 г. по негово възлагане и най-късно до 27.03.2009г. (датата на издаване разрешение за ползване на сградата) са били извършени твърдените от този ответник строително-монтажни работи (довършителни работи) до цялостната му завършеност съгласно издаденото разрешението за ползване, в резултат на които в имота са осъществени подобрения, налични и към момента. Предвид горното, с оглед и тежестта на доказване, която се носи от ответникът Д., е прието, че за успешно осъществяване на пълно и главно доказване на процесната му претенция спрямо банката-ищец, дори не е необходимо същият да представя писмени доказателства, удостоверяващи облигационни взаимоотношения между него, в качеството му на възложител, и „Търговска Къща Й.“ ЕООД, като изпълнител (или пък друго лице изпълнител) на довършителните строително-монтажни работи в процесното студио, а така също и доказателства за извършено плащане на така възложената работа. Въпреки това е отчел, че ответникът Д. е представил въпросния договор за изработка от 20.10.2008г. и с оглед и останалите събрани и коментирани по-горе доказателства по делото, установяващи извършването на посочените в договора за изработка строително-монтажни работи и периодът на тяхното осъществяване, е достигнал до извода, че този частен документ е напълно годно доказателствено средство, съдържанието на което не е оборено и опровергано. Съдът е намерил за неоснователно и възражението на банката, че е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.192, ал.1 ЗЗД. Посочил е, че разпоредбата е ситуирана в нормите от особената част на ЗЗД, регламентиращи задълженията на продавача при договора за продажба, като тя урежда конкретна хипотеза на отговорност на продавача при евикция (съдебно отстраняване) на недобросъвестния купувач и в частност последиците от евикцията за недобросъвестния купувач. Заключил е, че чл.192 ЗЗД не намира приложение в настоящия случай, доколкото предмет на производството не касае ангажиране на отговорността на продавача (в случая „Търговска Къща Й.“ ЕООД, понастоящем „А и Л Корпорация“ ООД (н) при съдебно отстраняване на купувача (ответника Д.), независимо дали последният е добросъвестен или не, поради което въз основа на тази норма не могат да бъдат уредени взаимоотношенията между купувача - собственик на процесния имот Д. и банката в качеството й на трето лице с ипотечно право върху имота по повод претендираните вземания по чл.177 ЗЗД. Намерил е за неоснователно и направеното оплакване на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, че в обжалваното решение, съдът удобно пропуснал да коментира, че двамата ответници по настоящия иск изрично уговорили, че продажната цена включвала и довършването на имота. В аргумент е изложил, че с оглед характера на въззивното производство като инстанция по същество на спора, а не като контролно-отменителна инстанция, при което въззивният съд е длъжен сам да установи релевантните факти и въз основа на тях да направи самостоятелни правни изводи, то липсата на обсъждане от страна на първоинстанционния съд на посочения в горния абзац довод на банката-ищец не е нарушение от такова естество и степен, което да е основание за отмяна на обжалваното решение при положение, че е налице съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции. Намерил е за неоснователно и направеното оплакване на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, че първоинстанционният съд неправилно не е възприел тезата на банката, че за да се възползва от възможността за удовлетворяване преди ипотекарния кредитор, взискателят, който твърдял извършени подобрения, трябвало да е осъществил право на задържане върху недвижимия имот. В мотивната си част съдът се позовал на следната съдебна практика: решение № 60167/30.07.2021г. по търг.дело № 2314/2019г. на II-ро т.о. на ВКС и решение № 1494/19.06.2019 г. по в. търг. дело № 5151/2018 г. на САС, че доводите, основани на разпоредбите на чл.71-74 ЗС са напълно неотносими към настоящата хипотеза, доколкото в случаите на вземане по чл.177, ал. 1 ЗЗД нормите на чл. 71 и сл. ЗС не намират приложение. Намерил е за неоснователен и доводът на банката, че нямало как Д. да има привилегия пред ипотечното право на банката, дори и да разполагал с вземане от „А и Л Корпорация“ ООД (н), с оглед на това, че ипотеката била вписана преди прехвърлителната сделка и конституираният взискател Д. придобил имота след вписаната ипотека в полза на банката на свой риск и с ясното съзнание, че в определен бъдещ момент е възможно да се стигне до изпълнение върху него. Съдът е счел, че тези оплаквания са напълно ирелевантни обстоятелства за възникването на вземането по чл.177, ал.1 ЗЗД. Позовал се е на доктрината и съдебната практика, че учредената върху процесния недвижим имот ипотека не е основание да се отрекат претенциите на собственика-подобрител, доколкото последният има защитени права по реда на чл.177, ал.1 ЗЗД. Съдът е намерил за неоснователни и възраженията на банката, че вземането на ответника Д. е погасено по давност, поради непредявяването му в производството по несъстоятелност на „А и Л Корпорация“ ООД (н). Споделил е приетото и от първоинстанционния съд, че с разпоредбата на чл.177, ал.1 ЗЗД се цели избягване на неоснователно обогатяване във вреда на трето лице, което е собственик на ипотекиран имот, но не е лично отговорно за дълга. Позовал се е на правната теория и съдебна практика, че приложението на тази норма е възможно само в хипотезата, когато е започнало принудително изпълнение и то е насочено към ипотекирания имот, собственост на това трето лице. В този смисъл цитира решение № 60167/30.07.2021г. по т. дело № 2314/2019 г. на ВКС, съгласно което вземането на ищеца за извършените от него полезни разноски след придобиването на ипотекирания от длъжника недвижим имот възниква при продажбата му в рамките на индивидуалното изпълнително производство за удовлетворяване на ипотекарния кредитор и подлежи на привилегировано удовлетворяване в същото това производство от цената, получена при продажбата на имота. Заключил е, че при това положение той няма вземане срещу длъжника за увеличената стойност на имота, което да може да се реализира в производството по несъстоятелност. След като вземането по чл.177, ал.1 ЗЗД по закон подлежи на удовлетворяване в производство по индивидуално принудително изпълнение от цената на ипотекирания имот, то същото не следва да бъде приемано в производството по несъстоятелност. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Как следва да подходи съдът, като констатира по заведен иск по чл. 464 ГПК, че ответникът - присъединен кредитор, се е снабдил с изпълнителен лист по едно недопистимо производство?; 2/ Как следва съдът да се произнесе по възражение за допустимостта на влязло в законна сила съдебно решение, постановено без участие на задължителен другар, което възражение е релевирано в друго производство именно от този задължителен другар?; Твърди се противоречие с: решение № 60167/30.07.2021г. по т.д. № 2314/2019г. на II т. о. на ВКС, определение № 229/16. 06. 2022 г. по ч.гр.д. № 841/2022г. на Ill г.о. на ВКС и определение № 383/09.02.2023г. по ч.гр.д. № 366/2023г. на Апелативен съд- София.; 3/ Как се отразява на вземането обстоятелството, че същото не е предявено в производството по несъстоятелност на длъжника, срещу когото е издаден изпълнителния лист и следва ли при иск по чл. 464 ГПК решаващият състав да вземе предвид обстоятелството, че вземането не е предявено и съответно е погасено по силата на закона? Твърди се противоречие с: решение № 9/06.06.2016г. по т. д. № 3773/2014г. на 1 - во т.о. на ВКС, решение № 5638/25.04.2014г. по адм. д. № 11933/201Зг. на ВАС, определение № 7037/09.05.2013г. по гр. д.№ 16362/2012г. на Районен съд- Варна, определение № 60200/06.03.2020г. по гр. д.№ 35625/2018г. на Районен съд- София, определение № 8060/17.04.2015г. по гр. д.№ 304/2009г. на Софийски градски съд, определение № 670/05.10.2022г. по гр. д.№ 481/2021г. на Окръжен съд - София, определение № 651/30.09.2022г. по гр. д.№ 82/2022г. на Окръжен съд-София и определение № 670/05.10.2022г. по гр. д.№ 140/2022г. на Окръжен съд-София; 4/ От кой момент започва да тече давностният срок за вземания за подобрения в недвижимия имот при хипотезата на висящо изпълнително производство срещу ипотекиран имот?; 5/ От кой момент започва да тече давностният срок за вземания за необходими разноски при хипотезата за висящо изпълнително производство срещу ипотекиран имот?; 6/ Какво е значението на недобросъвестността по чл. 192, ал. 1 от ЗЗД при приложението на разпоредбата на чл. 177. ал. 1 от ЗЗД?; 7/ Има ли характера на специална норма тази по чл. 192, ал. 1 от ЗЗД спрямо тази по чл. 177, ал. 1 от ЗЗД и как съдът, разглеждащ иск по чл. 464 ГПК следва да приложи двете норми?; 8/ Лимитира ли се възможността на недобросъвестния купувач, знаеш за вписана ипотека да претендира от ипотекарния кредитор суми за подобрения и полезни разноски, предвид изричната разпоредба на чл. 192, ал. 1 от ЗЗД?; 9/ Представляват ли разходи за поддръжката на общи части, за извършване на текущи и неотложни ремонтни и възстановителни дейности в сградата, в която се намира самостоятелният обект, необходими разноски за запазването на вещта по смисъла на чл. 177, ал. 1 от ЗЗД?; 10/ Текущи разноски по поддръжката на процесния недвижим имот представляват ли необходими разноски за запазването на вещта по смисъла на чл. 177, ал. 1 от ЗЗД?“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, както и по чл.280, ал.2 ГПК.. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Влязлото в сила съдебно решение, което не е отменено по извънредния способ за отмяна по реда на чл.304 и сл. от ГПК, дори и да е недопустимо, поражда всички свои последици, вкл. се ползва със задължителна за съда сила на пресъдено нещо, която следва да бъде зачетена, поради което в друго производство съдът не може да разглежда въпроса за допустимостта на влязлото в сила решение. С оглед това първите два въпроса от изложението, дали съдът може да се произнесе за допустимостта на влязло в сила решение, не могат да обусловят допускането на решението до касация. В посочената от касатора практика няма произнасяне, дали съдът може да се позове на недопустимост на влязло в сила решението. Отговор на трети въпрос е даден в цитираната от самия касатор практика на ВКС - решение № 60167/30.07.2021г. по т.д. № 2314/2019г. на II т. о. на ВКС. В него е прието, че вземането по чл.177, ал.1 ЗЗД за извършените полезни (и необходими) разноски след придобиване на ипотекирания от длъжниа недвижим имот, не може да се реализира в производството по несъстоятелност, тъй като възниква при продажба на ипотекирания имот в рамките на индивидуалното изпълнително производство, насочено върху имущество, извън масата по несъстоятелност. Изрично е изведено, че доколкото вземането по чл.177, ал.1 ЗЗД по закон подлежи на удовлетворяване в производството по индивидуално принудително изпълнение от цената на ипотекирания имот, същото не следва да се приеме в производството по несъстоятелност, тъй като установяването на вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност се извършва с оглед целите на това производство, а именно вземанията да бъдат удовлетворени в рамките на същото. Настоящият състав на ВКС напълно споделя даденото разрешение. Следва да се има предвид, че посоченото от касатора решение № 9/06.06.2016г. по т. д. № 3773/2014г. на 1-во т.о. на ВКС, касае приложението на чл.739 ТЗ относно подлежащи на предявяване в производството по несъстоятелност вземания, каквото не е това по чл.177, ал.1 ЗЗД, поради което даденото в него разрешение е неотносимо за настоящия спор. За пълнота трябва да се отбележи, че дори за вземанията, които подлежат на предявяване в производството по несъстоятелност, погасяването на материалното право по чл.739 ТЗ настъпва след прекратяването на производството по несъстоятелност, а не с изтичане на сроковете за предявяване на стари вземания. Останалите съдебни актове - решение и определения на административни и по-долустоящи съдилища не следва да бъдат обсъждани, предвид формираната практика по чл.290 ГПК с решение № 60167/30.07.2021г. по т.д. № 2314/2019г. на II т. о. на ВКС по поставения въпрос, като доколкото даденото от въззивния съд разрешение е в пълно сответствие с нея, не е налице сочения от жалбоподателя допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отговорите на четвърти и пети въпрос относно началния момент на течение на давностния срок за вземания за подобрения и за необходими разноски в хипотеза на висящо изпълнително производство срещу ипотекиран имот е препоставен от отговора на въпроса кога възниква вземането, съответно кога настъпва неговата изискуемост. С решение № 60167/30.07.2021г. по т.д. № 2314/2019г. на II т. о. на ВКС е прието, че вземането по чл.177, ал.1 ЗЗД възниква при продажба на ипотекирания имот в рамките на индивидуалното изпълнително производство, като даденото от въззивния състав разрешение е в съответствие с посочената практика на ВКС. Предвид приетия начален момент на възникване на вземането, като се вземе предвид, че течението на давността не може да предхожда възникването на самото вземане, отговорът на поставените въпроси за началния момент на давността не може да обуслови промяна на изхода на спора, а от там и допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Въпроси № 6-8 са поставени във връзка с приложението на чл.192 ЗЗД относно вземане по чл.177, ал.1 ЗЗД, ако купувачът е знаел за ипотеката. Вземането по чл.177, ал.1 ЗЗД на ипотекарния длъжник срещу длъжника (за чийто дълг е учредена ипотеката) е на плоскостта на неоснователното обогатяване, тъй като увеличената стойност на ипотекирания имот служи за погасяване на дълг на длъжника, за което не е допринесъл, а необходимите разноски са за запазване или възстановяване на имота, служещ за погасяване на този дълг. В чл.177, ал.1 ЗЗД е предвидена особена привилегия за собственика на продадения по реда на индивидуалното изпълнение ипотекиран имот, който не е лично задължен, по отношение на вземанията му за полезни и необходими разноски в имота, която привилеги ползва не само лице, което е учредило ипотека за чужд дълг, но и лице, което е придобило имота от длъжника след учредяване на ипотеката, като в чл.177 ЗЗД не предвиждат различни правила за така очертаните две хипотези. Правилата за евикцията в ЗЗД, вкл. чл.192 ЗЗД, не са свързани с обезпечаване (отговорност) на чужд дълг и последиците от това. Разпоредбите на чл.177 и чл.192 ЗЗД са ясни и липсва необходимост от тълкуването им, поради което не може да се приеме, че е осъществена сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Във връзка с въпрос № 9, следва да се посочи, че съгласно решение № 85/24.06.2014г. по гр. д. № 1157/14г. на II г.о. на ВКС, необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и / или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие / наводнение, пожар и др./ или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение. Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. Разноските са за сметката на съсобствениците съобразно прпритежаваните от тях общи части. С оглед на това, че даденото разрешение от въззивния съд е в съотвестмие с цитираната практика на ВКС и не е налице промяна на обществените условия или на законодателството, налагащи даване на друго тълкуване, то по отношение на въпрос № 9 не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Последният въпрос, дали теущи разноски представляват необходими такива, не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като решаващият състав не е квалифицирал разглежданите от него по делото разноски като текущи. Предвид горното, не може да бъде допуснат касационния контрол въз основа на поставените от касатора правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Същевременно, от мотивите на въззивния акт се констатира, че е налице очевидна неправилност на въззивното решение в частта относно отхвърлянето на иска по чл.464 ГПК за установяване несъществуване на вземане от 10 000 лева за необходими разноски, в която част решението следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК, което основание не е налице относно произнасянето на съда по иска за вземането по чл.177, ал.1 ЗЗД за полезните разноски в ипотекирания имот. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 200 лева. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд