Определение № 2159 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2886/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.1206/18.05.23 по ч.г.д.№.1146/23 на ОС Пловдив, 8с., е потвърдено определение №.3704/24.03.23 по г.д.№.752/23 на РС Пловдив, 7с., с което исковата молба на Л. Т. К. – с която се моли на основание чл.73 вр. с чл.45 ал.1 т.8, пр.1 вр. с чл.19 ЗГР да се допусне промяна в данните за гражданско състояние на молителката досежно нейния пол - от „женски“ на „мъжки“, като бъде отразена и съответна промяна в нейното ЕГН и име /от Л. Т. К. на Л. К. К./ - е върната и производството е прекратено поради недопустимост на иска. Постъпила е частна касационна жалба от Л. Т. К., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт ОС Пловдив е проследил твърденията на молителката. Отразил е, че тя сочи, че: има състояние на „транссексуалност“ - т.е. че е налице разминаване между телесния и психичния й пол, в резултат на което се самоопределя като мъж, а не като жена; поради това си състояние се сблъсква с различни подробно описани трудности; вече е предприела и конкретни житейски стъпки - приемане на хормонална заместителна терапия, подлагане на операция за смяна на пола, преминаване през съдебна процедура в чужбина за констатиране на настъпилата промяна и зачитане на съответните правни последици от придобиването на биологичните белези на мъж. Позовал се е на мотивите на тълкувателно решение №.2/20.02.23 по тълк.д.№.2/20, ОСГК на ВКС, и е посочил, че според същото обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация, промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален; предвид горното е приел процесната молба за недопустима. Касаторът извежда въпроси във връзка с възможността за промяна на акта за гражданско състояние и изискването за хирургическа интервенция по промяна на пола и започната подходяща терапия, в това число в контекста на чл.2 ГПК и с оглед и на материалноправните предпоставки за уважаване на подобна молба. Сочи практика на ВКС, вкл. ТР 2/20 от 20.02.23, заявявайки, че последното не посочва, че подобни искове са недопустими. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия въпрос. Въззивният съд е приел, че молба за промяна на данните относно пола, името и ЕГН в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален, е въобще недопустима, позовавайки се на постановките на ТР 2/20 от 20.02.23г. Съгласно същото обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация, промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален; изложени са и изрични мотиви, че действащото материално право не задължава българския съд да допусне промяна в съставените актове за гражданско състояние относно пола на транссексуално лице, а производството, по което съдът разглежда такава молба, е охранително и може да бъде прекратено само в изрично предвидените от закона случаи. Видно от изложеното с тълкувателното решение не се приема, че въобще разглеждането на подобна молба е недопустимо – напротив, сочи се, че тя се разглежда по реда на охранително производство, което може да бъде прекратено само в изрично предвидените в закона случаи /съгласно чл.539 ал.1 ГПК – при оттегляне на молбата и ако молителят не бъде намерен на посочения от него адрес; това разбиране е възприето и в постановените след тълкувателното решение актове на ВКС, с които съставите на касационния съд са се произнасяли по съществото на спора, а не са обезсилвали постановените актове и прекратявали производствата като недопустими/. Като е приел противното, въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС. Атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и следва да се отмени. Делото трябва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по съществото на молбата, в това число като се има предвид, че с тълкувателно решение на ОСГК не може да се ограничи приложното поле на чл.8 от ЕКЗПЧОС /която е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.92 (ДВ бр.66/92), и е в сила за Република България от 7.09.92, станала е част от вътрешното право, прилага се пряко и с предимство пред националните законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и органите на публичната власт/ като се изключи прилагането й по отношение на транссексуалните лица в България поради биологичното обяснение на понятието „пол“, дадено от Конституцията. Съгласно чл.46 ал.1 ЕКЗПЧОС решенията на ЕСПЧОС /в това число по относимите към разглежданата хипотеза дела срещу РБългария - P.H. v.Bulgaria и Y.T. v. Bulgaria/ обвързват българския съд и са задължителни за изпълнение по бъдещи производства за промяна на пола, включително на жалбоподателите по двете дела на ЕСПЧОС, и установената от последния практика изисква при разглеждане на молби във връзка с допускане на правна промяна на пола на транссексуален човек да се съобразят характерните особености на всеки конкретен случай и наличието на баланс между обществените и личните интереси. С оглед всичко изложено по-горе, ВКС, състав на ІІІ ГО,