Решение № 5877 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 34/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Стефи Експрес" ЕООД, ЕИК 201663388, действащо чрез пълномощника адв. К. Атанасова, срещу решение № 1455 от 17.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1043/2025 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу предписания, дадени с протокол за извършена проверка № ПР2534622 от 03.09.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област /Д „ИТ“/, и жалбоподателят е осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, и да се постанови ново, с което бъдат отменени като незаконосъобразни и потвърдените с него задължителни предписания. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област, представляван от старши юрисконсулт В. Ганчева, оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена, а обжалваното с нея решение на Административен съд – София област като правилно да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания, становището на ответника и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по спора: Процесните предписания са издадени след извършена в периода от 04.03.2025 г. до 03.09.2025 г. проверка по документи на „Стефи Експрес“ ЕООД по спазване на трудовото законодателство от служители на Дирекция "Инспекция по труда“ - Софийска област. За изясняване на действително отработените от посочените в отделните предписания служители на дружеството, заемащи длъжността „куриер“, от „Еконт Експрес“ АД, (чийто търговски представител е дружеството жалбоподател, което е извършвало дейност като лицензиран куриер на определени обекти, собственост на „Еконт Експрес“ АД) е била изискана справка от електронната система за обработване на пратки. Контролните органи на Д “ИТ“ – Софийска област, извършващи проверката, са приели, че именно така изготвената и получена електронна справка от „Еконт Експрес“ АД отразява действително положения труд от персонала, работещ в офисите на „Еконт Експрес“ АД, а не представените графици за работа и заповеди за ползване на платен и неплатен годишен отпуск на служителите от страна на работодателя им – „Стефи Експрес“ ЕООД. При проверката е установено, че работодателят не е начислил в съответната ведомост за заплати отработените от поименно изброени служители работни дни, както и че не е изплатил на посочените служители уговореното трудово възнаграждение за съответния месец според отработените дни. Така констатираното е прието, че е нарушение на изискванията на чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ и на чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 270, ал. 3 от КТ. Резултатите от извършената проверка са обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2534622 от 03.09.2025 г. За отстраняването на допуснатите от проверяваното дружество нарушения проверяващите са дали на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ четиридесет и четири отделни предписания, от които в т. 1, 3, 5, 7, 9, 11, 13, 15, 17, 19, 21, 23, 25, 27, 29, 31, 33, 35, 37, 39, 41 и 43 за начисляване на възнаграждения на поименно посочени служители в предписанията за периоди през 2023 г. и 2024 г., и в т. 2, 4, 6, 8, 10, 12, 14, 16, 18, 20, 22, 24, 26, 28, 30, 32, 34, 36, 38, 40, 42, 44 за изплащане на възнаграждения отново на поименно посочени служители в предписанията за периоди през 2023 г. и 2024 г. За да постанови процесното съдебно решение Административен съд – София област е извел решаващ извод, че оспорените пред него предписания от протокола за извършената проверка са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия в предвидената за това форма, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона, за изпълнението на която подобни принудителни административни мерки могат да се наложат. По основния спорен между страните въпрос съдът е потвърдил предписанията на Дирекция „Инспекция по труда“, като е обосновал мотивите си с разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и не е приел твърденията, че въпросите за начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения са свързани с трудовоправен спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ, за разрешаването на който не е компетентна Д „ИТ“ – Софийска област. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци, чието съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Материално законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е възприел аргументацията на административния орган, който правилно е преценил, че касаторът, в качеството му на работодател, не е изпълнил задълженията си, регламентирани в разпоредбите на чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ, а именно в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, както и на чл. 270, ал. 3 от КТ, съгласно която норма трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. Пред контролните органи и в съдебното производство, от работодателя не са ангажирани доказателства за извършено начисляване и плащане на дължимите трудови възнаграждения на служителите съобразно установените като отработени дни. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ установява правната възможност и правомощието на контролните органи на Инспекцията по труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да прилагат принудителни административни мерки. Предписанията са дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, в която норма е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално – битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените по-горе нарушения на трудовото законодателство обосновават прилагането на процесната принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Неоснователни са възраженията на касатора, че дадените предписания са незаконосъобразни, тъй като от една страна се явяват дадени извън компетентността на Главна инспекция по труда, а от друга – с тях се решават въпроси от компетентността на общия съд. Необосновани са и възраженията, че предмет на делото са трудовоправни спорове, които следва да бъдат решени по реда на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, към който препраща чл. 360, ал. 1 вр. чл. 357, ал. 1 от КТ, който ред е извън приложното поле на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Съдебната практика, на която се позовава касатора, е изоставена. Относима в конкретния казус е разпоредбата на чл. 404, ал. 3 от КТ, която предвижда, че когато задължителното предписание по ал. 1, т. 1 и/или т. 12 се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. В настоящият случай, не са представени доказателства, че процесните трудови възнаграждения са предмет на съдебно производство. Нормата на чл.404, ал. 3 от КТ е диспозитивна и представлява само една правна възможност, която обаче не изключва правомощието на контролните органи на Д „ИТ“ по своя инициатива или по предложение на синдикална организация да приложат принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 404, ал. 4 от КТ, според която когато в случаите по ал. 3 по един и същ въпрос е дадено задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда. Именно от тази норма следва да се направи изводът, че липсва законова пречка един и същи въпрос да бъда предмет на дадено задължително предписание или на съдебно решение. В този смисъл са решение № 11915 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2414/2023 г., VI отд., решение № 12572 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2063/2023 г., VI отд., решение № 4560 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11850/2023 г., VI отд., решение № 4096 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7443/2024 г., VI отд., и др. При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК той препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимата за казуса материалноправна уредба, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, а доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Съдът е постановил своя акт след изясняване на фактите от значение за правния спор, като е обсъдил всички правнозначими доводи и възражения на страните и е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Законосъобразността на оспорените предписания е проверена изцяло съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на неговия адресат за наличие на пороци при издаването му. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че предписанията са издадени при наличие на компетентност в кръга на предоставените от закона правомощия, в установената от закона форма (в това число съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК), без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Убедително е опровергана аргументираната и пред настоящата инстанция от жалбоподателя теза за незаконосъобразност на процесните предписания. В хода на производството пред Административен съд – София област (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията), вярно и при спазване на дължимата процедура е установена фактическата обстановка по казуса, а крайният правен извод на съда за законосъобразност на потвърдените предписания е коректен. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че жалбата на "Стефи Експрес" ЕООД срещу съдебния акт на Административен съд – София област, с който е отхвърлено оспорването против задължителните предписания по протокола за извършена проверка с № ПР2534622 от 03.09.2025 г. на Дирекция "Инспекция по труда“ - Софийска област, е неоснователна, а оспореното с нея решение не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главното искане на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена и акцесорната му касаторова претенция за присъждане на сторените в хода на съдебното производство деловодни разноски. Ответникът по касация също е направил искане за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, което съобразно правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" следва да се заплати на юридическото лице, в структурата на което е административният орган – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,