Определение № 275 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1457/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД срещу решение № 193/31.03.2021 г. по в. т. д. № 5/2021 г. на Апелативен съд София, поправено с решение № 271/10.05.2021 г., с което, след отмяна на решение № 260 211/22.10.2020 г. на Софийски градски съд, касаторът на основание чл. 405 КЗ е осъден да заплати на „МВЕЦ – Ракита“ ООД сумата 26 000 лв.- обезщетение за причинени на л.а. „Ауди Q7“, рег. [рег.номер на МПС], вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 22.11.2019 г.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати процесуални нарушения при оценка на събрания доказателствен материал, което е довело до необоснованост на изводите. Достъп до касационен контрол се мотивира с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси, които според касатора са обуславящи изводите на съда и са включени в предмета на спора. Въпросите са следните:

1. „При формиране на правния извод за неоснователност на правоизключващото възражение за изключен риск „груба небрежност“ и при приети заключения по инициална и повторна експертизи, които са в противоречие, следва ли въззивният съд да изложи мотиви защо не възприема изводите на вещото лице по приетата в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, респективно защо възприема изводите на приетата от него повторна единична експертиза?“

2. „При формиране на правния извод за неоснователност на правоизключващото възражение за изключен риск „груба небрежност“, обусловено и от материалната доказателствена сила на официален документ, чиято истинност /в частта вярност/ е своевременно и надлежно оспорена, следва ли въззивният съд да процедира по реда на чл. 193-194 ГПК, съответно да се произнесе по оспорването, в случаите, в които подобно процедиране /произнасяне не е осъществено в първоинстанционното производство?“

3. „При формиране на правния извод за съществуване на вземането за застрахователно обезщетение по имуществена застраховка на МПС „КАСКО“ следва ли въззивният съд в мотивите си да обсъди дали събитието, въз основа на което се претендира обезщетение, представлява застрахователно събитие съобразно императивно установените в §1, т. 3 и т. 4 ДР КЗ кумулативни критерии, при положение, че такова оспорване е надлежно направено с отговора на исковата молба?“

4. „Осъществените от застрахования по имуществена застраховка „КАСКО“ действия или бездействия при условията на груба небрежност, довели до настъпване на увреждащо събитие със застрахования обект, представляват ли застрахователно събитие съобразно дефинираните в §1, т. 3 и т. 4 ДР КЗ кумулативни критерии?“

5. „В случаите на частично предявен иск по имуществена застраховка и при уважено от съда възражение за редуциране на застрахователното обезщетение поради неизпълнение на договорни задължения по застрахователния договор, когато размерът на това редуциране е определен като съотношение, следва ли това съотношение да се приложи към частично предявената част от вземането, респективно същото пропорционално да се намали?“

По отношение на въпроси едно, две, три се сочи отклонение от казуална практика на ВКС, а по отношение на останалите въпроси се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В касационната жалба се прави искане за постановяване на определение, с което въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено с присъждане на разноски.

Ответникът по касация „МВЕЦ Ракита“ ООД оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. В отговора се изразява становище за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Заявява се искане за присъждане на разноски.

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е преценил за безспорно между страните обстоятелството, че касаторът извежда своята материалноправна легитимация от валидни договор за цесия и застрахователен договор на имущество. Очертал е механизъм на ПТП, според който водачът на лек автомобил „Ауди Q7“, рег. [рег.номер на МПС], поради несъобразена скорост в зона на ляв завой при [населено място], е напуснал пътното платно вдясно и се е блъснал в скат на канавка. Съставът на Апелативен съд София е кредитирал изслушаното и прието в хода на въззивното производство експертно заключение и е приел, че твърдението на ищеца причина за настъпилото ПТП да е неправилно навлизане на друго превозно средство в неговата пътна лента е неоснователно. Съдът е възприел посочената от вещото лице скорост на движение преди настъпване на ПТП - 70 км/ч, а в момента на удара – 46 км/ч. Счел е, че произшествието е било предотвратимо при скорост 47 км/ч при ограничение на скоростта в зоната. Относно разрешената скорост мнозинството на състава е приело, че е налице противоречие в писмените доказателства, а именно писмо рег. № 94-00-8/03.01.2020 г. и писмо рег. № 53-00-495/28.07.2020 г., и двете подписани от Г. С., директор на Областно пътно управление Д. при Агенция „Пътна инфраструктура“. С първото писмо се удостоверява, че в зоната на удара ограничението на скоростта е 50 км/ч, а във второто - че ограниченото е 30 км/ч. Поради противоречие между сочените официални свидетелстващи документи, съдът е извел заключение, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване какво е било действителното ограничение на скоростта в процесния участък. Представените от ответника с отговора на исковата молба снимки са коментирани в мотивите като веществени доказателства без достоверна дата, които не могат да удостоверят по категоричен начин, че на 28.08.2019 г. в процесния участък е имало пътен знак с ограничение на скоростта 30 км/ч. Въззивният съд не е обсъдил релевираното от ответника в първоинстанционното производство оспорване на удостовереното с писмо рег. № 94-00-8/03.01.2020 г., по повод на което е издадено удостоверение и ангажирано като доказателство писмо рег. № 53-00-495/28.07.2020 г. Като краен извод съдът е счел, че не е налице груба небрежност от страна на ищеца, поради което е отменил решението на СГС и е осъдил застрахователното дружество да заплати търсеното обезщетение.

Решението е подписано с особено мнение на съдията докладчик, в което е възприето становището, че в зоната на удара е имало знак, ограничаващ скоростта до 30 км/ч, както и такъв, указващ предстоящ опасен ляв завой. Поради тази причина водачът на л.а. „Ауди Q7“, рег. [рег.номер на МПС] е проявил груба небрежност, която изключва отговорността на застрахователя.

Налице е основание за достъп до факултативен касационен контрол.

Вторият въпрос има характер на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като се явява обуславящ произнасянето на въззивната инстанция. Въззивният съд е процедирал в отклонение от посочената в изложението на основания за достъп до касация съдебна практика /решение № 249/2012 г. по гр. д. № 270/2012 г. на II ГО, решение № 208/2019 г. по гр. д. № 4983/2017 г. на III ГО/, а също така и в отклонение от разрешението, дадено с т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо, следва да бъде допуснат касационен контрол за законосъобразност на въззивното решение. Въпросът, за отговор на който ще бъде допуснато касационно обжалване, съгласно разясненията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, с ледва да се уточни в следния смисъл: „ При заявено оспорване истинността на официален удостоверителен документ следва ли въззивният съд да процедира по реда на чл. 193-194 ГПК, съответно да се произнесе по оспорването, ако това не е сторено от първоинстанционния съд ?“

По останалите въпроси съдът ще се произнесе с акта си по същество.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 520 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 от ГПК Върховният касационен съд, първо търговско отделение