Определение № 248 от 17.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5476/05.07.2019 г. на КПКОНПИ, представлявано за нуждите на процеса от А. П., инспектор в ТД на КПКОНПИ – П., срещу определение № 269 от 26.06.2019 г. на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д. № 337/2019 г. за потвърждаване на определение № 286 от 17.04.2019 г. на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 7/2018 г., с което производството по предявения срещу С. Б. Г., „ Студио С“ ЕООД / представлявано от С. Б. Г. и Б. М. Б./, „Антарес – 1“ ЕООД и „Авивас“ - ЕООД / последните две представлявани от Б. М. Б. / за отнемане в полза на Държавата на имущество на обща стойност 2 152 494. 25 л. иск с правно основание чл. 74, ал.1 ЗОПДНПИ ( отм.), е прекратено като недопустимо поради изтичане на предвидения в чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ ( отм.) срок, приет за преклузивен. Обжалваното определението се атакува като неправилно като се иска отмяната му, алтернативно спиране на производството до приключване с тълкувателно решение на висящо ТД № 1/2018 г, на ОСГК на ВКС. Поддържа се, че правото на иск на Държавата за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност не се погасява с изтичането на определен срок, тъй като такъв срок изобщо не е предвиден от законодателя. Единственият срок по ЗОПДНПИ (отм.), който законодателят е предвидил с оглед възникването и упражняването на правото на иск, е срокът по чл. 73, ал. 1 от този закон, респективно чл. 152 ЗПКОНПИ, и този срок е давностен, следователно правото на иск не се погасява и процесът е допустим. По-късното приключване на проверката и по –късното вземане на решение за образуване на производството по отнемане, не накърняват правната сфера на проверяваното лице, след като не се променя предметния времеви обхват на същата, който е фиксиран от закона още при нейното започване. Във връзка с тези оплаквания е поставен в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване въпросът за характера на срока по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ отм. – дали е инструктивен или преклузивен, респективно дали изтичането му погасява материалното право на Държавата да отнеме незаконно придобито имущество, а оттам и правото на иск и дали влече недопустимост на производството по отнемане на това имущество. Във връзка с поставения въпрос се поддържат едновременно специалните основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, която се цитира, както и по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за необходимост от произнасяне на ВКС с оглед точното приложение на закона и за развитието на правото. Поддържа се и очевидна неправилност като самостоятелно основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. От ответниците по иска и по касация, в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, е постъпил, чрез адв. Д. И., общ писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, а под евентуалност жалбата се оспорва като неоснователна. С определение № 351 от 30.09.19г.състав на Четвърто гражданско отделение е спрял производството по делото до приключване на ТД № 1/18г.на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено и обявено,поради което съдебното производство по настоящото дело следва да бъде възобновено. В него е дадено разяснение,че изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.),съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно почл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. За да потвърди определението на Старозагорския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, въззивният съд е приел,че е сезиран след срока по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./ Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, намира,че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – по поставения правен въпрос в обжалваното въззивно определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тълкувателното решение,поради което касационно обжалване следва да се допусне,да се отмени прекратителното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.