Определение № 747 от 18.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2052/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 116 от 11.03.2025г. по гр.д. № 724/2024г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 68 от 10.06.2024г. по гр.д. № 97/2023г. на Пирдопски районен съд, с която е отхвърлен предявения от С. С. Б. и С. Г. Б. против Р. С. Ш. и К. А. Ш. иск по чл. 108 ЗС относно 1/2 ид.ч. от КИЛЕР в еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *****, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ от 88,00 кв.м., изградена в УПИ *-*, в кв. 46, целият с площ от 458 кв.м., с идентификатор № ***, който килер се намира на етаж първи от сградата. Касационната жалба е подадена от ищците С. С. Б. и С. Г. Б. чрез А. Д.. Твърди се, че Съдът неправилно е включил в състава на чл. 108 ЗС изискването за законност на строежа като предпоставка за уважаване на иска. За обосноваване достъпа до касационно обжалване касаторите сочат основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по два правни въпроса. Позовават се и на очевидна неправилност. Ответниците по касационната жалба Р. С. Ш. и К. А. Ш. са депозирали писмен отговор, изготвен от пълномощника адв. И. Ц., в който считат решението за правилно. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск по чл. 108 ЗС предявен от С. С. Б. и С. Г. Б. срещу Р. С. Ш. и К. А. Ш. за признаване за установено, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от килер, намиращ се на първия етаж от еднофамилната двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *****, находяща се в [населено място], [улица] за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху 1/2 ид. ч. от килера. Ищците заявяват, че ползват помещението от изграждането на сградата, но от една година ответниците ограничили достъпа им до него; според тях то представлява част от притежаваната от тях в съсобственост къща. На калкан с къщата им има лятна кухня, която ответниците използват и представлява сграда на допълващо застрояване с идентификатор № ****. Ответниците оспорват иска; заявяват, че притежават 1/6 ид.ч. от поземления имот и са собственици на масивна лятна кухна с площ 46 кв.м., заснета като сграда с идентификатор ****. Признават, че владеят складовото помещение, което е ситуирано в сградата на ищците, но има самостоятелен вход откъм двора, като твърдят, че владението е установено от изграждане на тази сграда. Навеждат възражение за придобиване собствеността върху процесния обект по давност. Установено е, че с нотариален акт № 175/2006г. ищците С. С. Б. и С. Г. Б., от една страна, и Н. С. Н. и Е. Н. Н., от друга, са признати за собственици в режим на СИО на по 1/2 ид. ч. от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 88,00 кв.м., състояща се на първи етаж от проход за преминаване, входно антре с вътрешно стълбище, трапезария с кухненски бокс, две бани и килер, и на втори етаж от две дневни стаи, две спални и два дрешника, която сграда е построена в съсобствено дворно място, представляващо УПИ *-*, с площ от 458 кв.м., в кв. 46 по регулационния план на К.. Сградата е построена, след като със заявление по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ/отм./ от 18.10.1990г. К. А. Ш., В. А. Г., П. Г. С. и А. Ф. Г., като съсобственици на къща с дворно място - парцел *-* в кв. 46, с площ от 500 кв.м. са дали съгласието си в свободното строително петно на изгорелия обор Н. С. Н. и С. С. Б. да построят жилищна сграда по утвърден архитектурен план. Издадено е Разрешение за строеж № 45 от 02.11.1990 г. за обект: „Адаптация на стопанска сграда в жилищна“ на името на Н. С. Н. и С. С. Б.. От показанията на св. Г. се установява, че до преди година и половина процесното помещение се е ползвало от двете семейства - страни по делото, след което между тях възникнал конфликт и наследниците на Ш. (ответниците) поставили катинари, вследствие на което Б. вече не могат да го ползват. Той заявява, че познава добре къщата и процесната постройка, тъй като е извършвал строително-ремонтни дейности в нея; сочи, че килерът е разположен в границите на сградата на Б. и няма нищо общо с другата сграда, която е на Ш., в това число и покривната конструкция; в килера може да се влиза и от двете сгради, тъй като входът за него е от външната страна. Помещението е с две врати, една до друга, едната от които правил свидетелят. Свидетелката Ц. заявява, че 1989г.- 1990г. оборът, който се намирал в двора, изгорял и всички сестри и един брат (съсобственици на терена) дали съгласие на голямата сестра Т. К. (ищцата С. е нейна дъщеря) да си построи къща на мястото на обора, а сестрата К. и Р. да си направят там 6 кв.м. мазе, защото те имат две стаи в лятната кухня. Това мазе било направено и измазано от Р. Ш., с врата откъм двора. Помещението се намира между къщата на Б. и лятната кухня на Р. и К.. Според свидетелката помещението е ползвано като мазе от Р. и К., тъй като ги виждала там да съхраняват зимнина, а наследниците на другата сестра - С. и Н. свидетелката не е виждала да ползват килера, но не знае дали достъпът им до него е ограничен от Ш.. От заключенията и на двете изслушани пред районния съд технически експертизи се установява, че процесното помещение е с обслужващо предназначение - склад, с вход от двора, непосредствено до входа на сградата на ищците с идентификатор **** и няма функционална връзка със сградите в поземления имот. В представения от ищците архитектурен проект за къщата им е предвиден килер, но на място не е изпълнен както е по проект; не са представени екзекутивни чертежи за направени промени по време на строителството, така че съществуващият към момента килер не съответства на този по строителните книжа. Обектът не е самостоятелна сграда и за него няма отделни строителни книжа. Размерите на процесния килер са 6,55/1,25 м., с полезна площ от 8,19 кв.м.; заключва се с катинар, монтиран на външната от двете входни врати, а двете входни врати се заключват с един и същ обикновен ключ. При тези фактически обстоятелства въззивният съд е посочил, че от събраните доказателства, вкл. експертните заключения, не е установено приземният етаж на жилищната сграда да е бил предвиден по архитектурен проект за складово помещение - килер, както и че за килерът липсва издадено удостоверение за търпимост, няма такова и за смяна на предназначението, нито е налице одобрен инвестиционен проект. Въз основа на учреденото през 1990г. по реда на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ(отм.) в полза на Н. С. Н. и С. С. Б. право на строеж на мястото на изгорелия обор е изградена жилищна сграда и гараж, като тази сграда с идентификатор **** е построена след тази с идентификатор ****, която е собственост на ответниците. Според архитектурния проект предвиденият килер в жилищната сграда не е реализиран, така че констатираното на място не отговаря на проекта; процесното помещение се намира на мястото в проекта, предвидено за тоалетна и част от килера, като е оформен самостоятелен вход от двора. Съдът е посочил, че представеното разрешение за строеж за адаптация на стопанската сграда за жилищни нужди е издадено на 02.11.1990г. и съгласно чл.153, ал.2, т.2 от ЗУТ е загубило правно действие поради липса на последващи документи, удостоверяващи завършването на грубия строеж до пет години от започване на строителството. Липсват и екзекутивни чертежи за направени промени по време на строителството. Обектът е построен и се намира непосредствено до входа на сграда с идентификатор ****, за която е представено Разрешение за строеж № 45/02.11.1990г. Същият не представлява самостоятелна сграда, поради което не разполага и с отделни строителни книжа, като в него се влиза през самостоятелен вход от двора, до входа на сграда с идентификатор ****. При тези констатации въззивният състав е приел, че ищците не са доказали, че са собственици на спорния обект и че ответниците го владеят или държат без основание. Препратил е и към мотивите на първата инстанции на основание чл. 272 ГПК. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че такива са налице. Поставени са правните въпроси: 1/ предмет ли е на изследване в производството по чл.108 ЗС обстоятелството дали един строеж е законен или не; 2/ представлява ли принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС помещение, което се намира в строителните граници на жилищна сграда, но липсва одобрен архитектурен проект и строителни книжа за неговото преустройство. Визира се основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с Решение № 60087 от 28.06.2021г. по гр.д. № 3984/2020г. на ІІ г.о. и Решение № 233 от 27.11.2012г. по гр.д. №195/2012г. също на ІІ г.о. В първото от тях се приема, че законодателят не е изключил незаконните строежи от обектите, върху които могат да съществуват вещни права; незаконният строеж е годен обект на вещни права, същият може да бъде придобиван от субектите по всички уредени в закон придобивни способи. При спор за собственост на незаконен строеж е относимо единствено дали има влязла в сила заповед по чл.225 или чл.225а ЗУТ за премахване на строежа. Във второто решение е дадено тълкуване, че незаконни строежи могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, както и е допустима делба на сграда, която е незаконна. Предвид решаващият извод на въззивния съд, че ищците не са доказали правото си на собственост, защото претендираното помещение - килер не разполага със строителни книжа и удостоверение за търпимост, то е налице е несъответствие с посочената практика и следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос, обобщен и уточнен от съда така: пречка ли е за уважаване на иск по чл. 108 ЗС обстоятелството, че спорното помещение, което не е самостоятелен обект на собственост, е изградено в отклонение от архитектурния проект на сградата, без одобрен проект за преустройство и за него липсва удостоверение за търпимост. За разглеждане на касационната жалба касаторите дължат държавна такса в размер на 25,56 евро, равняващи се на 50 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.