Определение № 442 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 227/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на Е. Б. С. против определение № 8655 на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 2042/2010 г. С него е потвърдено определение на Софийски районен съд, с което исковата молба е върната поради неотстраняване на нередовностите й, като делото е прекратено. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. След многократно давани указания за необходимостта от представяне на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и за неговото съдържание, страната е представила молби от 07.02.2011 г., 13.09.2010 г. и 15.09.2010 г., в които обосновава основанията за допускане на касационното обжалване. По съществото си те са твърдение за неправилност на въззивното определение, като видно от съдържанието както на касационната жалба, така и на допълнителните молби, страната не е наясно с изискванията за редовност на искова молба. Касаторът не е формулирал правни въпроси, нито такива могат по пътя на уточнението да бъдат изведени от касационната инстанция. От друга страна, не е ясно какво налага разглеждане на касационната частна жалба и с оглед допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, след като е ясно, че редовната искова молба е условие за допустимост на исковото производство, а задължителна част от нейните реквизити са изложение на правопораждащите юридически факти, петитум, цена, когато искът е оценяем, какъвто е този „за обезщетение” и представяне на доказателства за платена държавна такса. Преповтаряне на неясни, взаимноизключващи се твърдения и искания от исковата молба, не съставляват уточняване на същата. В заключение, не са налице условия за допускане на касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът