Определение № 570 от 24.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1984/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. срещу решение № 198 от 24.04.2024г. по в.гр.д. № 210/2024г. на Окръжен съд – Плевен. Решението се обжалва в частта, с която, като е потвърдено частично и е отменено частично решение № 256 от 18.12.2023г. по гр.д. № 594/2022г. на Районен съд – Ловеч, ЗД“ Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на С. В. М. сумата от 5 000 лева обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ за претърпените от нея неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.05.2022г. в [населено място], област Плевен, със законната лихва за забава от 01.06. 2022г. до окончателното плащане, и по предявения обратен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ касаторът, като делинквент, е осъден да заплати на застрахователното дружество същата сума.

Оплакванията в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно. Необоснован е изводът на съда, че е била налице загуба на съзнание и памет на С. В. М.. Изводът противоречи на събраната по делото медицинска документация, съдебно медицинската и психолого-психиатричната експертиза. Трябвало е да се отчете, че завишената тревожност е особеност на личността на пострадалата. Въззивният съд не е съобразил характера на травматичните увреждания и периода на възстановяване; че няма последици относно придвижването и възможността за труд, а С. В. М. е напълно възстановена. Не са съобразени обстоятелствата, при които е извършено ПТП. Взети са предвид показанията на майката, която е пряко заинтересована от изхода на делото. Присъденото обезщетение не отговаря на обществените представи за справедливост и икономическа обстановка в страната. Обезщетението е прекомерно и не отговаря на действително претърпените болки и страдания.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. По какъв начин следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в правилата на чл. 52 от ЗЗД, и по какви критерии следва да се определи размерът на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди?

2. Следва ли въззивният съд при определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди да извърши задължителна и подробна преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливост, както и следва ли да обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по чл. 52 от ЗЗД?

Според касатора въззивният съд е постановил решението си в противоречие с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, както и решение № 223 от 27.12.2016г. по гр.д. № 1839/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 32 от 19.02.2015г. по гр.д. № 2269/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 223 от 20.12.2018г. по гр.д. № 1594/2018г. на ВКС, ГК, решение № 390 от 08.01.2013г. по гр.д. № 920/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 38 от 13.03.2013г. по гр.д. № 323/2012г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.

От насрещните страни по жалбата ЗД“ Бул Инс“ АД и С. В. М. не са подадени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

С. В. М. е подала насрещна касационна жалба с изложение срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска й по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над 5 000 лева до пълните претендирани 20 000 лева обезщетение.

С подаден отговор ЗД“ Бул Инс“ АД излага, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба на Д. Г. Д. е редовна като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че към 13.05.2022г. ЗД“ Бул Инс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил „Хонда ЦРВ“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, около 7.00 часа, в [населено място], област Плевен, [улица], е настъпило пътнотранспортно произшествие по причина на водача на застрахования автомобил Д. Г. Д.. При движение със скорост от около 92 км/ч (неразрешена за населеното място и близка до критичната на занасяне), на ляв завой автомобилът е излязъл от своята пътна лента и е навлязъл в насрещната, при което е била ударена С. В. М., пешеходец. Тя се е движила в непосредствена близост до края на асфалтовата настилка. Водачът е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата от закона норма (1.77).

За механизма на ПТП в първоинстанционното производство е била изслушана съдебна автотехническа експертиза. Разпитани са били свидетели (пътните полицаи С. С. и И. П.). Заключението и показанията на свидетелите са били възприети от въззивния съд изцяло.

Също съгласно възприетото от въззивния съд, при пътния инцидент на С. В. М., тогава на 29 години, са били причинени охлузни рани в лумбалната област и сериозни насинявания в лява тазова половина, двете мишници и коленете. При удара от автомобила тя за кратко загубила съзнание (конградна амнезия). Тъй като била с двете си деца, на 10 и на 5 години, които водела към училище, изпитала силни притеснения за състоянието им. Когато дошла в съзнание, не знаела какво се е случило с децата, а в последствие – как се е отразил върху тях стресът от преживяното. Непосредствено след инцидента била прегледана от лекар от център за спешна медицинска помощ, а в последствие били извършени допълнителни медицински прегледи в болница (клинични прегледи от невролог и психиатър). Извършена е била образна диагностика. С. В. М. изпитвала болки по наранените части на тялото, главоболие. Възстановителният период за претърпените травматични увреждания е бил около две седмици, но при нея настъпило още нарушение на съня, липса на енергия, раздразнителност.

Тези обстоятелства са били възприети от въззивния съд въз основа на показанията на свидетелите В. М., близък на ищцата, и Й. К., нейна майка. Отделно от това ищцата е дала обяснения по реда на чл. 176 от ГПК. Съдът е съобразил още заключенията на изслушаните в първоинстанционното производство медицинска експертиза и комбинирана съдебна психологическа и психиатрична експертиза. Съгласно заключението на комбинираната експертиза за С. В. М. случилото е било неочаквано интензивно стресогенно събитие. Тя е преживяла безпокойство във връзка със състоянието си и тревога за децата си. Преживеният травматичен стрес е бил определен от вещите лица като остра стресова реакция.

Въз основа на обстоятелствата на конкретния случай, за справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД от въззивния съд е била определена сумата от 5 000 лева и за тази сума искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ е бил уважен. Присъдена е била и лихва за забава от 01.06.2022г., дата на завеждане на застрахователната претенция, до окончателното плащане.

Тъй като при пътния инцидент водачът Д. Г. Д. е управлявал МПС под въздействие на алкохол, е бил уважен и обратният иск на застрахователя по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.

При тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора Д. Г. Д. въпроси относно приложението на чл. 52 от ЗЗД и определянето на размера на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е определил обезщетение за такива вреди във връзка с иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ и обратен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, а според касатора – делинквент, конституиран като подпомагаща страна по първоначалния иск и ответник по обратния, обстоятелствата, обосноваващи размера на обезщетението, не са били правилно установени и оценени. Така въпросите са от значение за изхода на конкретното дело, съгласно изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ.

По отношение на въпросите не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд.

Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и да съобразяват значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при телесните увреждания са посочени характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд, на която се позовава и самият касатор - за необходимост от точно очертаване на релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и тяхното оценяване.

По делото това е било направено от въззивния съд. Отчетено е било, че при пътния инцидент от 13.05.2022г. С. В. М. е претърпяла травматични увреждания, но освен това е имало значителни психически страдания и неудобства, довели до безсъние, липса на енергия, раздразнителност. Това е било поради характера на преживяното от нея - внезапно и неочаквано стресогенно събитие. Тя е изпитала силен страх за собствения си живот, но и за живота и здравето на децата си, които са били свидетели на инцидента. Докато е водила децата на училище рано сутрин, М. е била връхлетяна от автомобил, управляван с повече от 40 км/ч над разрешената скорост за населеното място, от водач (касатора) с концентрация на алкохол в кръвта значително над допустимата от закона норма. Наложителни са били последващи медицински прегледи и изследвания, ангажирали времето и вниманието й. Нарушен е бил нормалният й ритъм на живот. Всички тези обстоятелства са били приети от въззивния съд като относими към присъденото обезщетение от 5 000 лева, а не възможните (хипотетични) по-тежки травматични увреждания и психически последици от пътния инцидент.

Дали е била налице загуба на съзнание и памет при С. В. М., както и дали тревожността й е била особеност на личността или е следвала и от други житейски обстоятелства, е фактически въпрос, който не може да бъде решаван във фазата по допускане на касационно обжалване. Това е и относно показанията на разпитаните по делото свидетели и начина, по който те са били оценени от въззивния съд.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Плевен в обжалваната от Д. Г. Д. негова част.

Поради недопускането на касационно обжалване по жалбата на Д. Г. Д., касационната инстанция не дължи произнасяне по искането за осъществяване на касационен контрол, заявено в насрещната касационна жалба на С. В. М. (чл. 287, ал. 4 от ГПК).

Воден от горното съдът