Определение № 110 от 06.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1441/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на РПК „Р.”-гр.Е. П. срещу определение № 405 от 15.12.2012 г. по гр.д.№ 755 от 2012 г. на Върховния касационен съд, Първо г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК подадената от РПК „Р.” касационна жалба срещу решение № 197 от 02.05.2012 г. по гр.д.№ 22 от 2012 г. на Софийския окръжен съд. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли той да бъде отменен. В писмен отговор от 20.02.2013 г. пълномощникът на ответника по частната жалба [община] оспорва същата. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 и чл.286, ал.2 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: С обжалваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на РПК „Р.” с мотив, че същата е недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК. Съгласно този текст от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая е предявен установителен иск за собственост върху имот, чиято цена съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК е равна на данъчната оценка на процесния имот, а ако няма такава- на пазарната цена на вещното право. Видно от представеното удостоверение № [ЕГН] от 26.07.2010 г., данъчната оценка на имота е 964,70 лв., тоест много по-малко от 5000 лв. Поради това определението за оставяне без разглеждане на касационната жалба срещу решението по този иск на основание чл.280, ал.2 от ГПК е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в частната жалба, че във всеки конкретен случай ВКС следва да преценява каква е цената на иска и дали решението по този иск подлежи на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, ограничаваща касационното обжалване на решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и на търговски дела с цена на иска до 10 000 лв., не дава възможност за преценка, а е задължителна за прилагане за всички решения на въззивни съдилища по дела по оценяеми искове, какъвто съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК е и предявеният по настоящото дело иск. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия