Определение № 1451 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 563/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Ю. В. Б. касационна жалба срещу решение № 319/31.10.2022 г. по в. гр. д. № 472/2022 г. на ОС- Добрич, постановено по реда на чл. 294 ГПК, с което е потвърдено решение № 260257/17.11.2020 г. на РС- Добрич по гр.д. № 4042/2019г., с което е отхвърлен предявения от Ю. В. Б. против „Електроразпределение север“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на недължимостта на сумата от 7 761,73лв. по издадента фактура №[ЕИК]/24.09.2019 г. за изразходвано количество ел. енергия за периода 16.04.2016 г./13.06.2019 г., представляваща корекция на количеството потребена енергия за обект в [населено място], общ. Д., [улица], с присъждане на разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, ато постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане до касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Задължен ли е въззивният съд да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните?“. Сочи се и основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по отношение, на което са формулирани въпросите: 1. “Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?; 2. „От правно значение ли са причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрития регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показанията в този регистър е безспорно установен?“; 3/. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и за изложи съображения защо ги приема или отхвърля като недостоверни?“; 4/. „Задължен ли е въззивният съд да съобрази и обсъди при решаване на делото всички доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, и да изложи собствени мотиви при постановяване на решението си?“; 5/. Как съдът трябва да преценява доказателствената сила на експертизата?; 6/. „Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички доказателства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?; 7/. „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“. Общо се сочи и основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК- очевидна неправилност. С писмения си отговор ответникът по касационната жалба „Енергоразпределение- север“ АД изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С решение № 71/11.07.2022 г. по гр. д. № 2837/2021 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., е отменено предходното въззивно решение № 260109/28.04.2021г. по в. гр. д. № 40/2021 г. по описа на ОС- Добрич и делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав, с указания за назначаване на софтуерна експертиза за изясняване на релевантни за спора обстоятелства. При повторното разглеждане на делото, въззивният съд е изложил, че възприема изцяло заключението на вещото лице инж. В. З., изготвено съгл. дадените от касационната инстанция указания, с което е потвърдено установеното с метрологичната експертиза на БИМ нарушение във функционалността на електромера и причината за него – неправомерно софтуерно въздействие, съставляващо волеви човешки акт, активирало в несъответствие с избраната от крайния клиент тарифност за измерване два допълнителни скрити регистри, който са започнали да измерват потребената електрическа енергия по зададена в неопределен ден тарифна схема между датата на монтажа и датата на проверката. Софтуерното въздействие е извършено с цел записаното в активираните в негов резултат потребление да остане скрито за инкасатора при ежемесечните отчети на СТИ и да не се начисли в сметката на Б. в негова полза и във вреда на дружеството. Намерил е, че липсата на установена начална дата на софтуерното въздействие и начален момент на отчитане на доставената ел.енергия в невизуализирани тарифни регистри е нормативно преодоляна - релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект, съобразно нормата на чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ, което обстоятелство е съобразено от ответника по процесното правоотношение, тъй като е установено електромера да е монтиран в имота на ищеца на 15.04.2016г., за което е съставен констативен протокол №М2041288, според записите в който показанията за активираните тарифни регистри 1.8.1 и 1.8.2 са нулеви, т.е. обосновава се извода, че монтираният електромер е нов, в който смисъл и заключението на вещото лице, а крайният е датата на проверката от служители на дружеството. Приел е, че новите тарифни схеми са действали за целия исков период,за който се цели да бъде отречено вземането на дружеството, като с оглед заключенията на вещите лица, цялото записано количество електрическа енергия в тарифните регистри е преминало през инсталацията на енергоснабдения имот, потреблението му е било възможно, а остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в скрития регистър на процесното СТИ е правилно извършено по цени за технологични разходи, съобразно нормата на чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ. Ето защо е заключил, че исковата претенция е неоснователна. По основанията за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения въпрос. Въпросът обуславя изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практика на ВКС. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви и по направените във въззивната жалба доводи и възражения. Общият, неконкретизиран довод за необсъждане на всички представени доказателства и доводи, и възражения на страните се свежда до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първия въпрос. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай по поставения въпрос не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По този въпрос е формирана трайноустановена практика на ВКС, че указанията за извършване на процесуални действия, дадени от ВКС при връщане на делото за ново разглеждане, са задължителни за въззивния съд, която не се налага да бъде променяна и с която съдебният състав на въззивната инстанция се е съобразил като е д опуснал изготвянето на съдебно- техническа експертиза от софтуерен специалист по поставените от касационната инстанция въпроси. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по втория въпрос. По този въпрос, съгл. дадените в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. разяснения, не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По въпросът е налице и трайноустановена практика на ВКС, съгласно която в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИККЕ не е отдадено правно значение на обстоятелството, довело до наличието на измерени количества електроенергия в невизуализирания регистър на електромера, като се изхожда от това, че за да бъдат измерени тези количества, то те са преминали през СТИ и са реално потребени; в този случай е без значение обстоятелството дали измерването на електроенергията в невизуализирания регистър на електромера се дължи на техническа повреда или на съзнателна човешка намеса, доколкото електроенергията е доставена, а остойностяването й е по реда на чл. 56 от ПИКЕЕ- по цени за покриване на технологични разходи; суми по този ред не могат да бъдат начислявани, когато се установи, че показанията в невизуализирания регистър се дължат на такава техническа повреда, при която отразените количества електроенергия не са реално преминали и измерени, а е налице само неправилно отражение в паметта на електромера; във всички случаи, когато основанието за начисляване на сумите по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е налице, потребителят може да бъде задължен само за тази част от отчетената в невизуализирания регистър на електромера електрическа енергия, която е измерена след монтажа му на обекта на това лице, като доказването на действителния размер на тази част е в тежест на лицето, което извършва начислението, която практика не се налага да бъде променяна и с която съдебният състав на въззивната инстанция се е съобразил. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по шестия въпрос. По този въпрос, съгл. дадените в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. разяснения, не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По въпросът е формирана и трайноустановена практика на ВКС, съгласно която при преценката на релевантните за спора факти съдът следва а изхожда от логическите и научните правила, обезпечаващи истинността на неговите констатации, която не се налага да бъде променяна и с която съдебният състав на въззивната инстанция се е съобразил, като е кредитирал заключенията на СТЕ и е формирал извод за практически максималното количество ел. енергия, която би могла да премине през съоръженията в обекта на абоната за предявения период с оглед особеностите му като битов и пропускателната възможност на наличния предпазител. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по третия и четвъртия въпроси. В случая по тези въпроси, съгл. дадените в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. разяснения, не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По въпросите е налице и трайноустановена практика на ВКС, съгласно която съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици- чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, която практика не се налага да бъде променяна и с която съдебният състав на въззивната инстанция се е съобразил. Общият, неконкретизиран довод за необсъждане на всички представени доказателства и доводи, и възражения на страните се свежда до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване по поставения пети въпрос. По този въпрос, съгл. дадените в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. разяснения, не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По въпросът е формирана и практика на ВКС, съгласно която заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото; съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл.202 ГПК, а да прецени доказателствена му сила съобразно обосноваността му, като независимо от това дали възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, която практика не се налага да бъде променяна и с която съдебният състав на въззивната инстанция се е съобразил. Въззивният съд е приел, че цялото записано количество ел. енергия в тарифните регистри е преминало през инсталацията на енергоснабдения имот, потреблението му е било възможно, а остойностяването на консумираната ел. енергия, отчетено в скрития регистър на процесното СТИ правилно е извършено по цени за технологични разходи, съобразно чл.56, ал.3 ПИКЕЕ и абонатът дължи действително доставеното количество електроенергия, което се доказва от СТЕ по делото, които му изводи са изцяло в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, която не се нуждае от промяна. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по поставения седми въпрос. По този въпрос, съгл. дадените в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. разяснения, не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По въпросът е налице константна съдебна практика, съгласно която в зависимост от това дали се установява пряко релевантния за спора факт или се установява такъв факт, от който може да бъде направен извод за съществуването на правнорелевантния факт, доказването бива пряко или косвено. При косвеното доказване се установяват факти от действителността, които се намират във връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното производство. Установяването на тези факти и връзката им с подлежащия на доказване в производството правно релевантен факт е основанието правно релевантния факт да бъде счетен за доказан. Самите доказателствени факти не са нормативно предопределени, а възможният им кръг е неограничен, като връзката им с подлежащия на доказване правнорелевантен факт се определя във всеки конкретен случай. Всеки факт може да се окаже в такава връзка с подлежащия на доказване правнорелевантен факт, че да може да послужи за обосноваване на извод за неговото съществуване или несъществуване, като наличието на такава връзка се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретното производство. За да може косвеното доказване да послужи за нуждите на главното такова, чрез него трябва да бъде установена такава система от доказателствени факти, която като изключва всяка друга вероятност, да създаде сигурност, че правнорелевантния факт, за съществуването на който се прави извод от съвкупността на доказателствените факти действително се е осъществил. Един правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. Затова не съществува пречка главното доказване, което е и пълно такова да бъде реализирано чрез косвени доказателства. Изводите на въззивният съд са изцяло в съответствие с тази практика, която не се нуждае и от промяна. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 319/31.10.2022 г. на ОС- Добрич, ГО, постановено по в.гр.д.№ 472/2022г. С оглед изхода на спора Ю. Б. следва да бъде осъден да заплати на „Електроразпределение север“ АД направените и пред касационната инстанция разноски в размер на 2580 лв.- реално заплатен адв. хонорар, с включен ДДС. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,