Определение № 185 от 16.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2010 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от Д. С. Костова от[населено място],чрез процесуалния си представител- адвокат Д. против въззивно решение № 221 от 6.07.2010г. по в.гр.д. № 604/2010г.на Великотърновски окръжен съд,с което е отменено решение от 30.01.2010г. по гр.д.№310 по описа за 2007г. на Павликенски районен съд в частта, в която искът на Д. С. Костова против [фирма][населено място] за обезщетение за пропусната полза в размер на наемната цена по договора от 26.01.2001г.,впоследствие анексиран,за периода от 10.05.2006г.до 30.07.2007г.е отхвърлен за разликата от присъдената сума от 900.90лв.и относно присъдената лихва от 63.74лв.-изцяло и вместо това е постановил друго,с което е осъден ЕТ”В. Б.”да заплати на Д. С. Костова на основание чл.79 ал.1,във вр.с чл.236 ал.2 от ЗЗД- сумата от 186.12лв.,представляваща обезщетение за пропусната полза в размер на наемната цена по договора от 26.01.2001г.,впоследствие анексиран,за периода от 10.05.2006г.до 30.07.2007г.,ведно със законната лихва,считано от 3.08.2007г.до окончателното й изплащане и са присъдени следващите се разноски.В останалата обжалвана част решението е оставено в сила. Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за цената,по която следва да бъде определено дължимото обезщетение за пропусната полза,което наемодателят има право да получи от наемателя при продължаване на ползването на наетия имот след прекратяване на наемния договор.Представя решения/без задължителен характер/на ВКС,в които за определяне на това обезщетение са използвани три подхода- да се съобрази договорената наемна цена /решение № 2040 от 14.10.2005г.по гр.д.№ 1342/04г.на ІVг.о./, да се определи обезщетение,което не може да е по-малко от уговорения наем /решение № 952 от 22.10.2008г.по гр.д.№ 6488/07г.на ІІІг.о./, съобразно средния пазарен наем /решение №134 от 8.05.2009г.по гр.д.№ 185/08г.на ІVг.о., № 1232 от 28.11.2005г.по гр.д.№ 701/03г.на ІVг.о./ Въпросът се поставя,защото в конкретния случай- въззивният съд е подходил по друг начин,като е определил дължимото след прекратяване на наемния договор обезщетение- по цени от действаща наредба за наемите на обекти,общинска собственост,тъй като в едно от приетите по делото три заключения на експертизи- е посочено,че това са цените,по които се изчислява наема на съседно на процесното заведение,което по актуална характеристика през исковия период най-много се доближава до него. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й. Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд-като прецени изложените доводи и данните по делото, намира,че следва да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос.Същият е от значение за решаването на спора,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда.Освен това –видно от горецитираните решения на ВКС и настоящето въззивно-този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. С оглед на изложеното, като счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение