Определение № 517 от 20.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2756/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 130 от 26.06.2020г. постановено по гр.д. № 40/2020г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 503 от 05.12.2019г. по гр.д. № 1251/2018г. на Габровски районен съд за отхвърляне на предявения от “Бауимпекс” ООД против “Хостал” ООД иск за делба на сграда с идентификатор 14218.510.625.3 в гр. Габрово на ул. "Цанко Дюстабанов" № 19, със застроена площ 50 кв.м., на два етажа, със смесено предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор 14218.510.625 по КККР на гр. Габрово. Касационната жалба е подадена от ищеца “Бауимпекс” ООД, ЕИК107525770, чрез пълномощника адв. Банкова. Поддържа се неправилност на съдебния акт. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните. Формулиран е и правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК: следва ли въззивният съд да съобрази приложените кадастрални схеми на имота и посочените в тях кадастрални данни; дават ли те актуална информация за състоянието и етажността на сградата. Ответникът “Хостал” ООД, ЕИК 200437856, представя писмен отговор, в който поддържа, че не следва да бъде допускано касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по допускане на съдебна делба на сграда, построена в гр. Габрово, на ул. "Цанко Дюстабанов" № 19. Ищецът “Бауимпекс” ООД е придобил през 2003 г. чрез договор за покупко-продажба собствеността на двуетажна жилищна сграда с кадастрален № 3569 от кв. 118 по плана на гр. Габрово, заедно с отстъпено право на строеж върху общинска земя. През 2007г. е открита процедура по смяна предназначението на сградата, като е издадено разрешение за строеж № 90 от 25.04.2007 г., последвано от удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 36 от 23.06.2008г., озаглавено "Преустройство на жилищна сграда в офиси". На 02.07.2008 г. върху сградата е учредена договорна ипотека от ищеца в полза "Банка ДСК" ЕАД, като в нотариалния акт сградата е описана като офисна сграда на два етажа. С постановление за възлагане от 21.01.2016г. ответното дружество “Хостал” ООД е придобило сградата, описана съобразно одобрената кадастрална карта като сграда с идентификатор 14218.510.625.3, на два етажа, с предназначение жилищна сграда. По-късно същата година е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановлението за възлагане, като е отбелязано, че сградата е на три етажа и представлява сграда със смесено предназначение; поправката е извършена въз основа на информация, съдържаща се в актуалната скица на имота. Установено е, че след придобиване на сградата ответникът е извършил ново преустройство, така че към момента сградата отново е жилищна. Тезата на ищеца е, че сградата е четириетажна, ипотекирани са два от етажите и те са придобити от ответника, а останалите два етажа са останали собственост на ищеца. Поради това твърди наличие на съсобственост при равни дялове. Въззивният съд е констатирал, че спорът е съсредоточен върху това дали извършеното преустройство в процесната сграда през 2008г. и промяната на предназначението й от жилищна в офис-сграда, е довело до изменение в етажността й и по-специално до структурно изменение във вертикално отношение, а именно надстрояване, което от своя страна да обуслови възникване на съсобственост. За да разреши спора съдът се е позовал на експертизата на вещото лице Ракова, според която сградата към настоящия момент се определя като двуетажна. Първото преустройство на сградата е извършено при условията на чл.53 от ЗУТ, т.е. без промяна на очертанията й в хоризонтално или вертикално отношение. В устните си обяснения вещото лице уточнява, че макар при вертикален разрез на сградата да се виждат четири етажа, това не означава, че е налице надстрояване с още два. Сградата структурно се запазва в същия вид, като единствено вътре се преустройва така, че да отговаря на нуждите на новото предназначение /офис-сграда/.Според обяснителната записка към инвестиционния проект за преустройството в сградата се обособяват сутерен, първи етаж, втори етаж и подпокривен етаж. В допълнителната експертиза изрично се уточнява, че преустройството обхваща няколко нови стени от гипсокартон и ново подвижно обзавеждане, което представлява разпределение на вече съществуващи помещения така, че да се стигне до тяхното ново предназначение. Вещото лице категорично посочва, че извършеното преустройство не се отразява на етажността на сградата. Тези изводи се подкрепят и от приетото заключение на комплексна съдебно-техническа експертиза, което потвърждава, че съгласно одобрения на 25.04.2007г. проект, в сградата са направени единствено нови зидове от гипсокартон, цялостна външна мазилка по сградата, ново обзавеждане и цветово решение. На следващо място съдът е посочил, че разрешението за строеж № 90/25.04.2007 г. е издадено на основание чл.53 от ЗУТ, а именно за вътрешно преустройство, без да се променя предназначението, без да се изменя външното очертание, в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепят съществено носещите конструкции. При съвкупната преценка на доказателствата съдът е направил извод, че преустройствата в сградата са извършени без структурни промени в нея, било то в хоризонтално или вертикално отношение. С преустройството през 2008 г. са обособени отделни помещения на всеки един от етажите, включително на таванския и на сутеренния, но това не е довело до фактическо изграждане на два нови етажа, за да се приеме, че сградата от двуетажна е станала четириетажна. При преценка на данните за сградата, съдържащи се в приложените скици, в част от които същата тя описана като триетажна или четириетажна, съдът е посочил, че отразеното в тези документи не може да се отрази на вещноправния статут на сградата. В приложеното писмо с изх.№ 20-31439-10.05.2019 г. на АГКК са проследени промените в записите относно етажността и предназначението на сградата; всички те са извършени въз основа на подавани заявления от ищеца. Тези промени в кадастралните данни не водят до промени във вещноправния статут на имота, тъй като одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, т.е. отразеното в тях не води до пораждане, изменение или погасяване на правото на собственост. По отношение на поддържаното възражение за преустройство на сутеренния етаж съдът е намерил за ирелевантно обстоятелството дали е налице вкопаване на този етаж и изграждане на санитарни помощения в него, тъй като подобно преустройство не би могло да доведе до възникване на нов обект на правото на собственост. Въз основа на горното съдът е заключил, че поддържаните от ищцовата страна фактически основания на предявения иск за делба не са такива, които да обуславят възникване на съсобственост върху сградата. При надстрояване на вече съществуваща сграда новоизградените етажи, които имат статут на самостоятелни обекти на правото на собственост, се придобиват по приращение като индивидуална собственост от собственика на земята или от титуляра на правото на строеж. Ето защо, при нито едно положение не би могла да възникне съсобственост между лицето, извършило надстрояването и друг собственик на самостоятелен обект в същата сграда. В случая сградата е била ипотекирана в полза на банкова институция и е описана като двуетажна със сутерен и таванско помещение, а след извършеното преустройство, без промяна във вертикално отношение, е заснета и описана в кадастралната карта и кадастралните регистри като четириетажна сграда. Последното не значи, че преустроените сутерен и таванско помещение са обекти, извън обхвата на учредената ипотека. Преди преустройството им, те са имали статут на принадлежност към двата жилищни етажа, а след това, респ. и след осъществената публична продан, са преминали в собственост на купувача по нея. Макар и преустроени, това са обекти на правото на собственост, попадащи в ипотекираната сграда. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о. намира, че такива не са налице. Не могат да бъдат споделени доводите за отклонение от практиката, задължаваща съда да изложи мотиви като обсъди доказателствата, защитните тези на страните, доводите и възраженията им. Изложените от въззивния съд мотиви са обстойни, логични, съдържат обсъждане на всички заключения на вещи лица и на относимите писмени доказателства. Вещите лица подробно са описали характера на извършеното преустройство въз основа на разрешението от 2007г.; дали са разяснения за правилата при означаване и броене на етажите на сградите; такива разяснения се съдържат и в писмените документи, изходящи от АГКК. Видно от документацията по преустройството, че и преди то да започне сградата е имала два пълни етажа, сутерен и мансарден тавански етаж, т.е. увеличение на броя на етажите няма. Също така, от доказателствата липсва каквото и да е съмнение, че обект на ипотеката е цялата съществуваща сграда и именно тя е придобита от ответника при публичната продан. Вещото лице сочи, че отделни самостоятелни обекти в сградата в никой момент не са обособявани. Напълно съответни на практиката са и разсъжденията на съда, касаещи записаните в кадастралните скици и схеми данни за имотите. Няма съмнение, че те имат декларативен хакартер, а обемът на правото на собственост се определя не от отразеното в кадастралната карта и регистри, а от това, което следва от документите за собственост. На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата претендира присъждане на разноски, но не е представил доказателства за направени такива за настоящето производство. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.