Определение № 2143 от 24.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 369/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адвокат С. Р. М. - САК, процесуален представител на ищцата Г. М. Х., с искане за изменение на постановеното по делото определение № 1377/18.03.2026 г. с допълване на същото по отношение на разноските като в негова полза се присъди адвокатско възнаграждение за изготвения отговор по касационната жалба на ответника „Университетска многопрофилна болница за активно лечение К.“ АД, ЕИК[ЕИК], при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. Изразява становище, че справедливият размер на адвокатския хонорар, дължим на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, на база защитения интерес от 15 000 лева, е 1 750 лева (арг. от чл. 7, ал. 2 НМРАВ) или 894.76 евро. Ответната страна – „Университетска многопрофилна болница за активно лечение К.“ АД, ЕИК[ЕИК], не е депозирала отговор по направеното по чл. 248 ГПК искане. Не е постъпил отговор и от третото лице помагач на страната на ответника ЗК „У.“ АД. Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което се явява допустима. По съществото на искането настоящата инстанция съобрази следното: Производството пред ВКС е образувано по две касационни жалби: на Г. М. Х. – ищец в производството, и на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение К.“ АД, ЕИК[ЕИК] – ответник в производството, срещу въззивно решение № 238 от 24.09.2025 г., постановено по в. гр. дело № 310/2025 година по описа на Великотърновския апелативен съд. По така подадената касационна жалба на ответника е депозиран отговор от адвокат С. Р. М. - САК, процесуален представител на касатора Г. М. Х.. Отделно от отговора същият е депозирал и касационна жалба от името на ищцата. С определение № 1377/18.03.2026 г. по гр. дело № 369/2026 година по описа на ВКС съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 238 от 24.09.2025 г., постановено по в. гр. дело № 310/2025 година по описа на Великотърновския апелативен съд, в съответната му обжалвана част, по касационната жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение К.“ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК]. Със същото определение съдът е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ищцата. С въпросното определение разноски не са присъдени. Настоящата касационна инстанция приема следното: Молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна. Процесуалният представител на ищцата адвокат С. Р. М. е осъществил защита на ищцата в касационното производство в две насоки: депозирал е касационна жалба от името на ищцата и е изготвил отговор на касационната жалба на ответника. Доколкото въззивното съдебно решение, предмет на обжалване в настоящото производство, не е допуснато до касационен контрол по подадената от ответника касационна жалба, адвокат М. има право да претендира и да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената от него защита срещу касационната жалба на ответника чрез депозиране на отговор по нея. Адвокат М. представлява ищцата в производството безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Липсва възражение от страна на ответната болница за липсата на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ на ищцата при условията на въпросния текст. Що се отнася до размера на дължимото на адвокат М. адвокатското възнаграждение, което трябва да е справедливо и обосновано, съдът изхожда от заложените критерии в чл. 36, ал. 3 ЗА, а именно: фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Ориентир за определяне на справедливия размер е Наредба № 1/2004 за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно чл. 9, ал. 3 от тази наредба за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7. В настоящото производство защитаваният материален интерес по касационната жалба на ответната болница е 15 000 лева – т. е. обсъжданата наредба по критерий за материален интерес предвижда възнаграждение 1 312.50 лева или 671.07 евро. По принцип делото е с по-висока фактическа сложност, но следва да се отбележи, че в случая касационната жалба на болницата е акцентирала в касационната си жалба въпроси по допустимостта на обжалваното съдебно решение и за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане на спора. Последният въпрос е бил поставен и от ищцата в нейната касационна жалба, изготвена от адвокат М.. Отговорът, депозиран от адвокат М. по касационната жалба на ответната болница е в обем от 7 машинописни листа като се излага становище по допускане и по съществото на жалбата. Съобразявайки залегналите в чл. 36, ал. 3 ЗА критерии и при така установените обстоятелства, имащи значение за определяне на справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, настоящата касационна инстанция приема, че следва да определи възнаграждение за защитата на адвокат М. по касационната жалба на ответната страна в размер на 400 евро. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение