Определение № 2260 от 25.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 315/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Бирария Пловдив“ ЕООД срещу разпореждане № 13 от 08.01.2026 г. по в. т. д. № 611/2025 г. по описа на ОС – Габрово, с което е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК подадената от „Бирария Пловдив“ ЕООД касационна жалба вх. № 6264/23.12.2025 г. срещу решение № 316 от 02.12.2025 г. по в. т. д. 611/2025 г. по описа на ОС – Габрово. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен предвид постановяването му при допуснато нарушение на родовата подсъдност, тъй като по аргумент на чл. 365 ГПК първа инстанция по търговски спорове е окръжен съд, а не както в случая - спорът е разгледан от районен съд. Счита, че в хипотеза като процесната – разглеждане на спора от районен съд като първа инстанция, делото не може да бъде определено като търговско. Изтъква и че е нарушено правото му на достъп до правосъдие, прогласено с чл. 6 ЕКПЧОС. С определение № 1089 от 09.04.2026 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до произнасяне на Конституционния съд на Република България по същество по конституционно дело № 5/2026 г. Конституционният съд на Република България се е произнесъл с решение № 10 от 09.07.2026 г. по конституционно дело № 5/2026 г., поради което са отпаднали пречките за разглеждане на висящото ч. т. д. № 315/2026 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и производството по делото следва да бъде възобновено, като съдът се произнесе по сезиралата го частна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и правилен. Съобразно нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела. С горецитираното решение № 10 от 09.07.2026 г. по конституционно дело № 5/2026 г. по описа на Конституционния съд на Република България, задължително за съдилищата в Република България, е отхвърлено искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 2007 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 55 от 2026 г.), респективно нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК е приложим закон. Както е изяснено в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по т. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС видът на делото, с оглед неговия предмет, и цената на иска са законодателно въведени като критерии за допустимост на касационно обжалване. Прието е, че при съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ се установява, че те не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. В съответствие с този критерий въведеният имуществен праг за допустимост на касационното обжалване не е обусловен от реда, по който е разгледан съдебният спор, а от неговия предмет и цената на предявените искове, поради което и поддържаните с частната жалба оплаквания, че правилото на чл. 280, ал. 3 ГПК не може да намери приложение към касационната жалба на „Бирария Пловдив“ ЕООД, защото спорът е разгледан на първа инстанция от районен съд, са неоснователни. Предвид нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на предявените искове е равна на търсената сума по всеки от исковете. В случая с обжалваното въззивно решение е разгледан спор по предявени искове за присъждане на неустойка и обезщетение за неизпълнение на търговска сделка – сключен между търговци договор във връзка с упражняваното от тях занятие – чл. 286 ТЗ, което на основание чл. 365 ГПК дефинира спора като търговски. Цената на всеки от предявените искове е под 20 000 лв. (16 882 лв. по иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и 22,16 лв. по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД) и е под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела, поради което подадената касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима. Законът не предвижда процедура, която да позволява на страните чрез определено свое процесуално поведение /депозиране на касационна жалба или друго/ да преодолеят предвидената в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК необжалваемост според цената на иска, нито правомощия на касационната инстанция при определени обстоятелства, извън предвидените в чл. 280, ал. 3 ГПК, да приеме за разглеждане касационна жалба независимо от цената на иска. В този смисъл е и съдебната практика по определение № 50447 от 24.10.2022 г. по ч. т. д. № 2103/2022 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, определение № 50438 от 26.10.2022 г. по ч. т. д. № 1978/2022 г., ТК, І ТО на ВКС, определение № 118 от 31.03.2021 г. по ч. гр. д. 1017/2021г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, определение № 38 от 25.01.2019 г. по ч. гр. д. 14/2019 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО и др. С нормата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е предвидено правомощието на въззивния съд да върне депозираната от страната касационна жалба, която е подадена срещу решение, което не подлежи на касационно обжалване предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК. Съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от ТР № 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, връщането на касационна жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК се извършва от въззивния съд с разпореждане, което се постановява еднолично, тъй като се отнася до действия по администриране на касационната жалба. По тези мотиви правилно и в кръга на гореоочертаните законови предпоставки въззивният съд е постановил връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК на подадената от „Бирария Пловдив“ ЕООД касационна жалба и обжалваното разпореждане № 13 от 08.01.2026 г. по в. т. д. № 611/2025 г. по описа на ОС – Габрово като правилно следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение