Определение № 563 от 10.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 18/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Танго транс“ ЕООД срещу решение № 1583/27.06.2019 г. по в. т. д. № 2039/2019 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 105/15.01.2019 г. по гр. д. № 354/2018 г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на „Био Петрол“ ЕООД сума в размер на 74 417, 73 лв. – цена на доставено гориво по шестнадесет броя фактури, и сума в размер на 1 624, 73 лв. – неустойка за забава, считано от падежа на всяко едно от задълженията, формиращи главницата, до 12.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2017 г. до окончателно изплащане на вземанията.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на очевидна неправилност и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като са формулирани въпроси, които според касатора са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Ако е налице действие без представителна власт от името на търговец, но при условията на грешка в пресмятането по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗЗД, следва ли противопоставянето на търговеца да бъде след узнаване на грешката, в случай, че по принцип не е възразил срещу представляването си от лице без представителна власт?“

2. „Спирането на плащанията по издадени фактури при условията на чл. 28, ал. 2 ЗЗД – грешка в пресмятането, представлява ли противопоставяне по чл. 301 ТЗ, ако фактурите са приемани от лице без представителна власт?“

3. „Отразяването на фактури с включен ДДС в дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит означава ли признаване на задължението по тях за купувача, ако те са издадени при условията на грешка в пресмятането, или, ако с оглед договореното правоотношение, е следвало поради настъпване на допълнителни юридически факти, относими към правоотношението, към фактурите да бъде издавано и кредитно известие от продавача за намаляване на дължимите суми по тях и такова не е издадено по вина на продавача?“

4. „Налице ли е конклудентно приемане на едностранно изменение на договорни отстъпки чрез осчетоводяване на фактури, ако в тях изменените търговски отстъпки от страна на продавача не са определени в единични размери и точни проценти, а са размити в обобщени цени на продукти със и без отстъпки от различен асортимент?“

В изложението се сочи противоречие на въззивното решение с практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 81/2009 г. по т. д. № 761/2018 г. на I ТО, решение № 170/2013 г. по т. д. № 595/2012 г. на II ТО, решение № 89/2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на II ТО, решение № 546/2010 г. по гр. д. № 856/2010 г. на IV ГО, решение № 157/2012 г. по т. д. № 696/2011 г. на II ТО, решение № 184/2015 г. по т. д. № 3664/2013 г. на II ТО. При евентуалност е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което е обосновано с твърдението, че преобладаващата съдебна практика, приемаща, че осчетоводяването на фактури при длъжника е признание на задълженията по тях, не може да се приложи в случаи, при които те са издадени в условията на грешка при пресмятането или ако следва да бъдат законосъобразно изменени с кредитно или дебитно известие. При изложеното е формулирано искане касационната жалба да бъде допусната до касационен контрол, а решението на Апелативен съд София да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго такова, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове по чл. 327 ТЗ и чл. 92 ЗЗД с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.

От ответника по касация „Би Петрол“ ЕООД е подаден отговор. В него се оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Излагат се доводи, че не са налице твърдените от касатора основания за селектиране на жалбата до касационен контрол, тъй като липсва каквато и да е аргументация относно твърдението, че на формулираните въпроси са дадени решения в противоречие с практика на ВКС, на която е направено позоваване. Всъщност изложението на касатора представлява оплаквания за неправилност на въззивното решение. Претендира се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанционния акт, въззивната инстанция напълно е споделила изводите, изложени в него. Възприела е установената по делото фактическа обстановка, че страните по делото са обвързани от валиден договор за покупко – продажба на горива № 48/25.06.2013 г. със срок на действие до 31.12.2013 г. при уговорка за автоматичното му продължаване. Отчела е, че продажната цена е уговорено да се определя съобразно обявените цени на колонката към датата на натоварване на горивото, намалена с търговска отстъпка от 0, 20 ст. на литър при 15 градуса по Целзий с вкл. ДДС. В решението Апелативен съд София е анализирал клаузата на чл. 7.4. от договора, даваща право на продавача при промяна на пазарните условия /цени, търговски отстъпки, транспортни такси и други/ за покупко – продажба в страната едностранно да извършва промени в размера на отстъпката като уведомява за това купувача незабавно в писмен вид. Представените от ищеца фактури, които отразяват количеството закупено гориво, продажната му цена, начислена търговска отстъпка с ДДС и падежа на задължението, вписването им в дневниците за покупки на длъжника /касатор в настоящото производство/ и извършеното от него частично плащане с изразено намерение да бъде ползван данъчен кредит, са мотивирали решаващия състав на съда да направи извод, че ответникът е получил описаната във фактурите стока при цена с намален размер на отстъпката, относно който длъжникът купувач е бил надлежно уведомен. Въззивният съд е счел, че правото на купувача да промени размера на отстъпката е изцяло на продавача, поради което начислената в по – малък размер такава е резултат от едностранното й изменение, а не от грешка в пресмятането. Поради тези съображения решаващият състав е счел, че в полза на ответника не е налице вземане за недължимо платената цена от 47 741, 50 лв. и е неоснователно противопоставеното от него възражение за прихващане.

Не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационната жалба до контрол относно законосъобразност на постановеното от Апелативен съд София решение.

Предвид тежестта на изведения порок, обосноваващ пряк достъп до касация, първо е необходимо да бъде проверено дали въззивното решение е очевидно неправилно. Тази квалифицирана форма на неправилност е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК

Формулираните от касатора въпроси са предпоставени от невярната му теза, че цената, на която е закупил горива по силата на договор № 48/25.06.2013 г. от „Био Петрол“ ЕООД, е формирана при наличието на грешка в пресмятането по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗЗД, и този извод е обусловил решаващите мотиви на съда. Следва да бъде изяснено, че не всяка математическа грешка може да се квалифицира като правнорелевантна - опорочаваща волята на страна по сделката. Новелата на чл. 28, ал. 2 ЗЗД регламентира, че грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожаване, а подлежи на поправяне. Тази грешка, за да е правно значима, следва да е рефлектирала върху съдържанието на изявление за сключване на договор, каквато хипотеза не се твърди да е налице от касатора, нито, както беше посочено по – горе, е мотивирана от въззивната инстанция в атакуваното пред настоящата инстанция решение. В противовес на формулираната от жалбоподателя теза въззивната инстанция е приела, че продажбената цена, вписана в заявените от ищеца за плащане фактури, е формирана при надлежно упражнено от негова страна договорено в чл. 7. 4. право за едностранно изменение в размера на търговската отстъпка, а не поради погрешно определена стойност на продаденото гориво. Тази цена е приета от името на купувача, чрез демонстриране на конклудентни действия, срещу които не е обективирано противопоставяне от страна на законния представител на дружеството. Фактът, че лицето, което от името на „Танго транс“ ЕООД документално е оформило и счетоводно отнесло в дневника за покупки отделните фактури, не е отчело извършеното от продавача намаление в размера на отстъпката, не може да се тълкува като опорочаващо извършеното впоследствие от името на „Танго транс“ ЕООД потвърждаване на действията му по смисъла на чл. 301 ТЗ. Необходимо е да се отбележи, че сочената разпоредба се прилага само спрямо страни по сделката, които имат качеството търговец, тъй като притежават повече знания и умения от нетърговците. В допълнение към това следва да се отчете и правилото на чл. 302 ТЗ, което регламентира, че длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добрия търговец. Тя, с оглед професионалното му качество, се явява квалифицирана грижа в сравнение с тази на добрия стопанин, тъй като изискванията към добрия търговец са завишени. В правната доктрина и съдебна практика грижата на добрия търговец се определя като грижа, която добрият, почтеният и опитен търговец в съответствие с даден бранш обикновено проявява при изпълнението на задълженията си. След като търговецът мълчаливо е одобрил извършените от негово име счетоводни записвания, то се предполага, че ги е анализирал преди да се съгласи с тях. Следователно, няма как от факта на неположената в достатъчна степен грижа, ищецът касатор да извлича за себе си изгодни правни последици, твърдейки /необосновано/, че е приел извършени от негово име действия поради грешка в пресмятането, т. е. поради проявената от него небрежност да изчисли в какъв размер е описаната във фактурите търговска отстъпка. Не може да бъде пропуснато и обстоятелството, че твърдение за опорочено приемане по реда на чл. 301 ТЗ поради грешка в пресмятането не е било своевременно заявено пред първоинстанционния съд, а недопустимо се заявява едва в касационната жалба с цел обосноваване на касационен въпрос.

Поради изложените причини въпросите, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се явяват извън предмета на спора и не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Те не удовлетворяват общия селективен критерий за достъп до касация. Само за пълнота следва да бъде посочено, че поставените въпроси не кореспондират с практиката, за която касаторът твърди, че е релевантна към казуса и в отклонение от която се е произнесъл въззивният съд. Ето защо, на соченото правно основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също не обосновава достъп до касация, тъй като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са изложени аргументи коя относима за спора правна норма се нуждае от разясняване, тъй като е неясна, непълна или противоречива, или формираната практика по приложението на коя релевантна правна норма се нуждае от осъвременяване. Не се явява изпълнено изискването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, разяснено с т. 4 от ТР № 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Касационната инстанция намира, че, след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд София.

При изхода на спора на ответника по касация се дължат разноски, но доказателства за сторени такива не са ангажирани. Ето защо, настоящата инстанция на съда не следва да се произнася по въпроса за присъждането им.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС