Определение № 565 от 17.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4201/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. П. Я.– Л., представлявана от адв.П. П., срещу Определение №115/23.04.2014г., постановено по възз.ч.гр.д.№205/2014г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено Определение №9/09.01.2014г. по гр.д.№1/2014г. по описа на РС – [населено място] за прекратяване на производството по делото и изпращането му по компетентност за разглеждане на ОС – София. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационен контрол акт на въззивната инстанция. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, като жалбоподателката счита, че неправилно съдът е приел, че подадената искова молба има характеристиките на частна жалба срещу отказа на нотариуса да извърши определено нотариално действие – в случая – да снабди страната с констативен нотариален акт за собственост върху 1/2 ид.ч. от описания недвижим имот. В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси, нито се съдържа обосновка на някое от основанията за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Ответната страна по жалбата - нотариус И. Г. – в писмен отговор поддържа становище, че атакуваното определение е правилно и не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол. В. съд е приел, че изложените от ищцата в исковата й молба фактически твърдения и формулираният петитум сочат, че се обжалва отказа на нотариуса да извърши нотариално удостоверяване, обективиран в Постановление от 09.06.2011г. по нот.д.№93/201*г. на нотариус И. Г., рег.№ *** на НК. Счетено е, че подадената искова молба има характеристиките на частна жалба, редът за разглеждането на която е този по чл.577 ал.1 ГПК – от съответния окръжен съд. Предвид изложеното е направен и изводът за законосъобразност на първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено и е постановено изпращане на частната жалба на страната, озаглавена „искова молба” за разглеждането й по компетентност от окръжния съд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателката да е обосновала, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, или от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. В случая не е налице общото основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което води до необсъждане наличието на хипотезите по т. 1 - т. 3 от цитираната разпоредба. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение