Определение № 60561 от 20.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 337/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответницата Ю. Р. С. срещу решение № 260034 от 02.11.2020г. по в.гр.д.№ 313/2020г. на АС Пловдив за отмяна на решението по гр.д.№ 47/2019г. на ОС Смолян в отхвърлителната част и признаване за установено, на основание чл.464,ал.1 ГПК, по иска, предявен от „Бай И.“ЕООД, [населено място] срещу Ю. С. и „Дикас“ ООД, [населено място], че не съществува оспореното от взискателя „Бай И.“ЕООД вземане на взискателя Ю. С. срещу длъжника „Дикас“ООД в размер на 46 897лв. - част от претендирана по изпълнително дело № 481/2017г. по описа на ЧСИ С. Д. главница в общ размер от 99 000лв. по изпълнителен лист от 11.05.2015г., издаден по гр.д.№ 7/2015г. на ОС Смолян. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - чл.76 ЗЗД и установения законов ред за погасяване при множество задължения. Твърдението е, че решението е постановено в противоречие с ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение, настъпва при условията и реда на чл.76,ал.2 ЗЗД. От това извежда, че извършеното от длъжника частично плащане за сумата 46 897лв. погасява присъдени със същия изпълнителен лист мораторно обезщетение и законни лихви до 22.04.2019г. върху главницата от 99 000лв., поради което установителния иск е неоснователен. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/Представляват ли присъдените с един изпълнителен лист вземания за главница и акцесорни към нея вземания за мораторно обезщетение, законна лихва и разноски, еднородни парични вземания по смисъла на чл.76,ал.1 ЗЗД и длъжникът има ли право да прави едностранен избор да погасява най-напред главницата като най-обременително за него задължение при условията на чл.76,ал.1 ЗЗД; Едностранният избор на длъжника да погасява най-напред главницата в хипотеза на частично плащане, недостатъчно да погаси едновременно главницата и присъдените акцесорни към нея лихви и разноски, обвързва ли кредитора в степен задължаваща го да приема този избор, съответно поставя ли го в задължение да оспори едностранния избор, за да отпадне правното му действие. Допълнителната предпоставка е посочена в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК като се твърди противоречие на произнасянето от апелативния съд по поставените въпроси с ТР № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС. В писмен отговор ищецът „Бай И.“ЕООД оспорва основателността на искането за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Писмен отговор от втория ответник - длъжникът в изпълнителното производство „Дикас“ООД /който не е оспорил предявения иск/ в срока по чл.287 ГПК не постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Пред въззивната инстанция за разрешаване е пренесена частта от спора, касаеща отрицателния установителен иск по отношение на сумата 46 897лв. - част от главница от 99 000 лв. по изпълнителен лист от 11.05.2015г., издаден по изп.дело № 7/2015г. на ОС Смолян в полза на ответницата срещу длъжника „Дикас”ООД, предмет на изпълнително дело 481/2017г. по описа на ЧСИ С. Д.. Твърденията на ищеца /също кредитор на втория ответник „Дикас”ООД/ са, че с извършени плащания в периода 15.03.2016г.-28.02.2017г. с посочено основание на плащането „главница“, длъжникът в изпълнение на сключено с кредитора С. споразумение от 10.12.2015г., е погасил 46 897лв. от главницата по посочения изпълнителен лист, поради което е предявил иска си, с който оспорва вземането на този кредитор за сумата 46 897лв. Въззивната инстанция е приела, че в преводните нареждания длъжникът е посочил, че погасява главница по споразумението от 10.12.2015г., сключено с Ю. С.; че С. има няколко вземания по изпълнителния лист от 11.05.2015г. за главница, мораторно обезщетение, законна лихва и разноски. При тези факти е обосновано, че с плащанията в общ размер на 46 897лв. длъжникът, при наличието на няколко еднородни задължения, е направил избор кое от тях погасява; че отсъстват данни кредиторът да се е противопоставил на този избор, поради което отрицателният установителен иск, че С. няма вземане по изпълнителното дело срещу „Дикас” до този размер, е основателен. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено: Въззивното решение не е постановено в отклонение от задължителните за съдилищата указания по приложението на разпоредбата на чл.76 ЗЗД, дадени с ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на тълкувателното решение е обобщено, че при предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат. Изводите на въззивната инстанция са основани на съображението, че в банковите документи за плащанията, формиращи размера на отричаното чрез установителния иск вземане на взискателя С., длъжникът изрично и недвусмислено е посочил като „основание за превода - информация за получателя и пояснения плащане по споразумението от 10.12.2015г. - главница“. При тези безспорни факти въззивната инстанция е мотивирала, че длъжникът е предложил, а кредиторът е приел без възражения, плащането да погаси част от главницата по изпълнителния лист от 11.05.2015г. Изводите на въззивната инстанция не противоречат и на даденото в същото тълкувателно решение разрешение, че при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението... В тази връзка от съществено значение за спора е и обстоятелството, установено от представеното от самата ответница доказателство, на което ищецът се позовава след представянето му с отговора на исковата молба - че с писмо изх.№ 714 от 06.02.2019г. по изпълнително дело № 165/2016г. на ЧСИ Т. В., след извършване на процесните плащания, взискателят С. е заявила, че „не претендира за главница над 52 100лв. до 99 000лв.... /по същия изпълнителен лист от 11.05.2015г., издаден по гр.д.№ 7/2015г. на ОС Смолян/ и моли изпълнението за тази сума да бъде прекратено“. Следователно, в хипотеза като обсъдената в тълкувателното решение, длъжникът „Дикас” е посочил кой елемент на дълга погасява и макар, че неговият избор да не е обвързващ кредитора Ю. С., тя не само че не отказала изпълнението, а изрично се е съгласила с предложеното от длъжника изпълнение по отношение на главницата и е признала настъпването на погасителния ефект на плащането за разликата над 52 100 до 99 000лв. по отношение на главницата. При осъществен погасителен ефект по отношение на вземането за главница, последващите във времето становища на ответницата, че плащането на 46 897лв. следва да бъде отнесено за погасяване на лихви /включително и обективираните пред ЧСИ С. Д. по изп.дело 481/2917г. и поддържаното в настоящия процес/, не са в състояние да обусловят различен правен извод. При недопускане на обжалването касаторът дължи на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба- сумата 2 328лв. по договора за правна защита и съдействие, фактура и документ за превод на сумата. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.