Определение № 231 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3155/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 178 от 17.05.2021 г. по в.гр.д. № 655/2020 г. на Великотърновския окръжен съд е отменено решение № 260012 от 08.07.2020 г. по гр.д. № 275/2020 г. на Великотърновския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Й. С. С. против К. М. Й. иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК за разликата над 2 500/8 000 ид. части от обема на индивидуално придобитото право на собственост до 7 500/8 000 ид. части, и в тази част е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на К. М. С. на основание чл. 23, ал.2 СК, че Й. С. С. в резултат на частично преобразуване на лично имущество е придобил още 5 000/8000 ид. части /общо 7500/8000 ид. части/ от правото на собственост върху поземлен имот № ....в кв. ....по плана на [населено място], с площ на поземления имот 804 кв.м, заедно с построената в него къща, подробно описани в нотариален акт за продажба на недвижим имот № ..... г., който поземлен имот е с идентификатор .....по КККР на [населено място], в който попада сграда с идентификатор .....със застроена площ 80 кв.м. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над 7 500/8 000 ид. части. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответницата К. М. С. чрез нейния пълномощник адв. Й. С.. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че съдът не е посочил как достига до извод, че при сключване на окончателния договор в нотариалния акт е посочена продажна цена, по-ниска от договорената, и как се зачита на купувача платеното по нотариалния акт и по предварителния договор, при положение, че има изрична уговорка, според която при неизвършване на окончателния договор в срок продавача не дължи връщане на сумата. На следващо място сочи, че съвместното участие на съпрузите в договора за продажба и удостоверяването, че цената е платена от купувачите, има характер на декларация на двамата съпрузи, с която те взаимно признават-помежду си и спрямо трети лица, равния си принос, включително брачния произход на средствата за закупуване на имота. Дори вложените в покупката средства да са били дарени само на единия от трети лица, той е предоставил част от тях на другия на някакво облигационно основание. Поддържа, че в случая ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че получените от продажба на негов наследствен имот са вложени в придобиването на процесния. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по касация Й. С. не е подал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Страните по делото са бивши съпрузи. Бракът им е сключен на 28.11.2000 г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение по гр.д. № 965/2018 г. на Районен съд Бяла на 20.02.2019 г. На 30.11.2000 г. двамата като купувачи сключили предварителен договор с нотариална заверка на подписите със С. П. М. като продавач за продажба на недвижим имот, представляващ парцел .....в кв. ....по плана на [населено място], с площ 804 кв.м, заедно с построената в него къща, за сумата 8 000 лв. В договора е посочено, че към момента на подписването му купувачите са изплатили сумата 500 лв., а разликата от 7 500 лв. ще изплащат на продавача на равни месечни вноски от по 500 лв. най-късно до 01.04.2002 г. На 21.07.2008 г. е сключен окончателния договор, с който С. М. продала на Й. С. С. и К. М. С. описания по-горе имот. Посочената в нотариалния акт продажна цена на имота е 5 263.10 лв., като е отразено, че тя е получена от продавачката напълно и преди сключване на договора по нотариален ред. Твърдението на ищеца е било, че е изплатил имота на вноски с лични средства, дарени му от неговата майка, поради което имотът е станал негова лична собственост. С допълнителна молба е уточнил, че имотът е закупен за сумата 9 000 лв., която е покрита със средства, получени от него от продажба на наследствен недвижим имот за сумата 13 000 долара. С исковата молба е представил копие от нотариален акт № ..... г., с който М. С. С. /брат на ищеца/ и Й. С. С. продават на А. Н. А. собствения си недвижим имот в [населено място]-апартамент, ведно с избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата 8 720 лв. Представил е и вносни бележки за изплатени в брой по банков път на С. М. суми както следва: от 27.02.2002 г. за сумата 650 лв.; от 23.01.2002 г. за сумата 500 лв; от 27.12.2001 г. за сумата 450 лв.; от 10.12.2001 г. за сумата 1000 лв.; от 08.08.2001 г. за сумата 100 лв; от 26.09.2001 г. за сумата 500 лв.; от 05.01.2005 г. за сумата 500 лв.; от 29.08.2001 г. за сумата 400 лв.; от 03.04.2001 г. за сумата 500 лв., от 19.05.2001 г. за сумата 1000 лв.; от 31.01.2001 г. за сумата 500 лв. и от 06.03.2001 г. за сумата 500 лв. Първоинстанционният съд е приел, че действителната продажна цена на имота е уговорената в предварителния договор цена от 8 000 лв. В подкрепа на този извод е посочил, че от представените писмени доказателства-предварителния договор, вносните бележки и от обясненията на страните се установява плащането на сумата от 8 100 лв. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, е успял да докаже влагането на лични средства в размер на 2 500 лв., от които 1 500 лв., дарени от неговата майка, и 1 000 лв. от продажбата на наследствения имот. Затова е уважил предявения иск до размер на 2 500/8 000 ид.части. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че представените по делото вносни банкови бележки доказват, че вноските са платени от банкова сметка на ищеца. Посочил е, че поначало средствата в банковата сметка били лични на титуляра и било житейски логично да се предполага, че техният произход е от собствен на титуляра източник на финансиране. На следващо място е приел, че е практически и логически е невероятно обявената в нотариалния акт за продажба на наследственото жилище в [населено място] цена от 8 720 лв. да е действителната, на която е продаден имотът, тъй като тя била далеч от осреднената реална цена към 2001 г. на продажбите на недвижимите имоти в градовете Г., В. и др. Затова е възприел за правдоподобно изявлението на ищеца, че продал наследственото жилище за сумата от 13 000 долара. В подкрепа на този извод е посочил, че с парите от тази сделка братът на ищеца си бил закупил жилище за около 6000 лв., и ако продажната цена на имота била 8 720 лв., както е посочена в нотариалния акт, половината от нея в размер на 4 360 лв., която братът би получил съобразно наследствените си права, би била недостатъчна за закупуване на жилище. В обобщение, излагайки и допълнителни житейски аргументи, е направил извод, че ищецът е разполагал с достатъчно лични средства, с които да закупи процесния имот. При така изложените от въззивния съд мотиви настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, за да се провери съответствието му с практиката на ВКС, обективирана в представените от жалбоподателката решение № 66 от 04.03.2010 г. по гр.д. № 2908/2008 г. на ІІІ г.о. и решение № 249 от 27.11.2011 г. по гр.д. № 1037/2010 г. на ВКС относно подлежащите на доказване факти и тежестта за доказването им по иск с правно основание чл. 23, ал.1 и 2 СК за установяване на пълна или частична трансформация на лично имущество при придобиване през време на брака на страните недвижим имот. Водим от гореизложеното съдът