Определение № 543 от 13.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2458/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 291950/15.03.2021 г. на М. Д. Д., чрез съпругата му М. Г. - Д., срещу въззивно определение № 263791/25.02.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 11640/2020 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 185161/26.08.2020 г. по гр. д. № 69291/2018 г. на Софийския районен съд, в частта за прекратяване на производството по делото по отношение на ответника - Софийски районен съд; и по предявените срещу Прокуратурата на РБ искове за имуществени вреди за сумата 24 500 лв. (частичен иск от 3 500 000 лв.) и за сумата 15 000 лв. - обезщетение за заплатени средства за лекарства, лечение и усилена храна. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като исковата молба е уточнена и са посочени обстоятелствата, на които се основават предявените искове. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като сочи, че „в нарушение на правото на Съда на ЕС е нарушено правото му на справедлив съдебен процес от безпристрастен съд и в нарушение на чл. 6 ЕКПЧ“. Конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Поддържа се, че решението е постановено от незаконен състав, поради безспорния факт, че съдиите от състава са се отвеждали по множество дела на касатора, а сега не са се отвели и са разгледали делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: 1 Производството по гр. д. № 69291/2018 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по искова молба на М. Д. Д. против Прокуратурата на РБ. Ищецът претендира заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение, както следва: сумата 24 500 лв. (частичен иск от 3 500 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди; сумата 15 000 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лекарства, лечение и усилена храна; и сумата 24 500 лв. - частичен иск от 3 000 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, търпени по време на наказателен процес, продължил 10 години. С разпореждане от 16.04.2019 г. на ищеца е указано да уточни обстоятелствата, на които основава първата си претенция за имуществени вреди. С молба вх. № 9002739/21.05.2019 г. жалбоподателят е посочил, че вредите произтичат от това, че след повдигане на обвинението „цялата съдебна система говорела за него“ и намалели делата, които е поемал да образува и води от името на трети лица, намалели и образуваните от адвокати изпълнителни дела в кантората на ЧСИ М. Г., където ищецът работил от 2006 г. С разпореждане от 24.09.2019 г., съдът е указал на касатора да уточни от кого претендира обезщетение, да уточни претенциите си за имуществени вреди, като посочи кога са настъпили вредите, как са формирани сумите и за какъв период претендира обезщетението за неимуществени вреди. С молба от 27.11.2019 г. ищецът е заявил, че претендира обезщетение за вреди от Прокуратурата на РБ и от Софийския районен съд за неправомерни действия на посочените в молбата съдии. Посочил е, че имуществените вреди, за обезщетяването на които се претендира сумата от 24 500 лв. (частичен иск от 3 500 000 лв.), са настъпили след образуване на наказателното дело и след като „се разчуло в цялата съдебна система“, че ищецът бил осъден. Намалял броят на изпълнителните дела и сумите, които е следвало да получи по сключените договори с ЧСИ М.Г.. Процентите от таксите към ищеца и фирмите на ищеца били общо 50% от всички събрани такси по изпълнителните дела. Посочил е, че по делото са представени фактури за закупувани лекарства. С определение от 19.05.2020 г. отново са дадени указания за уточняване на исковата молба, като се посочи от кого се претендира обезщетение за вреди. С молба от 21.07.2020 г. ищецът е заявил, че претендира обезщетенията за вреди от прокуратурата и от Софийския районен съд. Като е констатирал, че Софийският районен съд не е пасивно легитимиран да отговаря по исковете по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, както и че ищецът не е уточнил претенциите си, първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по гр. д. № 69291/2018 г. по описа на СРС. Въззивният съд е отменил първоинстанционното определение в частта му по иска за неимуществени вреди срещу Прокуратурата на РБ и е върнал дело в тази част на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. 2 В останалата част, с която производството е прекратено срещу Софийския районен съд и по исковете за имуществени вреди, е потвърдил определението на първата инстанция. Приел е, че исковата молба в частта за претендираните обезщетения за имуществени вреди не съдържа изложение на обстоятелствата (чл.127, ал.1, т.4 ГПК), на които се основават тези искове. Посочил е, че въпреки дадените указания, ищецът не е уточнил как са формирани сумите и периода на настъпване на вредите. По претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, жалбоподателят е изложил само общи твърдения за намаляване броя на изпълнителните дела, образувани при ЧСИ М. Г. и за доходи, които е пропуснал да получи по сключените договори, но без конкретизация как се формира размера на тези вреди. По иска за обезщетение за разходи за лекарства, не са посочени конкретно направените разходи за лечение или за усилена храна, нито периода на извършването им, т.е. – липсва ясна обстоятелствена част и петитум на претенцията. Прието е, че представените във връзка с тази искова претенция писмени доказателства, не могат да заместят изискванията за редовност на исковата молба, тъй като надлежното сезиране на съда предполага волеизявление от ищеца. На следващо място е посочено, че държавата не отговаря чрез съда по искове за обезщетение за вреди при постановяване на осъдителна присъда, отменена по реда на инстанционния контрол. С тези решаващи мотиви въззивният съд е потвърдил определението на първата инстанция в частта за прекратяване на производството по делото по отношение на Софийския районен съд и по исковете за имуществени вреди срещу Прокуратурата на РБ. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В конкретния случай в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсва изведен от касатора конкретен правен въпрос, липсва и обосновка на поддържаните допълнителни основания – касаторът не се позовава на конкретни актове на СЕС, не обосновава в какво конкретно се състои твърдяното противоречие. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК преповтаря оплакванията на касатора по съществото на спора и несъгласието му с крайния решаващ извод на съда. Съгласно приетото разрешение по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е ВКС да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Бланкетното позоваване в изложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос, също не може да обоснове селектирането на жалбата. Независимо от гореизложеното, следва да се посочи,че нарушаването на забраната в разглеждането на делото и постановяването на съдебното определение да участва съдия, за когото са налице основания за отвод по чл.22 ГПК, не обуславя извод нито за нищожност, нито за недопустимост на съдебния акт. Такова определение би било само неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се проверява по реда на инстанционния контрол – при обжалване на постановеното решение. Същевременно, наличието на основание за отвод на съдията по едно дело, не е абсолютно основание за отвод и по друго дело с участието на същата страна. Направените предходни отводи са постановени съобразно определени конкретни обстоятелства по други дела и същите не са автоматично относими за преценката за отвод по настоящото дело. С оглед на изложеното, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение