Определение № 2121 от 23.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1072/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото В. Л. Г., подадена чрез назначения му особен представител адв. Н. М., срещу решение № 222/15.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 554/2025 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 227/27.05.2025 г. по гр. д. № 139/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е уважен предявеният от Л. Д. Г. и Л. Л. Г. иск с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 СК за прекратяване на допуснатото с решение № 110/14.04.2014 г. по гр. д. № 200/2014 г. на Ловешкия окръжен съд пълно осиновяване на детето В. Л. Г., като е възстановено и предишното бащино и фамилно име на осиновения, а именно В. Н. О.. В изложението към жалбата се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на III г.о., съобрази следното: Ищците Л. и Л. Г. обосновават искането си за прекратяване на осиновяването от тях на ответника В. Л. Г. със следните твърдения: С решение № 110/14.04.2014 г., постановено по гр.д № 200/2014 г. на Ловешкия окръжен съд е допуснато пълно осиновяване, при условията на чл. 101 СК, на ответника от тях двамата, като същите са и вписани като негови родители в съставения нов акт за раждане. Със същия съдебен акт е допуснато пълно осиновяване и на биологичния по-малък брат на ответника А. Л. Г., [дата на раждане] Отношенията между ищците и ответника били чудесни до момента, в който той започнал системно да лъже, да не ходи на училище, да краде суми от тях, да пуши, да закъснява, да бяга от къщи, когато му се направила забележка за някакво провинение. Това негово поведение ескалирало през май 2022 г., когато той и брат му заявили, че са обект на тормоз от страна на ищците и поискали закрила от органите на МВР, което било шокиращо за ищците, тъй като не отговаряло на действителността, а в отговор на въпроса защо лъже, че е бит, ответникът реагирал агресивно като казвал, че те са длъжни да му дават толкова пари, колкото поиска, че ще прави каквото си иска, че те не са му никакви. Поради описаното поведение на ответника и по заявление на ищците в периода от 19.05.2022 г. до 19.06.2022 г., двете момчета били настанени да ползват социална услуга в Център "Спешен прием" при КСУДС Пазарджик. На 20.06.2022 г. се прибрали в дома с родителите си, но само седмица след прибирането си в къщи, ищците отново били принудени да поискат специализирана помощ, тъй като ответникът и брат му се държали демонстративно неуважително към тях, като проявявали вербална агресия, водили непознати лица в дома си, пушели, употребявали алкохол и не спазвали обществения ред в жилищния блок, за което ищците били сигнализирани от съседите. Поради това по тяхно повторно заявление ответникът и брат му били насочени към ползване на социална услуга в Център "Спешен прием" при КСУДС - Пазарджик за срок от 1 месец, продължен с още един месец като поради осъществена от страна на ответника агресия спрямо служител на ЦСП при КСУДС ползването на социалната услуга от страна на В. било прекратено, той бил изведен от центъра и върнат в дома на ищците. Поведението на същия останало непременено, продължил да бяга от къщи, да не посещавал училище, извършвал кражби на пари и дребни вещи от дома им, пушел, на отправени забележки от страна на ищците реагирал със сигнали до полицията, че е тормозен от тях. Със съдебно решение от 29.09.2022 г. била наложена мярка за закрила спрямо малолетния В. – настаняване в ЦНСТД без увреждания садрес [населено място] за срок от 2 години или до промяна в обстоятелствата, а със съдебно решение от 08.01.2024 г. мярката за закрила спрямо ответника била променена в настаняване в семейството на близки – В. и С. К., за срок до настъпване на промяна в обстоятелствата, налагаща ново изменение или прекратяване на мярката, а на 20.02.2024 г., след проведена мултидисциплинарна среща, се установило, че не е налице промяна в т.н. "проблемни зони" при ответника, а именно: неспазване на правила, норми и граници в домашна и социалнопедагогическа среда и повторяемост на поведението, демонстрирано в семейството на ищците, в центровете за социални услуги, в училище, в приемното семейство К., което наложило с В. да започне работа обществен възпитател. Въззивният съд е приел за безспорно установено, че с решение № 110/14.04.2014 г., постановено по гр.д № 200/2014 г. на Ловешкия окръжен съд е допуснато пълно осиновяване на малолетния В., роден през 2010 г., на 4 години, от ищците Л. и Л. Г., както и че заедно с ответника е осиновен от същите лица и биологичният му брат А., на 3 години. От представените по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че в периода от 19.05.2022 г. до 19.06.2022 г., поради проблеми в общуването, неспазване на правила, бягство от къщи, грабежи, тютюнопушене, ответникът и брат му са настанени да ползват социална услуга в Център "Спешен прием" при КСУДС Пазарджик, а на 20.06.2022 г. заедно с родителите напуснали услугата. На 28.06.2022 г. поради същите проблеми отново са настанени да ползват социална услуга в Център "Спешен прием" за срок от 1 месец, удължен с още един месец, а със заповед от 02.08.2022 г. тази услуга е прекратена. Със заповед от 30.08.2022 г. ответникът е настанен в ЦНСТД без увреждания в [населено място], като в заповедта е отразено, че по време на ползвана социална услуга се наблюдава прекъсната емоционална връзка между В. и неговите родители, същите са подали заявление да бъде изведен от семейството им, поради което и е настанен временно в посоченото заведение. Със заповед от 12.09.2023 г. ответникът е настанен в приемно семейство – това на В. и С. К., където е пребивавал и към момента на изслушването му от съда – 01.07.2024 г., както и към момента по признание на самите ищци. Посочил е, че при изслушването си от съда детето В. Г. е заявило, че е наясно с искането за разсиновяване, че проблемите с ищците започнали заради лошото му държане и кражбите, че били оставени с брат му за 1 месец в социалните грижи, когато започнали да бягат от къщи, да не се прибират, да излизат до късно с групи, които не са на техните години. Детето споделя още, че това поведение е било бунт от тяхна страна заради лошото отношение на родителите към тях и физическият тормоз, както и че не е привързан към "Л. и Л." и че ако трябва да избира, иска да живее при сем. К.. Допълва, че след като не живеят вече при ищците, е ходил заедно с брат си на гости на родителите им, тъй като неговият брат е настоявал, а самият той въобще не искал да ги види. При постановяване на решението съдът е кредитирал заключението по допуснатата по делото съдебно-психологическа експертиза, от което е приел за установено, че в първите години след осиновяването между В. и неговите родители е имало изградена връзка като между родител и дете, В. се е адаптирал към средата на родителите, а последните са се посветили на родителската си роля, както са я разбирали, но към момента между тях е налице емоционално отчуждение, взаимно огорчение и обида, крайно и трайно разочарование, липса на готовност и ресурс за възстановяване на емоционалната близост. Вещото лице е посочило, че базисно ищците имат родителски капацитет, но не са успели да бъдат достатъчно гъвкави и ефективни в справянето с проявите на проблемното поведение на В., започнали около неговата 11-12 годишна възраст. От друга страна, поведението на В. е в резултат на множество фактори – травмата му от изоставяне и проблеми с привързаността /осиновените деца обикновено имали проблеми с формирането на привързаност и често практикували проблемно поведение/, както и свързани с външните обстоятелства – ковид кризата, изисквания за адаптация към новите семейни, учебни, житейски обстоятелства и с липсата на достатъчно гъвкавост и умения на родителите да адаптират родителските си стратегии спрямо него. Всичко това според вешото лице постепенно довело до влошаване на взаимоотношенията родители - дете и до настъпване на ескалация, както в поведението на В., така и в неефективните стратегии на родителите, включващи и физически наказания. Като краен резултат ищците са трайно разочаровани и огорчени от поведението и отношението на В. към тях, а той, от своя страна, се чувства изоставен, огромна роля за което са изиграли и неколкократните му извеждания от семейната среда, а отношенията помежду им са трайно разстроени без ресурс и воля от двете страни за промяна. Вещото лице посочва още, че към момента срещата на В. с ищците му се отразява много тежко, невъзможно му е да остане насаме с тях, не издържа да бъде в една стая с тях, без придружител за подкрепа и отново подчертава, че не вижда ресурс и от двете страни за промяна на отношенията помежду им. Въззивният съд е обсъдил и показанията на разпитаните по делото свидетели. Приел е, че в показанията на св. Е. Г. и Д. Р. се съдържат данни досежно осъщественото от страна на ответника провокативно, обидно и арогантно поведение, несъобразено с никакви правила, както и такива, свързани с полаганите от ищците родителски грижи за децата и стремежът и желанието им да бъдат задоволени техните потбребности. Св. В. К., чието семейство е приемно за двете момчета В. и А., разказва за емоционалното състояние и поведението на В. в приемното семейство, в което живее и до сега, както и изнася пред съда информация за това, че веднъж по нейна инициатива децата посетили ищците, след което повторно били посетени по Нова година по желание на децата, за да ги сурвакат. Показанията на св. П. П., изготвила социалния доклад за В., касаят състоянието и поведението на В. към момента на изслушването му от социалните работници и при престоя му в социалната услуга "Спешен прием", където неговото поведението и това на брат му, било протестно, чупели, хвърляли, биели се. При така приетото за установено въззивният съд е формирал извод, че са налице обстоятелства дълбоко и трайно разстройващи отношенията между осиновителите и осиновения. Съдът е намерил за необходимо да отбележи, че му е известна съдебната практика по приложението на чл. 106, ал. 1, т. 2 СК, според която осиновителната връзка не може да бъде прекратена, когато осиновеният не е навършил пълнолетие, в случая понастоящем осиновеният е непълнолетен, само поради това, че осиновителите не одобряват поведението му. В тази връзка съдът е посочил, че в конкретния случай обаче не, укоримото от ищците поведение на ответника, само по себе си, е причина за поисканото прекратяване на осиновяването, а същото е само едно от обстоятелствата, които според тях са довели до дълбокото и трайно разстройство на отношенията осиновител - осиновен, поради което това прекратяване се желае. Въззивният съд е приел, че по делото е установено наличието на поведение от страна на ответника, несъобразено с правила, провокативно, обидно и арогантно спрямо осиновителите, което поведение според изслушаната по делото експертиза е довело до ескалиране на отношенията помежду им, като за настъпването на тази ескалация принос имат и неефективните стратегии на родителите, включващи и физически наказания, като реакция на посоченото поведение на ответника. Посочил е, че тези обстоятелства се обсъждат от съда не като такива, генериращи вина у ищците или у ответника, а като такива, които в своята съвкупност заедно с взаимното чувство на огорченост, с усещането у детето за изоставяне, огромна роля за което имат и неколкократните му извеждания от семейната среда, с дългия период на фактическа раздяла и липсата на комуникация между страните, освен епизодична такава, са довели като краен резултат до дълбоко и трайно разстройство на отношенията между осиновителите и осиновения, до емоционална празнота и непоправима отчужденост, което разстройство според приетата по делото експертиза страните няма нито желание, нито ресурс да бъде преодоляно. Апелативният съд е посочил, че принцино в интерес на ответника, който към приключване на устните състезания пред въззивната инстанция е на 15 години, би било да расте и се развива в семейна среда, но изцяло изпразнената от съдържание връзка осиновител - осиновен и изразеното от детето В., че същият не е привързан към "Л. и Л." и би желал да живее при сем. К., където се чувства приет и разбран, безпротовиречиво сочи, че продължаване на осиновителната връзка за в бъдеще не е в негов интерес, а разстройството на отношенията осиновители - осиновен и отчуждението между тях е толкова трайно, дълбоко и непоправимо, че прави запазването й невъзможно. При тези съображения съдът е достигнал до крайното си разрешение за основателност на предявения иск. С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на решението, по съображения за нарушение на материалния закон – чл. 106, ал. 1, т. 2 СК и необоснованост, иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявения по делото иск. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като формулира следния въпрос: налице ли е такова трайно, дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията осиновители - осиновен, водещо до прекратяване на осиновяването. Поддържа, че по този въпрос произнасянето на въззивния съд противоречи на възприетото в решение № 81/05.04.2016 г. по гр. д. № 5273/2015 Г. на ВКС, ІV г.о.. В рамките на правомощията си ВКС уточнява и конкретизира поставения въпрос, доколкото въпросът е поставен във връзка с твърденията на касатора, че връзката между осиновители и осиновен е била прекъсната, защото осиновителите не са одобрявали поведението на осиновения, и освен това въпросът в изложението следва да бъде по тълкуване на правна норма, а не по правилността на въззивното решение. Поради това ВКС счита, че въпросът, уточнен и конкретизиран, е със следното съдържание- Налице ли е трайно, дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията осиновители- осиновен, когато осиновителите не одобряват поведението на непълнолетния осиновен. В срока за отговор насрещната страна Л. Д. Г. и Л. Л. Г. възразяват срещу допускането на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира, че са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото има формирана съдебна практика, че не е налице трайно, дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията осиновители- осиновен, когато осиновителите не одобряват поведението на непълнолетния осиновен. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение