Определение № 50350 от 08.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3979/2021 г.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията) и по касационна жалба на Д. П. Т. и М. Б. Д. срещу въззивно решение № 772/05.07.2021 г. по в.гр.д. № 4224/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4765 /06.08.2020 г. по гр. д. № 8714/2016 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от Комисията против Д. П. Т. и М. Б. Д. иск с правно основание чл.74,ал.1 вр. чл.75,ал.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ, отм.), за отнемане в полза на държавата на еднофамилна жилищна сграда с гараж, находяща се в поземлен имот в [населено място], район „И.", и са отхвърлени исковете за отнемане в полза на държавата на сумите 3 020 лева по разплащателна сметка на Д. П. Т. и сумата 14 942.56 лева, с която е погасен кредит на М. Б. Д..

КПКОНПИ обжалва решението в частта, с която искът и е отхвърлен.

Д. П. Т. и М. Б. Д. обжалват решението в частта, с която искът срещу тях е уважен.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Жалбите са процесуално допустими, подадени са от страни по делото, които имат право и интерес да обжалват срещу решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и са редовни.

По жалбата на КПКОНПИ:

Комисията поддържа, че е неправилно да се приеме, че имущество, което е отчуждено в края на периода, не подлежи на отнемане. Позовава се на решения на Варненския апелативен съд и на Великотърновския апелативен съд, с които е прието обратното.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК КПКОНПИ обосновава искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния правен въпрос: Следва ли да се изключват от формирането на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) преминалите по банкови сметки суми, поради обстоятелството, че това имущество не е налично в края на проверявания период и същите подлежат ли на отнемане в полза на държавата, ако за тях не е установен законен източник на средствата за придобиването им по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.)? КПКОНПИ твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 29/12.04.2021 г. по гр.д. № 1021 /2019 г. на ВКС, III г.о..

В свое определение № 103/21.03.2022 г. настоящият съдебен състав е обосновал извода си, че въпросът е обуславящ и че по него е образувано тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, поради което е спрял производството по делото до приключване на производството по тълкувателното дело, а след постановяване на тълкувателното решение го е възобновил.

Настоящият съдебен състав намира, че правните въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с приетото в тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС:

1. Не представляват "имущество" по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

2. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

С тълкувателното решение е уеднаквена съдебната практика по разгледаните правни въпроси.

Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Поради това съдилищата са задължени да ги прилагат, без да е необходимо да излагат самостоятелни мотиви в тяхна подкрепа.

Поради съответствието на приетите от въззивния съд разрешения на правните въпроси с приетите с тълкувателното решение разрешения, с което практиката на съдилищата е уеднаквена по задължителен начин, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

По жалбата на Д. П. Т. и М. Б. Д.:

За да уважи иска срещу Д. Т. и М. Д. въззивният съд е приел накратко следното:

Проверяваният период е от 27.01.2004 г. до 27.01.2014 г. При извършената проверка за периода е установено несъответствие в размер на 301 918.49 лева.

По делото е установено следното: Общата стойност на придобитото имущество е 235 285 лева. Според ССЕ общо приходите на ответниците за проверявания период са 112 893.23 лева, а обичайните разходи за издръжка на семейството по НСИ за същия период са 80 812 лева, а несъответствието в края на периода е 293 475.36 лева. Сумата от 120 009 лева е включена като приход, но парите са изтеглени от разплащателни сметки и не са налични по тях, но т.к. са изтеглени в периода на изграждането на жилищната сграда, следва да се приеме, че са се трансформирали в нея (в имущество, предмет на претенцията за отнемане). Общият размер на приходите е 233 002.23 лева (112 893.23 лева + 120 009 лева). Разходите са 406 368.89 лева, а разликата е в размер на 173 366 лева. Налице е несъответствие в размер по-голям от посочения в § 1,т.7 от ДР на ЗОПДНПИ от 2012 г. (отм.).

Жалбоподателите Д. Т. и М. Д. извеждат следните правни въпроси, за които се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:

1. Следва ли доказателствената тежест относно разходи под минимално определените да се разпредели на ответника с доклада по чл.140 ГПК?

2. Дали получаваните парични сучи от ипотечен кредит представляват незаконен доход по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.) или законен такъв по смисъла па § 1, т.4 от ЗОПДНПИ (отм.) и какво е наличието на порочното основание за придобиване на дохода.

3. Следва ли, когато със сума, получена от кредит е закупен или изграден недвижим имот и кредитът не е изплатен през проверявания период, да се счита за незаконно придобито имущество, което подлежи на отнемане?

Първият въпрос не е обуславящ. Във въззивната жалба на Д. Т. (на л.24) и във въззивната жалба на М. Д. (л.44) не е наведен такъв довод (оплакване) във връзка с доклада по чл.140 (чл.144) ГПК (на първоинстанционния съд). Във въззивните жалби се съдържат оплаквания, че първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на събраните по делото доказателства и за необсъждане на голяма част от доказателствата за обичайните (всъщност за действителните) разходи на Д. Т. и М. Д. и са направени доказателствени искания. Въззивният съд се е произнесъл по доказателствените искания и е обсъдил събраните доказателства.

Вторият въпрос не е обуславящ. Във въззивната жалба на Д. Т. и във въззивната жалба на М. Д. не е наведен довод (оплакване), че първоинстанционният съд неправилно е преценил получените парични сучи от ипотечен кредит. Съответно въззивният съд, който съгласно чл.269 ГПК и установената съдебна практика при проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение е ограничен от посоченото в жалбата, не е следвало да се занимава с този въпрос.

Отделно от изложеното, следва да се отбележи и че въпросът не е разрешен както се твърди от жалбоподателите – ответници. Въззивният съд е възприел установеното от първоинстанционния съд въз основа на преценка на събраните по делото доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че получените от ответниците от кредити суми представляват законен приход (като получени на законово основание) (стр.8).

И третият въпрос не е разрешен както се твърди. Искът е уважен не поради твърденията, на които е основан въпросът, а поради извода, че за проверявания период от десет години между приходите и разходите има разлика, като разходите са значително по-големи от приходите. Налице е значително несъответствие - в размер по-голям от посочения в § 1,т.7 от ДР на ЗОПДНПИ от 2012 г. (отм.) между имуществото на проверяваните лица и законните им доходи за проверявания период.

Поради изложеното по изведените въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство (недопускане на касационно обжалване и по двете жалби) жалбоподателите нямат право на разноски, а следва да понесат разноските така, както са ги направили.

Воден от изложеното, съдът