Определение № 81 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 322/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Джи Пи Груп” АД, подадена чрез адв. П. С., против определение № 263798/05.11.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 10783/2020 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е потвърдено определение № 56497/02.03.2020 г. по гр. д. № 51884/2017 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлена молбата на „Джи Пи Груп“ АД за допълване на определението в частта за разноските за сумата над 300 лв. до пълния претендиран размер от 7500 лв. В частната касационна жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, иска се отмяната му и присъждане на дължимите при прекратяване на делото разноски в пълен размер. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „Възможно ли е съдът да намалява заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение служебно при липса на направено възражение?”. Твърди, че въпросът е решен в противоречие с приетото в практиката на ВКС, обективирана в определение № 381/04.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3045/2016 г., III г. о. Поддържа и, че определението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата В. М. П.. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение Софийският градски съд е присъдил на ответника „Джи Пи Груп” АД разноски за първата инстанция в размер на 300 лв., като е отхвърлил искането за разликата до претендираните 7500 лв. За да постанови определението, въззивният съд е съобразил процесуалното развитие на производството, а именно прекратяването му поради отказ от иска, постъпил едновременно с депозирания от ответника отговор на исковата молба. Посочил е, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, че процесуалната защита на ответника в производството се изразява в депозиране на отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който ответникът накратко е преразказал фактическата обстановка, изложена от ищеца, заявил е, че оспорва иска, а именно – да е налице трудово правоотношение, между страните, да е претърпяна трудова злополука и неимуществени вреди, а дори ищецът да е претърпял такива, според ответника те не били в следствие от претърпяна трудова злополука. Не са ангажирани доказателства, не са направени доказателствени искания, нито ответникът е взел отношение по представените с исковата молба доказателства и исканията на ищеца за доказването на предявения иск. Договорът за правна защита и съдействие на ответника е с предмет процесуално представителство за цялото производство пред СРС, а не е само за изготвяне и подаване на отговор на исковата молба. Видно от съдържанието му, предметът на договора обхваща подготовка на отговор на исковата молба, процесуално представителство по делото, участие в открити съдебни заседания, както и изготвянето на молби и становища до приключване на делото. Уговорено е, че за изразходваното време във връзка с изпълнението на задълженията по договора възложителят дължи сумарно възнаграждение в размер на 7500 лв., дължимо в брой при сключване на договора. При тези данни, съдът е изложил, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на процесуалните усилия по защитата интересите на ответника, който реално е осъществен, претенцията за присъждане на цялото възнаграждение и то в посочения размер 7500 лв., при цена на иска от 25 000 лв. представлява недобросъвестно упражняване на процесуални права. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В настоящия случай липсва основание за допускане на касационно обжалване. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. Жалбоподателят не е обосновал твърдението си за очевидна неправилност. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая обжалваното въззивно определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос, който е неотносим. Същият не е бил разгледан в обжалвания съдебен акт, като разглеждащият жалбата Софийски градски съд не е намалил поради прекомерност адвокатското възнаграждение, а е определил следващото се на ответника в производството възнаграждение, предвид осъщественото от адвоката процесуално действие по подаване на отговор на искова молба, без процесуално представителство по делото. Доколкото в договора за правна защита и съдействие възнаграждението е уговорено общо, съдът е определил възнаграждението съобразно предвидения в чл. 9, ал. 1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 300 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.