Определение № 555 от 18.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 58 от 21.02.2012 год. по т.д.№ 1005/2011 год. на Пловдивския апелативен съд. С него е потвърдено Решение № 366 от 06.07.2011 год. по т.д.№ 459/2010 год. на Пловдивския окръжен съд. С него са били уважени предявените от В. Н. Ш. срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за установяване нищожността, поради липса на съгласие, на клаузи по договор за банков кредит и договор за поръчителство, както и е установил липсата на задължения на Ш. към банката, произтичащи от тези договори. Исковете са обусловени от твърдението на ищцата, че не е давала съгласие и не е подписвала договора за кредит и договора за поръчителство И двете съдебни инстанции са приели, че са сезирани с два положителни установителни иска с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД и отрицателен установителен иск за недължимост на вземания на банката по тези договори, които искове са допустими, въпреки направеното от ответника по тях възражение за липса на правен интерес. Въз основа на събраните по делото доказателства и по-конкретно – заключението на графологичната експертиза, съдилищата са уважили предявените искове. Последователно подържаната от [фирма] теза за липса на правен интерес, се основава на обстоятелството, че произнасяйки се по възражение на Ш. в рамките на друго съдебно производство по чл.422 ал.1 ГПК, съдът е приел недължимост на вземанията срещу Ш. за които е била издадена заповед за незабавно изпълнение, именно поради липсата на съгласие – подписите върху документите не са били нейни. Заявеното основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречива практика на съдилищата по следните правни въпроси: „Допустимо ли е в производството по обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.124 ал.1 ГПК, като път за защита на длъжник по заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, при положение, че в 14-дневния срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение по образувано срещу него изпълнително дело, длъжникът е подал възражение и впоследствие взискателят е предявил срещу него иск по чл.422 ГПК? Налице ли е правен интерес у длъжника по заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, освен възражение по чл.414 ГПК да предявява отрицателен установителен иск по общия исков ред (чл.124 ал.1 ГПК) срещу претенцията на взискателя?”. Позовал се е на влезли в сила съдебни актове, съдържащи произнасяне по въпроси, свързани с общия процесуален ред за установяване съществуване/несъществуване на вземане, извън реда по чл.422 ал.1 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че действително е налице противоречива съдебна практика по въпроса относно предметните предели на иска по чл.422 ал.1 ГПК. Поставя се и въпроса, следва ли в рамките на този процес страната да изчерпа възраженията си и създава ли се сила на пресъдено нещо при произнасянето по тях. В конкретния случай, упражненото в производството по чл.422 ал.1 ГПК възражение на В. Ш., може ли да бъде разглеждано и като инцидентен иск за установяване нищожността на договорите и оттам – съществуването или несъществуването на вземането на банката В случай, че такъв инцидентен установителен иск в производството по чл.422 ал.1 ГПК е допустим и е бил разгледан, то в този случай би било преклудирано предявяването и разглеждането му в отделно производство. За произнасяне по тези въпроси е образувано тълкувателно производство – ТД № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС – т.1 и т.2 на допълнителното разпореждане. Това налага допускане на касационен контрол и спиране на производството по настоящето дело до приключването на ТД № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1200 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението. Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.