Определение № 625 от 14.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4752/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от К. Т. Г. - З. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Силистра решение № 72/28.06.2022 г. по гр.д. № 119/2022 г., поправено с решение № 159/13.07.23г. по гр.д. 119/22г., с което е потвърдено решение № 260071 от 08.11.2021 г. по гр.д. № 1539/2019 г. на РС- Силистра. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/. “Следва ли въззивният съд да обсъди и да се произнесе със съдебното решение по всички заявени в жалбата доводи и оплаквания на въззивника? Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?“; 2/. „Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?“. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение, Силистренският окръжен съд е приел, че пред районния съд ищцата е удостоверила правата си на собственик върху процесните имоти, а оттам и активната си легитимация по иска, с приложения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание №, том, peг. №, н.д. № г. по описа на нотариус З. Н., peг. № на НК, с който е придобила правото на собственост по отношение на процесните имоти, които видно от приложеното по делото копие на нот. акт №, том, peг. №, н.д. № г. по описа на нотариус З. Н., К. Г. - З., представлявана от пълномощника Р. Б. В., е продала на ответното дружество. Решаващият съд е изложил, че въпреки положените от съда усилия и оказаното съдействие от страна на нотариусите, участвали в изготвянето на пълномощното и изповядването на сделката, към настоящия момент не са запазени нито пълномощното, нито регистърната книга от г. на нотариус Ю. В. Д. с peг. №, заверил пълномощното. Единствено бил приложен препис - извлечение от азбучен указател за г. на същия нотариус, който обаче не носел информация, която да даде основание на съда да се произнесе по действителността на документ, който не съществува към момента на завеждане и разглеждане на делото. Ето защо е счел, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не са доказани твърденията на ищцата, че не е изразила съгласие за сключване на сделката и договорът за покупко- продажба с първия ответник - „АДВАНС ТЕРАФОНД” АДСИЦ, което съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД би било основание за прогласяване на нищожността му. Приел е, че неправилно въззивницата сочи в жалбата си, че първоинстанционният съд е приел, че в действителност е налице упълномощаване при извършената първа покупко- продажба, тъй като в мотивите си районният съд е приел, че няма как да направи проверка на доводите, тъй като не разполага с пълномощното, а не че счита същото за законосъобразно изготвено. Въззивният съд е изложил и че направеното от ищцата доказателствено искане пред въззивната инстанция- съдът да задължи нотариус Ю. В. Д. с per. № в Р. и район на действие PC - [населено място] да представи по делото извлечеше от регистърната книга, вече било заявено пред районния съд, като бил получен и отговор от нотариуса, че не пази регистърната книга от г., унищожена по надлежния ред, поради което и същото е отхвърлено. Ето защо, е намерил жалбата за неоснователна относно исковата претенция спрямо ответното дружество. По отношение на предявения иск срещу ответника Т.Т. е изложил, че първоинстанционният съд е съобразил направеното от него възражение за изтекла придобивна давност от пет години, в качеството му на добросъвестен владелец, считано от сключването на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №, том, peг. №, н. д. № г., сключен на г. Липсвало основание за нищожност на първоначалната сделка от г., поради което изобщо не се поставял въпроса за това дали продажбата на чужда вещ обвързва страните по такъв договор въпреки, че районният съд бил обсъдил тази хипотеза. Поради непредставянето на доказателства за липса на представителна власт за пълномощника по първата сделка, е счел, че същата е произвела действие, което пък легитимирало напълно вторият ответник като собственик по силата на нот. акт №, том, per. №, н.д. № г., сключен на г. Ето защо, неправилен бил изводът на районният съд, че ответникът Т. Т. е добросъвестен владелец на процесния имот, в качеството му на купувач по договор за покупко – продажба, тъй като нямало основание да се приеме, че първата сделка е нищожна или поне относително недействителна спрямо ищцата. Така, въпреки изминалия петгодишен период от придобиване на имота от страна на втория ответник, до завеждане на настоящото дело и приложените доказателства пред първата инстанция за необезпокоявано владение от негова страна - писмо, изх.№ РД-12-02-36-1/ 21. 01. 2021 г. от МЗХГ, ведно с приложенията към него, както и декларации по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за стопанските години от 2013/2014 до 2020/2021 включително, той е собственик не по давност, а на основание нот. акт №, том, peг. №, н.д. № г., но тъй като крайният извод в диспозитива на решението по отношение на тези искови претенции бил правилен, решението следвало да бъде потвърдено и в тази му част. Заключил е, че дори да са верни изнесените в исковата молба твърдения, ищцата не е потърсила своевременно правата си на собственост върху процесните имоти по съответния ред, допуснала е да бъдат унищожени по законен ред важни доказателства, ако действително волята и е била опорочена с процесното пълномощно и като последица е допуснала имотът да бъде придобит от трето добросъвестно лице, което, освен законното основание за закупуването му, го е владяло непрекъснато повече от 5 години, необходими и достатъчни за придобиване на имотите и по давност в случай, че беше провела успешно доказване на първата си искова претенция. С решение № 159/13.07.2023г., постановено по гр.д. № 119/22г., ОС- Силистра, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка /неточно посочено като допускане на тълкуване на невлязло в сила решение/ в диспозитива на решението си, като е отразил, че решение № 260071/08.11.21 г. на РС- Силистра по гр.д. № 1539/19 г. е потвърдено, в частта, с която е отхвърлен предявения от К. Т. Г.- З. срещу „Адванс Терафонд“ АДСИЦ иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласява нищожността на договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №, т., рег. №, нот. дело № г., с който К. Т. Г.- З. е прехвърлила на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ земеделски земи, подробно описани в решението; отхвърлен е предявения от К. Т. Г.- З. срещу „Адванс Терафонд“ АДСИЦ и Т. С. Т. иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо К. Т. Г.- З. на договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №, т., рег. №, нот. дело № г., сключен между Адванс Терафонд“ АДСИЦ и Т. С. Т., и е отхвърлен предявения от К. Т. Г.- З. срещу Т. С. Т. иск с правно основание чл.108 ЗС, а също и в частта, която в полза на К. Т. Г.- З. са присъдени разноски. По основанията за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване по поставените въпроси. Така формулираните процесуалноправни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Според установената практика основно задължение на въззивния съд е да обсъди всички своевременно повдигнати възражения и доводи на страните. Произнасянето на съда по възраженията на страните включва установяването на фактите, на които съответната страна се позовава. След фактическите констатации въззивният съд трябва да формулира своите правни изводи, които произтичат от наличието или липсата на тези факти. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, събрани по делото. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. В случая въззивнният съд не се е отклонил от тази практика, като общите, неконкретизирани доводите на касатора за необсъждане на всички представени доказателства и за липсата на произнасяне по всички негови доводи се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, а не за същинска липса на мотиви. Противно на изложеното от касатора, въззивният съд не е нарушил и задълженията си при неизготвен от първоинстанционния съд доклад. Съгласно дадените в т.2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада въззивната инстанция не следи служебно. Когато във въззивната жалба или в отговора на въззивната жалба са изложени обосновани оплаквания за допуснати нарушения във връзка с доклада, въззивният съд не изготвя нов доклад по делото, а ако прецени тези оплаквания за основателни, дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В случая в подадената от ищцата въззивна жалба няма заявено оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, каквито оплаквания не се съдържат и в отговора на въззивната жалба. Ето защо при тези данни във връзка с развитието на въззивното производство не може да се приеме, че въззивният съд е допуснал нарушение на цитираната задължителна практика. Настоящият съдебен състав на ВКС, в съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение - т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, счита, че независимо от формулираните от касаторите въпроси, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на евентуалната му недопустимост, като постановено по непредявен иск, по отношение на иска, квалифициран от въззивния съд като иск с правно основание „чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване на относително недействителен“ на договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №, т., рег. №, нот.д. № г. по описа на нотариус Р. Т.. Следва да се отбележи, че с оглед релевираните фактически твърдения, правилната правна квалификация на предявения от К. Г.- З. срещу „Адванс Трерафонд“ АДСИЦ иск за прогласяване нищожността на сключения между тези страни договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №, том, peг. №, н.д. № г. по описа на нотариус З. Н., К. Г., е чл. 42, ал.2 ЗЗД, а не чл.26, ал.2 ЗЗД, както е приел въззивният съд, но тъй като ОС- Силистра се е произнесъл по заявените от ищцата фактически основания и съобразно направеното искане, решението му в тази част е допустимо, а приетата правна квалификация е въпрос по правилността му. Воден от горното, Върховния касационен съд, състав на ІV гр. отделение,