Определение № 132 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1439/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 425/12.01.2015 год. на Ж. И. К. от [населено място] заявена чрез процесуалния и представител адв. И. К.- АК Б. срещу въззивно Решение No VI-114 от 27.11.2014 год. постановено по В.гр.д Nо 1552/2014 година на ОС-Бургас по извършване на делбата и в частта по сметките. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 1379 от 02.07.2014 год. по гр.д. 7024/2012 год. на РС- Бургас по извършване делбата на апартамент в [населено място] чрез изнасянето му на публична продан и последващо разпределение на сумите между съделителите при определените с решението по допускане на делбата права в съсобствеността, както и е уважил предявените от И. К. и С. К. срещу Ж. К. претенции по сметки по чл.346 ГПК във вр. с чл. 30 ал.2 и ал. 3 ЗС. За да постанови решението си, втората инстанция в правомощията си на въззивна такава е приела, че спорната съсобственост на неподеляемото жилище в [населено място], при липсата на надлежно заявена възлагателна претенция от страна на съделителите, следва да бъде ликвидирана чрез изнасянето на имота на публична продан и последващо разпределение на сумите от проданта между съделителите, съобразно на правата в съсобствеността, съгласно решението по първата фазана делбата. Със същото решение са уважени заявените претенции на съделителите И. К. и сестра му С. К. срещу Ж. К. по сметки, заявени на основание чл. 30 ал.2 и 3 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон,и е необосновано - основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Наведените конкретни доводи касаят лисата на мотиви относно избора на способ за извършване на делбата- в случая публична продан, цялостния анализ на събраните по делото доказателства, едностранното тълкуване на доказателствата, свързани с заявените претенции по сметки, селективния избор на доказателства, неправилното им интерпретиране от гл.т. на противопоставяне за ползване на имота от страна на покойния и брат. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по въпроса за приложението на чл.348, чл. 349 ал.1 и ал.2 ГПК, чл. 350 ГПК и чл.353 ГПК, като произнесен от въззивния съд в противоречие с разясненията на ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, съответно Решение No 19 от 08.02.2013 год. по гр.д.No 619/2012 год. на ВКС -II отд. Искането за допускане на касационно обжалване е и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК без посочване на конкретен правен въпроса, който би наложил необходимостта от произнасянето на ВКС по обжалваното решение, за развитие на правото и еднаквото и точно прилагане на закона. В срока по чл. 287 ГПК няма постъпили писмени становища- отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално допустима само в частта, с която се обжалва въззивно решение по извършване на делбата съдебна делба. В частта, с която се обжалва въззивното решение по сметки, касационната жалба е процесуални недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК и като така следва да бъде оставена без разглеждане. Заявените претенциите по сметки на съделителите И. К. и С. К. срещу Ж. К. по реда на чл. 346 ГПК във вр. с чл. 30 ал.2 и ал.3 ЗС по естеството си са облигационни искове, всеки от които искове е заявен с цена под 5000 лв.- ВИЖ определение от 08.04.2014 година на РС-Бургас по гр.д 7024/2012 година / л.128 /, поради което и постановеното решение по тези „граждански дела‘ са необжалваеми пред касационния съд съдебни актове по силата на чл. 280 ал.2 ГПК. След преценка на наведените доводи на страните, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. Изведеният правен въпрос за приложението на чл.348, чл. 349 ал.1 и ал.2 ГПК, чл. 350 ГПК и чл.353 ГПК не може да бъде квалифициран като обуславящ изхода на правения спор по см. на дадените разяснения с т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Посочените разпоредби на ГПК, визиращи способите за ликвидиране на съсобствеността по съдебен ред във втората фаза на делбения процес са предмет на разяснения по ТР No 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, съответно Решение No 19 от 08.02.2013 год. по гр.д.No 619/2012 год. на ВКС -II отд., прието по реда на чл. 290 ГПК. Те не се нуждае от ново тълкуване .Съдът е извършил делбата чрез изнасяне имота на публична продан в хипотеза на неподеляемо жилище и когато нито един от съделителите не е заявил претенция за възлагане. Решаващият съд по извършване на делбата няма задължение общо да цени възможните способи за ликвидиране на съсобствеността във втората фаза на делбения процес, тази преценка винаги е обусловена от исканията на самите съделители заявили претенция за възлагане и възможността от делбения имот да бъдат формирани дялове в натура за всеки един от съсобствениците – съделители. Настоящият състав на ВКС намира, че няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, след като касаторът, поддържайки това основание, не е формулирал конкретен правен въпрос, в рамките на предмета на спора, който пряко е повлиял постановения правен резултат в обжалваните части на съдебното решение и които въпрос налага произнасянето на ВКС за уеднаквяване на съдебната практика и развитие на правото. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия