Определение № 391 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4324/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 131 от 09.02.2017 г. по в. гр. д. № 2892/2015 г. на Окръжен съд - Пловдив е обезсилено решение № 132 от 03.04.2014 г. по гр.д. № 533/2013 г. по описа на Районен съд – Асеновград в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменя нотариален акт № 107, том I, нот. д. № 102/2008 г. на нотариус К., както и в частта с която е допуснато да се извърши делба между П. С. С., А. С. С., Л. С. С., М. Г. К., Г. К. К., Е. К. К., Н. Н. С., В. Н. С., Л. Н. Н., Т. Н. Т., Г. Н. Й., М. Н. А., А. Т. Д., Г. Н. В. на 5 поземлени имота, находящи се в землището на Горни Воден, А., в частта, с която се отхвърля иска за делба на същите имоти по отношение В. В. П. и Д. А. П. и връща делото на първоинстанционния съд за разглеждане на иска за допускане на съдебна делба и направените във връзка с този иск възражения, като в първоинстанционното производство следва да се конституират всички задължителни необходими другари и да се разгледа иска с тяхно участие; обезсилено e решение № 132 от 03.04.2014 г. по гр.д. № 533/2013 г. по описа на Районен съд – Асеновград в частта, с която е обявено за относително недействително спрямо Г. Н. В. дарението от 24.07.2002 г., обективирано в нотариален акт № 139, том III, нот. дело № 477/2002 г. на нотариус К., по силата на което А. Д. е дарила на В. П. 1/20 ид.ч. от 5 поземлени имота, находящи се в землището на [населено място] и покупко-продажбата от 24.07.2002 г., обективирана в нотариален акт № 140, том III, нот. дело № 478/2002 г. на нотариус К., по силата на която А. Т. Д. продава на В. В. П. 4/20 ид.ч. от 5 поземлени имота, находящи се в землището на [населено място]; потвърдено е решение № 132 от 03.04.2014 г. по гр.д. № 533/2013 г. по описа на Районен съд – Асеновград в частта, с която е обявено за относително недействително спрямо Т. В. С., М. П. К., М. П. С. – трите като законни наследници на починалия на 12.07.2014 г. П. С. С., Р. А. Х., П. А. П., С. А. С. – трите като законни наследници на починалия на 08.03.2015 г. ищец А. С. С., Л. С. С., М. Г. К., Г. К. К., Е. К. К., Н. Н. С., В. Н. С., Л. Н. Н., Т. Н. Т., Г. Н. Й., М. Н. А. дарение от 24.07.2002 г., обективирано в нотариален акт № 139, том III, дело № 477/2002 г. на нотариус К., както и покупко-продажба от 24.07.2002 г., обективирана в нотариален акт № 140, том III, дело № 478/2002 г. на нотариус К. и присъжда разноски. Против въззивното решение са постъпили две касационни жалби. В подадената от В. Н. С., чрез пълномощника му адв. К. А., жалба се съдържат обосновани оплаквания за нищожност и неправилност на обжалваното решение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационна проверка. В подадената от В. В. П. и Д. А. П., чрез пълномощника им адв. Л. Ч., жалба се съдържат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК В. В. П. и Д. А. П. са подали писмен отговор на жалбата, подадена от В. Н. С., в който поддържат, че не са налице основания за допускане на касационна проверка, а по същество жалбата е неоснователна. Останалите страни по делото не са подали писмени отговори, в които да изразят становище по подадените жалби. Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното: Жалбите са подадени в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, постановено в производство по съдебна делба във фазата на извършването ѝ, което подлежи на касационен контрол, подадени са от надлежни страни с интерес да обжалват. Постъпили са в съда преди влизане в сила на измененията на ГПК, предвидени с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ГПК подлежат на разглеждане по досегашния ред. Окръжен съд - Пловдив е постановил обжалваното решение след като с решение № 124/30.10.2015 г. по гр.д. № 191/2015 г. Върховният касационен съд е върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане. Производството по делото е образувано по искова молба на П. С. С., А. С. С., Л. С. С., М. Г. К., Г. К. К., Е. К. К., Н. Н. С., В. Н. С., Л. Н. Н., Т. Н. Т., Г. Н. Й., М. Н. А. против А. Т. Д., В. В. П. и Д. А. П. с искане за прогласяване на относителна недействителност на разпоредителни сделки, извършени от А. Т. Д. с идеални части от съсобствени имоти в полза на В. В. П. /по време на брака му с Д. А. П./, за отмяна на издаден констативен нотариален акт, с който В. В. П. се легитимира като собственик на два от делбените имоти по силата на давностно владение и за делба на съсобствените пет поземлени имота, находящи се в землището на [населено място] воден. Преди да се произнесе по същество на спора Окръжен съд-Пловдив е констатирал новонастъпили обстоятелства и събрал нови доказателства на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 и 2 ГПК. На 23.10.2014 г. е починала А. Т. Д. и на нейно място е конституирана законната ѝ наследница - А. Т. Д.. Събрани са и нови писмени доказателства – саморъчно завещание на А. Т. Д. от 04.07.2002 г., с което е завещала цялото си имущество в полза на В. В. П. и протокола за обявяването му. Автентичността на завещанието е оспорена по реда на чл. 193 ГПК и пред ОС-Пловдив са изслушани съдебно-почеркови експертизи. Съдът не е формирал извод относно валидността на завещанието, вероятно поради това, че е счел решението за допускане на делбата за недопустимо. Прието като доказателство е и удостоверение за идентичност на имената на общия наследодател Д. /Д./ П. /Д./ С.. В хода на въззивното производство е констатирано и това, че на 08.03.2015 г. е починал А. С. С., а на 12.07.2014 г. е починал П. С. С., като на тяхно място са конституирани наследниците им по закон, съответно: Р. А. Х., П. А. П. и С. А. С., Т. В. С., М. П. К. и М. П. С.. Въззивният съд е счел, че постановеното първоинстанционно решение по иска за съдебна делба е недопустимо. Изводът за това е основан на установеното по делото, че петте земеделски имот, предмет на делба, са били възстановени на общия на ищците и ответницата А. Д. наследодател Д. П. С. по реда на З. с решение от 03.09.1997 г. Той е починал през 1934 г. и е оставил за наследници трима сина и една дъщеря. Ищците са наследници на синовете С. С. и Н. С. и на дъщерята Ш. К., ответницата А. Д. е наследница на сина Т. С.. В хода на производството е починала и е заместена от наследницата си А. Т.. На 24.07.2002 г. А. Д. е дарила на ответника В. П. 1/20 ид. ч. от притежаваните от нея 5/20 ид. ч. от възстановените имоти. На същата дата е продала на П. останалите 4/20 ид. ч. Към тази дата той е бил в брак с ответницата Д. П.. Ответниците П. в отговора на исковата молба са възразили, че два от имотите с №№ 99087.18.40 и 99087.19.60 следва да се изключат от предмета на делба, тъй като те са придобити на основание давностно владение от П., за което са се снабдили с нот. акт съставен по реда на обстоятелствата проверка № 107 от 2008 г. На 21.01.2009 г. имот №№ 99087.18.40 са продали на Сами И. ( н. а. № 16, т. І, рег. № 397, по н. д. № 16/2009 г.), а имот 99087.19.60 са продали на 2207.2009 г. на [фирма], [населено място] (н а. № 179, т. ІV, рег. № 4673, н. д. № 732/2009), поради което към датата на предявяване на иска 28.03.2013 г. не се легитимират като собственици. Районен съд – Асеновград не е конституирал приобретателите [фирма] и Сами И. И. като ответници по иска. Изложеното е дало основание на въззивната инстанция да приеме, че извършената делба е изцяло нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, тъй като не са участвали всички необходими другари. Това е опорочило процеса и е довело до неговата недопустимост. Като се е позовал на дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 6 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, ОС – Пловдив е обезсилил първоинстанционното решение и върнал делото на първа инстанция за конституиране на надлежни ответници. Поради това съдът е приел, че при връщането на делото първоинстанционния съд следва да се произнесе и по релевираните възражения от ответника В. П. - както по отношение на това за придобивна давност, така и по отношение на всички останали, включително и относно претендираните от него права въз основа на саморъчното завещание на А. Д.. Проследявайки процесуалното поведение на ответника Г. Н. В., който е конституиран като страна с определение в открито съдебно заседание на 19.11.2013 г. по гр. д. № 533/2013 г. на РС- Асеновград, ОС – Пловдив е приел, че постановеното първоинстанционно решение, с което спрямо него на основание чл. 76 ЗН разпоредителните сделки, извършени от А. Д., са прогласени за относително недействителни, е недопустимо. Този извод е направен съгласно разясненията на закона, дадени в ТР № 1 от 19.05.2004 г. по ТД № 1 от 2004 г. на ВКС, тъй като В. не е предявил такова искане. Въззивният съд е приел, че решението по претенциите с правно основание чл. 76 ЗН, предявени от ищците, е правилно, а оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. Двете разпоредителни сделки са извършени еднолично от сънаследницата А. Д.. Извършени са в полза в полза на трето лице, което няма качеството наследник, прехвърлители не са всички сънаследници, нито пък е налице продажба на наследство. Нещо повече А. Д. се е разпоредила с 5/20 ид. ч. от имотите, а на основание наследствено правоприемство се легитимира като собственик на 2/7 ид. ч. от процесните имоти. Допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на формулиран правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение, в случай, че е налице някоя от допълнителните предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1 – въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по ТД № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. И в двете касационни жалби се съдържат оплаквания за нищожност на постановеното решение. Касаторът В. Н. С. твърди, че мотивите му са до такава степен неразбираеми, което обуславя най-тежкия порок, а в жалбата на В. В. П. и Д. А. П. се поддържа същата теза по отношение на иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, обоснована с доводите, че липсвало решение по иска, макар в мотивите съдът да се произнесъл по въззивното решение и в тази му част. При проверката за валидността на решението не се установи решението да е неразбираемо, което да е основание за прогласяване на нищожността му. Съдът е изложил мотиви относно валидността и законосъобразността на първоинстанционното решение в частите, с които съдът се е произнесъл по всички искове и възражения и е обосновал защо намира решението в някои части за недопустимо. Поставеният въпрос не обуславя основание за допускане на касационна проверка. В касационната жалба на В. С. извън разгледания по-горе въпрос се иска допускане на касационна проверка на решението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отменен съставения нот. акт по обстоятелствената проверка в полза на П. за придобиване на основание давностно владение на два от имотите, предмет на делба. Въззивният съд е обезсилил решението в тази част, като последица от безсилване на решението в частта, с която е допуснато извършване на делбата. Недопустимостта на решението по иска за делба е мотивирано с това, че не са конституирани легитимираните да участва в производството страни, приобретателите на имота [фирма] и Сами И. И. и не са събрани доказателства за наследниците на починалите съпруги на синовете на общия наследодател П. Т. С., съпруга на С. С., Н. К. С., съпруга на Т. С., В. И. С., съпруга на Н. С., и Е. И. С., снаха на Н. С. от починал син Н., с аргумента, че те са починали след изтекъл значително по-дълъг периоди след съпрузите им и съществува вероятност да са оставили и други наследници. Въпросът за надлежното конституиране на страните в производството за делба на съсобствени имоти е разрешен от въззивния съд при правилно прилагане на процесуалния закон и в съответствие с формираната безпротиворечива съдебна практика, поради което не попада в приложното поле на общо основание за допускане на касационна проверка по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Отмяната на нотариален акт за собственост на недвижим имот, съставен по реда на обстоятелствена проверка, е правна последица от уважаване на иск за собственост за същия имот, поради което обезсилването на решението и в тази част е правилно и в съответствие с указаното от съда, че възражението за придобиване на имота по давност следва да се обсъди отново след конституирането като страни в процеса и на последните приобретатели на два от имотите, придобили права върху тях преди предявяване на иска за делба. Последният въпрос в касационната жалба е за това допустимо ли е съдът да обяви относителна недействителност на разпоредителен акт спрямо всички наследници ако искане за това е направено само от някои от тях. Той е разрешен в съответствие с задължителната практика, израз на която е и ТР №1 от 19.05.2004 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. По жалбата на П.: Допускане до касационна проверка се иска и по въпроса допустимо ли е решението в частта, с която е потвърдено решението по иска по чл. 76 ЗН след като решението в частта по иска за допускане на делбата е обезсилено. Въпросът обуславя основанието по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение в тази част. Когато в производството по иска за делба, приобретателя на имот от наследството се позовава на придобивното основание давностно владение, разрешаването на този спор е преюдициален по отношение на иска за делба, тъй като съобразно изхода му ще се даде отговор на въпроса дали имотът е съсобствен или е станал индивидуална собственост на посоченото основание. Едва след разрешаването на този спор, съдът може да пристъпи към произнасянето по иска по чл. 76 ЗН. Изходът на преюдициалния спор ще определи дали защитната функция на чл. 76 ЗН ще бъде изключена, поради това, че правото на третото лице е затвърдено по давност. Третият въпрос, който е за това приложима ли е презумпцията по чл. 69 ЗС по отношение на касатора, не обуславя основание за допускане на касационна проверка предвид изхода на въззивното производство по иска за делба. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното в частта, с която е допусната делбата и са дадени указания за разглеждане и на възражението за придобиване на два от имотите на оригинерно основание давностно владение. По касационната жалба на В. С. не се установи да е налице основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение в тази част, поради което възражението на касатора за придобиване на два от имотите на основание давностно владение ще бъде предмет на повторно разглеждане след конституиране на легитимираните да участват в делбата страни, каквито са и последните приобретатели на тези два имота, той като са придобили права върху тях преди предявяване на иска. Четвъртият въпрос е за това съдът разполага ли с правомощие служебно да въвежда в предмета на делото нови фактически твърдения и да събира служебни нови доказателства извън хипотезите на чл. 266 ГПК, когато процесуалните възможности на страните за формулиране на нови твърдения относно обстоятелствата по делото, както и за искане за представяне на нови доказателства са преклудирани. Той е основан на това, че във въззивното производство е прието изпратено от [община] удостоверение за идентичност на имената на общия наследодателя. То е изискано в първоинстанционното производство след прилагане на копие от административната преписка, тъй като тогава е констатирано, че в удостоверението за наследниците (л. 90 от гр. д. № 533/2013 г.) общият наследодател е записан с имена Д. Д. С., а в административната преписка, образувана по заявление за възстановяване на земеделски земи, с имена Д. П. С.. Въззивният съд е изискал повторно издаване на удостоверение на основание чл. 18, ал.1 от Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, с цел изясняване на обстоятелството дали името Д. Д. С. и Д. П. С. са на едно и също лице и поради това, че в отговора на запитването, направено от районния съд, е посочено, че общината не разполага с данни за лицето. Приетото писмено доказателство не попада в приложното поле на чл. 266, ал. 1 ГПК тъй като с него не се цели установяване на заявено пред въззивната инстанция ново обстоятелство, нито се касае до доказателство, което страната е могла да представи в срок в първоинстанционното производство. Поставеният въпрос не може да бъде пределен като основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.